Посткастрационен синдром. Предменструален (пременструален) синдром

Tags: No Tags
Published on: 09.03.2012

Определение

Посткастрационният синдром възниква при оперативно отстраняване на яйчниците по различни поводи и клинично протича с вегетативно- съдови, нервно-психични и метоболитно- ендокринни разстройства, поради отпадане на ендокринната функция на яйчниците.

Честота и епидемиология

Отстраняването на яйчниците по-често е поради поради доброкачествени заболявания на женските полови органи, но нерядко и при злокачествени тумори. Когато при операцията се отстрани само матката, а се запазят яйчниците, вероятността от ранен климакс е по-малка. Когато обаче се налага отделянето и на двата яйчника жената автоматично преминава в климакс и се стига до състояние, наречено посткастрационен синдром.

У нас броят на тези операции вече надвишава 4 000 годишно, което определя, че 6% до 8% от българките достигат менопауза по хирургичен начин.
Синдромът може да се развие и при отстраняването само на единия яйчник, а понякога и само след хистеректомия при запазване на яйчниците, впоследствие на сериозните промени в тяхното кръвоснабдяване, причинени от оперативната интервенция.

Клинична картина

Посткастрационният синдром се среща до 80% от жените, при които яйчниците се отстраняват оперативно, като първите симптоми се появяват обикновено две или три седмици след операцията.
Острото прекратяване на яйчниковата дейност е свързано с редица ендокринни промени и последствия.

Посткастрационният синдром се характеризира със следните основни групи от оплаквания:

  1. Вегетативно-съдови нарушения

    От групата на вегетативно-съдовите разстройства, най-манифестни прояви безспорно са т.нар.“топли вълни”. Горещите вълни започват обикновено от две до четири седмици след отстраняването на яйчниците и най-често имат за начало горната част на тялото – лицето, шията и гърдите. Разпространяват се от една област към друга. Продължителността им варира от няколко секунди до няколко десетки минути, при изчислена средна продължителност 3.3 минути. На съответното място се наблюдава значително повишаване на кожната температура – от 2 до 5 о С. Топлите вълни са съпроводени и с промяна в цвета на лицето – изчервяване, което силно наподобява същото при смущение, срам и въздбуда.

    От нарушението на съдовия тонус артериалната хипертония е най-важното последствие и представлява тежко посткастрационно явление. Наблюдава се най-малко в 12 до 22% от кастрираните жени.

    Освен горещите вълни, към тази група разстройства се прибавят нощните изпотявания, главоболието, сърцебиенето, световъртежа и др. Особено мъчителни са нощните изпотявания, които прекъсват съня и налагат честа смяна на нощниците и бельото. На другия ден жената е отпаднала и с намалена работоспособност.

  2. Невро-психически нарушения

    Те се установяват в една или друга степен при над 50% от подложените на кастрация жени. При част от тях настъпва значително влошаване на паметовите възможности. Депресивните състояния могат да бъдат много тежки. При една, макар и неголяма част от пациентките доминира чувството за обреченост и безнадежност, липса на мотивация за съществуване, а при отделни индивиди – дори натрапливи суицидни мисли.

    Невро-психическите разстройства са едни от основните причини за силно понижената работоспособност на жената.

  3. Ендокринно-обменни нарушения

    Обикновено при разгърната невро-вегетативна симптоматика, ендокринно-обменните смущения са по-слабо изразени и обратно, т.е. между двете групи явления съществува известна обратна връзка. Затлъстяването се наблюдава при 30 до 60% от претърпелите кастрация жени. Теглото нараства значително още през първата година от операцията.

    Изследвания показват съществена връзка между мастната обмяна при жената и естрогените. През репродуктивната възраст отделяните от яйчниците естрогени активно допринасят мастната обмяна да бъде с характеристика, осигуряваща предпазване на атеросклеротичните съдови процеси. Това се осигурява чрез благоприятната по-висока концентрация на HDL – холестерола, спрямо LDL. След операцията мастната обмяна се променя в неблагоприятна насока, което неминуемо води до силно завишен риск от склеротични промени в съдовете.

    Тези изменения се отразяват и върху честотата на сърдечно-съдовите заболявания у жената. Рискът от коронарни тромбози и фатален инфаркт при оперирани жени нараства средно седем пъти. Патологоанатомичните изследвания показват, че ако една жена е оперирана през репродуктивния период, без да е проведено хормонално лечение, достигайки 50 годишна възраст, атеросклеротичните съдови изменения се изравняват с тези при 70 г. жена със съхранени яйчници.

    След двустранно отстраняване на яйчниците могат понякога да се появят и смущения във функцията на щитовидната жлеза.

    Биологичното остаряване у всички индивиди се съпътства от загуба на костно вещество. След 40 г. възраст жената започва да губи ежегодно до 2% от костната си маса. Настъпилият след кастрация дефицит на женски полови хормони повишава активността на процесите, водещи до разграждане на костта и съответно до остеопороза.
    Остеопорозата е един от големите проблеми на оперираните жени. Кастрацията преди 45 г. възраст довежда до значително по-изразена костна загуба, в сравнение с тази, която би се наблюдавала след естествено настъпилата менопауза. Т. напр. костна загуба в гръбначните прешлени за две години може да надхвърли 15%, докато при естествена менопауза за същия период загубата би се ограничила на около 3 – 5%. Остеопорозата е причина за голям брой костни счупвания в по-късна възраст, свързани със сериозна инвалидизация и повишена смъртност.

