Анатомия на женските полови органи

Tags: No Tags
Published on: 09.03.2012

Genitalia externa

  1. Mons Veneris – разполага се пред симфизата,нагоре от големите срамни устни. Предизвиква се от натрупване на подкожна мастна тъкан (2-3 см и повече). При полово зрели жени окосмяването в този участък има форма на триъгъллник с горна хоризонтална част и връх насочен надолу.
  2. Labia majora pudendi – Кожни гънки изпълнени с мастна и рехава с.т. Напред към симфизата се свързват с commissura labiorum anterior, а назад с commissura labiorum posterior, която се разполага на 3 см пред ануса. При нераждали жени големите срамни устни са плътно допрени и заграждат – rima pudendi. В предните им части се вплитат гл.м. влакна от lig. teres uteri. Във вътрешността им е разположето венозно сплететие- предверна луковица- bulbus vestibuli.
  3. Labia minora pudendi – разполагат се навътре от големите лабии. Представляват нежни кожни гънки, в които липсва мастна тъкан. Отделени са от големите лабии със sulcus nimpholabialis. Предния край на всяка устна се разделя на две крачета. Латералното краче обхваща клитора и се слива с едноименното краче от другата нимфа и по този начин се образува preputium clitoris. Медиалните крачета се прикрепват към тялото на клитора и оразуват неговата юздичка frenulum clitoridis.
  4. Clitoris - съотв. на кавернозните тела на пениса при мъжа. На него се различават две крачета- crura clitoridis, к` напред се сливат и образуват corpus et glans clitoridis. Двете крачета се прикрепват към низходящите рамена на срамната кост. Главичката на клитора и малките лабии са обилно снабдени със сетивни нервни окончания – ерогенни зони.
  5. Glendulae Bartolinii - съотв. на булбоуретралните жлези при мъжа. Представляват овални образувания с d ~ 1см, разположени в основата на малките лабии. Изходните им канали се отварят в предверието, встрани от входа на вагината. Секретът – има алкален х-р и специфична миризма.
  6. Bulbi vestibuli – съотв. на  corpus spongiosum penis при мъжа. Спонгиозната тъкан е разделена на две части от влагалището и пикочния канал. Разполагат се в основата на големите лабии. Двете луковици са свързани с една междинна част, разположена между клитора и пикочния канал. При възбуда увечават обема си, но не придобиват значителна твърдост.
  7. Urethra feminina – започва с ostium urethrae internum  и се отваря в предверието на вагината с ostium urethrae externum. От двете страни на вътрешния отвор се разполагат група от парауретрални жлези. Дълъг е около 3-4 см. Върви успоредно на влагалището. Най- долната част от канала е заобиколена от венозно сплетение. Притежава два сфинктера – m. sphincter vesicae  и m. sphincter urethrae.
  8. Стената на женския пикочен канал е изградена от три слоя:
    • лигавица, к` образува надлъжни гънки
    • Мускулатура – два слоя – вн. – циркулярен и вт. -  надлъжен
    • tela submucosa

Genitalia enterna

  1. VaginaРазтеглив мускулест канал, който свързва матката с външните полови органи. Дължина- 8-10 см. В покой има форма на цепка, вследствие на което се различават две стени- предна и задна. Встрани се образуват два улея, поради което има сечение подобно на буквата „Н”.Горната част на влагалището обхваща portio vaginalis coli uteri. Между последната и влагалищните стени се загражда сводът- fornix vaginae,на който се различават 4 части- предна, задна и 2 странични.Задната част лежи по-високо и е значително по-дълбока от предната. Тук се депонира спермата. Тъй като външния отвор на маточната шийка е насочен към тази част на свода, той се потапя в семенната течност. Част от коремницата участва в изграждането на тази част на свода, поради което оттук се прави пункция на excavatio rectouterina.Долният край на влагалището е стеснен и се отваря навън ч/з ostium vaginae. При девственици този отвор е частично закрит от т.нар. девствена ципа- hymen. Хименът представлява дубликатура на лигавицата на влагалището и е изграден от с.т. богата на еластични влакна. Най-често хименът притежава един отвор с полулунна форма. След първия коитус хименът се разкъсва най-често в задно страничните части. Сред първото раждане per vias naturalis се разкъсва окончателно и от него остават само малки висулки- carunculae hymenales.Влагалището лежи в срединната равнина. Неговата ос наклонена назад. То се позиционира в нова положение ч/з прикрепване към околните органи:
    • горе- маточната шийка
    • долу- перинеума
    • отпред- пикочния мехур
    • отзад- ректума

    Стената на влагалището е изградена от:

    • лигавица- образува гънки rugae vaginales, к` са по-добре изразени при млади жени и са по-гъсти и по-високи в долната му част. Епителът- многослоен плосък невроговяващ + гликоген. Влажността на влагалището се дължи на трансудат от кръвоносните съдове и слуз. рН – 4.5 (кисело) – дължи се на мл. киселите бактерии на Doderlein, които пръвръщат гликогена в млечна к-на. Преди пубертета и след климакса реакцията е алкална.
    • мускулатура-  вн. надлъжен и вт. циркулярен слой.
    • плътен слой от с.т.
  2. UterusРазполага се в малкия таз- между пикочния мехур и ректума. Формата, големината и строежът показват зависимост от възрастта, броя на ражданията, бременност и етапи на МЦ. При нераждали жени – форма на пясъчен часовник, при раждали- круша. Леко приплесната в предно задна посока.На нея се различават:
    • горна- разширена част- corpus uteri
    • долна- скъсена цилиндрична част- cervix uteri
    • междинна част- свързва шийката и тялото-  isthmus uteri.

