Оплождане. Имплантация. Развитие на плода

Tags: No Tags
Published on: 09.03.2012

Сперматогенеза

Мъжката възпроиводителна тъкан се състои от 3 вида клетки:

  1. Сперматозоиди
  2. Лайдигови клетки- интерстициални
    • образуват тестостерон
    • още през ML ІІІ – ІV започват да синтезират тестостерон, което е от значение за формирането на ”мъжки” мозък. След раждането дегенерират
    • в пубертета се формира секундерна интерстициална тъкан.
  3. Сертолиеви клетки – подпорни
    • образуват кръвно-тестикуларната бариера. При увреждането й имуноглобулини попадат в семенните каналчета- силно снижава фертилитета
    • поддържат, предпазват и участват в изхранването на герминативните клетки
    • фагоцитират резидуалните телца
    • отделят протеин, който свързва тестостерона
Етапи на сперматогенезата: ~ 72 дни
  1. размножаване – СПЕРМАТОГОНИИ- стволовите клетки, делят се митотично, диплоидни клетки. При деленето се образуват купчинки от клетки свързани помежду си с цитоплазмени мостчета, което осигурява едновременното им зреене и диференциация.
  2. растеж – СПЕРМАТОЦИТИ І Ред. След период на растеж встъпват в І-во мейотично делене. Диплоидни.
  3. зреене – СПЕРМАТОЦИТИ ІІ Ред. След ІІ-ро мейотично делене дават СПЕРМАТИДИ- хаплоидни.
  4. трансформация (формиране) – СПЕРМАТОЗОИДИ.
    Превръщането на сперматидите в сперматозоиди е за около 25 дни. Включва: образуване на акрозомата, опашката и намалямане на цитоплазмата.Образуваните в семенните каналчета сперматозоиди се депонират в надсеменника, където престояват ~ 15 дни. От надсеменника чрез ductus epididimis сперматозоидите се придвижват в ductus ejaculatoris. При еякуляция спермата преминава от ductus ejaculatoris в простатната част на уретрата и към нея се прибавя секрета на простатната жлеза.

Механизъм на еякулацията и състав на спермата

  • При здравия мъж спермата има алкална р-я (рН ~ 7.5-8). Попадайки във влагалището (кисела р-я) за няколко часа се обездвижват. Секрета на цервикса обаче е алкален и сперматозоидите бързо усилват движенията си. Смята се, че оплодителната способност на сперматозоидете се запазва мах 30 (48)ч.  Скоростта на движение е 4-5 мм/ мин.
  • сперматозоиди – 200-400 млн; (до маточните тръби достигат ~ 20 млн)
  • семенна течност – образува се от секрета на семенните мехурчета, простата, булбоуретрални жлези
  • общия обем на еякулата е ~ 3-4 мл
  • еякулация- ритмични контракции на mm. bulbocavernosus et ischiocavernosus.

Транспорт на сперматозоидите в женската полова система:

При оргазъм маточните контракции предизвикват аспириране на депонираната сперма. По този начин значително се улеснява преминаването на сперматозоидите в благоприятната за тях алкална среда на цервикалния канал. Освен това по време на оргазма цервикалната запушалка се изтласква от цервикалния канали се потапя в сперма. След като премине оргазма тя се всмуква обратно, като по този начин внася и сперматозоиди.

През canalis cervicalis достигат до маточната лигавица, оттам към тубарните ъгли и маточните тръби. Преминаването през тези среди е възможно само при наличе на подходящи условия – мукус, който се отделя през овулаторната фаза на МЦ.

Овогенеза

Женската възпроизводителна тъкан се състои от 4 вида клетки:

  1. овоцити
  2. сателитни (фоликуларни) кл
  3. интерстициални кл
  4. тека- кл
Стадии на овогенезата
  1. ОВОГОНИИ – делят се митотично и образуват овоцити от І ред
  2. ОВОЦИТИ І ред- 700 хил. От тях по време на вътреутробното развитие голяма част загиват и остават около 400 хил. До пубертета остават под 40 хил. През репродуктивния период на жената узряват по 13 фоликула годишно или около 400 за целия период.
    • folliculi ovarici primordiales – овоцит І ред  ограден от един ред сателитни клетки
    • folliculi ovarici primarii – образуват се след раждането, когато овоцита І ред навлиза в период на растеж.
    • folliculi ovarici secundarii – овоцит с увеличени размери, zona pellucida и няколко реда сателитни клетки. Блестящата обвивка съдържа специфични рецептори за свързване с протеини от главата на сперматозоида.
  3. Трети стадий: Зреене на фоликулите(формиране на Граафови фоликули). Включва:
    • пролиферация на фоликуларните клетки
    • растеж на яйцеклетката
    • формиране на theca folliculi

    Фоликуларните клетки се делят и образуват дебел слой около овоцита. На другия край се формира фоликуларна празнина, изпълнена с фоликуларна течност, богата на естрогени, произведени от тях. Вследствие на това яйцеклетката остава избутана на една страна заедно с купчинка от фоликуларни клетки - зародишево хълмче.  Яйцеклетката е заобиколена от zona pellucida. Над нея corona radiata- радиално подредени фоликуларни клетки. Останалата част от зреещия фоликул е обградена от правилно подреден слой фоликуларни клетки – membrana granulosa. Над нея се формира капсула, изградена от два слоя -  theca interna  и theca externa. М/у theca interna и  membrana granulosa се разполага финна с.т. базална мембрана. Във  theca interna  непосредствено до фоликуларните клетки на гранулозния слой се намират фенестрирани капиляри, до които достигат естрогените, а непосредствено преди овулацията и прогестерона.