    Важно място при проблемите на кастрираните жени заемат и атрофичните промени в гениталиите, които настъпват много бързо. Влагалището става лесно ранимо при полови контакти и особено податливо на инфекции. Долният етаж на пикочната система също търпи промени, които водят до проблеми с уринирането, чести бактериални цистити и т.н.

    Липсата на естрогени се отразява изключително неблагоприятно и на кожата. Кожата започва по-бързо да старее, тургорът намалява, сбръчква се и се отпуска.

    Разгръщането на клиничната картина на посткастрационния синдром зависи от редица фактори – възраст, степен на функциониране на яйчниците, както и възможностите на организма за компенсаторни реакции.

    При една от средно четири жени клинично посткастрационният синдром протича тежко и проявите му се преодоляват бавно – в течение на 2-5 г.

Лечение

Основен метод на избор за лечение представлява хормоналната заместителна терапия с естрогени. Това лечение е на практика заместване на липсващата яйчникова секреция с женски полови хормони. Този подход бързо повлиява невро-вегетативната и невро-психичната симптоматика. Рано започналото лечение с естрогени намалява и дори преустановява загубата на костното вещество.

Заместителното лечение се провежда продължително време (години), като на 6 – 12 месеца се изисква клиничен, а по преценка и лабораторен контрол. Прилага се минимум до времето, когато жената би достигнала естествената си менопауза – около 50 г., а по преценка – и след това. Възрастови ограничения липсват.

У нас се прилагат таблетки, пластири и импланти. И трите вида приложение са с еднакъв клиничен ефект и имат свои предимства и недостатъци. Като предимство на пластирните препарати се приема директното им постъпване през кожата в кръвния ток.

За профилактика и лечение на остеопорозата могат да се използват и нехормонални средства. Такива са бифосфонатите, които блокират процесите водещи до разграждане на костно вещество. Приемат се продължително време – с години.

Прогноза

Доказано е, че лечението с естрогени довежда до повишаване концентрацията HDL и намаляване на LDL. Тези промени имат предпазен характер по отношение на атеросклерозата и сърдечно-съдовите заболявания. Жените, приемащи хормонално лечение на определена възраст имат по-ниска заболеваемост и смъртност в сравнение с техни връстнички по отношение на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Като цяло, средната продължителност на живота при жените приемащи ХЗТ надвишава тази на неприемащите с две до три години, именно поради профилактиката на съдовата патология и остеопоротичния процес.

Лечението с естрогени активно въздейства върху уро-гениталното остаряване и недопуска преждевременни изменения в колагена на кожата.

 

 

 

Предменструален (пременструален) синдром

Определение

Съчетание от физически, психически и социални смущения, които упорито се появяват през седмицата, предхождаща настъпване на менструация, изчезват скоро след като менструацията е настъпила и са почти едни и същи всеки месец и пречат на нормалното ежедневие. От ПМС страдат три четвърти от менструиращите жени.

Клинична картина

  • чувствителни или болезнени гърди
  • чувство за подуване на корема
  • подуване на крайниците
  • преумора
  • главоболие
  • раздразнителност, изблици на гняв (конфликтност)
  • обрати в настроението
  • нежелание за срещи с други хора
  • нежелание за работа и склонност към нарушаване на дисциплината- например чести закъснения

Най-тежката форма на ПМС се нарича пременструална дисфория. От пременструална дисфория страдат 8 % от менструиращите жени и момичета. През юли 2007 г. в САЩ бяха публикувани данни, че предразположението към пременструална дисфория е генетично обусловеноЗа да приемем, че една жена страда от пременструална дисфория, тя трябва през седмицата, предхождаща поява на менструация, да изпитва поне пет от изброените по-долу признаци:

  • тъга, чувство за безизходица
  • мисли за самоубийство силна тревога
  • пристъпи на панически страх редуване на избухване в смях с избухване в плач
  • постоянна раздразнителност, която се излива върху други хора
  • загуба на интерес към ежедневните дейности и взаимоотношения
  • трудна до невъзможна концентрация при изпълнение на сравнително прости задачи
  • чувство за отпуснатост, за пълна липса на енергия
  • склонност към безогледна консумация на храни или напитки (както безалкохолни, така и алкохолни).

Лечение на ПМС

  1. НСПВС като Ibuprofen, Aulin, Celebrex и др.
  2. Редовни физически усилия – симптомите на ПМС бързо намаляват интензивността си, а могат и да изчезнат.
  3. Диета – бедна на мазнини, основно вегетарианските храни. НЕ – (бяла) захар, сол, червено месо, алкохол и кафе.
  4. Билколечение – Жълт кантарион.
  5. Тежестта на оплакванията се намалява чувствително от калций – до 1mg/dd.
  6. Когато ПМС се проявява предимно за сметка на болки в гърдите – витамин Е (500-600 единици/ dd p.o.)
  7. По време на дните, когато оплакванията от ПМС са най-изразени- магнезий (300-500mg/dd).
  8. Витамин В6 – от 50 до 300 mg/dd .
  9. ОКС.
  10. Тежките форми на ПМС се третират най-успешно с антидепресанти.

Share this