    Обща дължина – 7-8 см – 2/3 от тялото  и 1/3 от шийката.

    Ширина- 5 см.

    Дебелина- 1-2 см.

    Тегло- 50 гр.

    Горната повърхност на тялото се нарича дъно- fundus uteri, а латералните участъци, в к` се вливат двете тръби – рогове – cornus uteri. Кухината на матката – cavum uteri  има триъгълна форма с връх надолу. Надолу маточната кухина преминава в канала на шийката- canalis cervicalis uteri. Шийката се състои от: pars supravaginalis и portio vaginalis coli uteri. При нераждали жени има цилиндрична форма, а вн. отвор- овална, при раждали- цепковидна.

    Тялото на матката е наклонено напред, спрямо шийката, като двете оси сключват тъп ъгъл, освен това цялата матка е наклонена напред спрямо влагалището – anteflexio et anteversio uteri. Др. положения: retroflexio (назад) и hyperanteflexio.

    Поддържащ апарат: От пикочния мехур коремницата се прехвърля в/у матката, след това преминава върху задния свод на влагалището, а оттам върху ректума. Така се образуват два перитонеални джоба:

    • excavatio vesicouterina- когато матката е в нормално положение anteversioflexio , този джоб е затворен.
    • excavatio rectouterina, s. Douglasi – най- ниската точка в коремната кухина.

    При преминаването си в/у матката перитонеумът образува 2 гънки

    • lig.  latum uteri – от листовете на широката връзка нагоре се образуват мезоовариум и мезосалпинкс. Останалата част се нарича мезометриум.
    • lig. teres uteri – започва от горния край на кантовете, непосредствено пред маточните тръби. Преминава между двата листа на широката връзка, след кова през canalis iquinalis и завършва в подкожието на голямата лабия и mons Veneris.

    Към фиксиращия апарат се отнасят и връзки към кръсцовата кост и страничните стени на таза.

    Стената на матката е изградена от 3 слоя:

    • сероза - perimetrium
    • мускулатура – myometrium- изграден е от 3-4 слоя гл.м.т.- циркулярен, надлъжен и спирален вървеж
    • лигавица – endometrium- еднореден цилиндричен епител, прехождащ в многослоен плосък невроговяващ в обл. на portio vaginalis coli uteri.През време на полова зрялост лигавицата търпи циклични промени. В течение на един МЦ се набл. 4 фази:
      • Десквамативна (менструална)- отделяне и изхвърляне на функционалния слой на лигавицата.
      • Пролиферативна – от края на менструацията и завършва към 14 ден. Регенерацията зависи от естрогените.
      • Секреторна- 14-26 ден. Настъпва хипертрофия на маточната лигавица (4-7 мм). Зависи от прогестерона.
      • Пременструална – 1-2 дни. Констрикция на спираловидните артерии, което води но исхемия на хипертрофиралата лигавица. съдовете се разкъсват и започва менструацията.
  3. Tuba fallopiiЧифтен тръбест орган. Ср. дължина -10-12 см. Изхождат от двата рога на матката. Служат за транспорт на оплоденото яйце към матката.На маточната тръба се различават:
    • pars intramuralis -  най-тясната част- 1 мм.
    • pars isthmica – 3-4 мм
    • pars ampullaris – 8-9 мм
    • ifundibulum- фуниевидно разширение, завършващо с отвор към коремната кухина. При отвора се намират ресни. Една от ресните е по-дълга и се прикрепва към яйчника.
  4. OvariumЧифтен орган разположен от двете страни на матката. Големината и формата зависят от възрастта и финкционалното състояние на органа. Яйчника представлява окръглена структура 4 см /2 см. Тегло- 4-8 гр.Прикрепващ апарат:
    • mesoovarium - къса връзка изхождаща от широката връзка на матката. Позволява движение на яйчника подобно на врата около пантите.
    • lig. suspensorium ovarii – започва от бифуркацита на хълбочните съдове и завършва при тубарния край на яйчника. Тук вървят arteria et vena ovarica
    • lig. ovarii proprii – разполага се мeжду яйчника и матката, при нейните рога.

    Хистология

    • В детството яйчника е покрит от еднослоен кубичен епител- герминативен, който в последсвие изчезва от цели участъци. От него се образуват фоликуларните клетки на първичните яйчникови фоликули.
    • Навътре- tunica albuginea.
    • Основната субстнанция на яйчникае изградена от  2 слоя-  вътрешен: zona vasculosa  и външен: zona parenhymatosa (cortex ovarii). В стромата на кората са включени яйчниковите фоликули.

    Яйчникови фоликули

    • Образуват се по време на вътреутробното развитие. При раждането двата яйчника съдържат общо около 400хил. първични фоликула. През време на полова зрялост (30г) от тях узряват около 400.
    • В яйчника се намират фоликули в различен стадий на зреене, нар. се Граафови фоликули. На всеки 28 дни един от тях достига пълна зрялост и освобождава една зряла яйцеклетка. Това по правило става на 14-тия ден от МЦ.  Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нар. овулация.
    • Зрелият Граафов фоликул достига d ~ 10 мм. Той заема цялата дебелина на кората и проминира силно извън повърхността на яйчника. При разпукването на фоликула, фоликуларната течност се излива заедно с яйцеклетката. Освободеният овоцит ІІ ред се вкмуква в маточната тръба, тук той се намира в мета фаза на ІІ-ро мейтично делене, което завършва след оплождането.
      • Copus haemorrhagicum – развива се от пукналия се Граафов фоликул.
      • Corpus luteum – произвежда хормона прогестерон. Ако яйцеклетката не бъде оплодена се касае за Corpus luteum menstruationis, к` се превръща в Corpus albicans. При оплождане – Corpus luteum graviditatis- достига до 2-3 см
      • Corpora atretica – най-силна е атрезията в първите години от живота и в началото на пубертета. В крайния стадий на инволюция на фоликула остава струпване на клетки, произвеждащи естрогени, прогестерон и тестостерон. Тумори или хиперплазия на андрогенпроизвеждащите клетки води до маскюлинизация.

Промени в гениталиите във връзка с възрастта

Влагалище

  • деца рН ~ 7
  • пубертет- под влияние на естрогенете се увеличава гликогена в клетките и рН ~ 3.5- 4.5
  • климакс- епитела атрофира, млечно киселите бактерии отново изчезват и средата се алкализира. Гънките се изглаждат и влагалището се стеснява.

Маточна шийка

  • първоначално границата м/у цилиндричния и плоския епител лежи в цервикалния канал.
  • Към  ML VІ се измества надолу и прехода е в областта на външния отвор на цервикалния канал.
  • след раждането цилиндличния епител отново се „прибира“
  • по време на полова зрялост – прехода е в областта на portio vaginalis coli uteri.

Матка

  • до пубертета маточната шийка представлява по-голямата част от матката.
  • след пубертета тялото на матката се увеличава и съотношенията се променят
  • климакс- обратни процеси. Стените изтъняват, ендометриума атрофира. Portio vaginalis се изравнява с влагалищните стени

Perineum

Комплекс от меки тъкани, затварящи отдолу кухината на малкия таз.

Тази област се разделя на 2 триъгълника:  trigonum anale   и trigonum urogenitale. Граница – линията минаваща през седалищните върги.

Diaphragma pelvis- образува дъното на малкия таз. В нея се намира тясна пролука – за влагалище и пикочния канал.

  • m. levator ani
  • m. coccigeus
  • m. spincter ani externus

Diaphragma urogenitale

  • m. transversus perinei profundus
  • m. transversus perinei superficialis
  • m. sphincter urethrae externus
  • m. compresor uretrae
  • m. sphincter urethro-vaginalis
  • m. ischiocavernosus- слабо развит при жената
  • m. bulbospongiosus – при мъжете се нарича- яекулаторен мускул ; при жената стеснява входа на вагината

Кръвоснабдяване

  1. На външните полови органи
    • A. iliaca interna- клонове: a. pudenda interna и a. obturatoria
    • A. femfralis – клон a. pudenda externa
    • венозен оток на вулвата – 2 сплита- pl. clitoridis et pl. bulbocavernosus (NB!!! при травми)
  2. На влагалището
    • A. uterina- главно
    • Вените – обр. pl. vaginalis – към V. iliaca interna
  3. На матката
    • A. uterina
      • клон на  A. iliaca interna- върви успоредна на страничния ръб на матката и дава клончета за влагалището.
      • нагоре анастомозира с a. ovarica, а надолу с клончета на a. pudenda interna за влагалището.
    • венозен оток – pl. uterinus- анастомозира с pl. vaginalis, pl. vesicalis, pl. sacralis
  4. На яйчника
    • A. ovarica- чифтен клон на коремната аорта.
      • Отделя се на ниво L2(3), върви в lig. suspensorium ovarii  и оттам в lig.  latum uteri.
      • при яйчника дава 3 клона- за яйчника, за маточната тръба и едно анастомозира с A. uterina.
    • венозан сплит при хилуса

     

Лимфна мрежа

Лимфата от външните гениталии и долната трета на влагалището се насочва към ингвиналните лимфни възли. Останалите отдели на влагалището и шийката на матката към л.в. по хода на A. iliaca interna и кръсцовите л.в.
От матката, тръбите и яйчника- парааортално.

 

Инервация

  1. pl lumbosacralis
  2. pl pudendalis-  най- големия нерв е N. pudendus (проводна анестезия при обезболяване на раждането)
  3. pl pelvicis

 

Share this


Close Print