Оплождане

Извършва се в ампуларната част на тръбата мах 24ч след овулацията.  Овоцита е във ІІ- ро мейотично делене.

Капацитация- процесът на проникване на сперматозоида през обвивките на яйцеклетката. Това става под въздействие на съдържащата се в акрозомата хиалорунидаза. При допиране на сперматозоида до яйцеклетката се образува малко издаване наречено фертилизационен конус, през к` навлиза главата на сперматозоида. Ядрата на половите клетки се сливат и се образува zygota – 46 хромозоми. След образуване на зиготата около яйцето се формира обвивка, непозволяваща навлизането на други сперматозоиди.

Развитие на плода

Бластогенеза

Период на делене – 2, 4, 8 … и т.н. Приема се бластомерите до стодий 4 или 8 клетки са тотипотентни (totus – изцяло, potens- могъщ, силен), т.е. всеки от тях е способен да развие отделен ембрион. Така се получават монозиготните близнаци. Към 50-60ч се образува морула (купчинка от клетки).
Бластомерите секретират течност и на 3-4 ден от оплождането се образува – бластоцист – мехурче изпълнено с течност. Тогава zona pellucida започва за се разкъсва, яйцето увеличава размерите си и към 5-6 ден попада в маточната кухина. В продължение на около 48ч бластоциста остава свободен в маточната кухина.

Нидация

Започва към 7-мия ден след оплождането и продължава 40 часа. Зародиша напълно потъва във функционалния слой на ендометриума, който е в секреторна фаза. Под влияние на отделените от трофобласта протеолотични ензими се образува имплантационната ямка, в к` се излива кръв. В първите дни храненето на зародиша е именно от тази кръв.

При наличиена бременност ендометриума отговаря с т.нар. децидуална р-я. Лигавицата набъбва и в нея се оформят характерните децидуални клетки.  С нарастването на оплоденото яйце, децидуата се разделя на 2 слоя: decidua capsularis (повърхностен)  и  decidua basalis. Частта, която покрива маточната кухина се означава като decidua vera.
Синцитио-трофобласта (повърхностния слой) произвежда ЧХГ, който спомага да не дегенерира жълтото тяло, а също и неговата ендокринна ф-я (прогестерон).

Непосредствено след нидацията зародиша „потъва” в ендометриума.

Периодът на имплантация е критичен период в ембриогенезата. Нормално бластоцистът се имплантира по задната стена на матката и по-рядко странично. Имплантирането близо до цервикалния канал е свързано с усложнения по време на бременността и раждането. Много рядко при тубарен стерилитет – в тръбата или още по- рядко в коремната кухина.

Бременност = 280 дни  = ML X =  40г.с. = 9 1/3 календарни месеца

Яйце- периода от оплождането до раните стадии на нидацията, т.е ~2 седмици след оплождането.

Ембрион – 5 – 8 г.с. Хориалния сак е с d ~ 10мм. Налице са хориални въси, равномерно разпределени по цялата повърхност на хориона.

Прод (фетус) -  от 9 г.с до раждането. Период на органогенеза.

 

ML III - може да се различи пола - първи спонтанни движения (не се усещат още).

ML V - усещат се първите движения на плода, долавят се сърдечните тонове, fundus uteri е на линията на пъпа

ML VI - започва отлагането на подкожна мастна тъкан, тежи около 600гр. След аборт плода прави дихателни движения, но все още е Нежизнеспособен.

ML VII – 1000гр, след прекъсване на бременността, плодът може да движи крайниците си, да изплаче, при специални грижи може да оживее

ML  ІX – 2500гр – добра жизнеспособност.

ML X - 3000-3500 гр;  ~ 50 см

 

Най-чести причини за интраутеринна ретардация (IUGR)
  • непълноценно хранене на майката
  • цигари, алкохол, наркотици по време на Бременността
  • нарушено кръвостабдяване на плацентата
  • хромозомни аномалии
Критични периоди по време на вътреутробното разветие
  • предимплантационен период – най-често! Жената още не знае че е бременна!
  • 6- 8 г.с.- началото на органогенезата
Основни тератогенни фактори
  • йонизираща радиация
  • медикаменти – Антибиотици (Противотуморни, Тетрациклин, Стрептомицин), Li, Антиметаболити
  • тежки метали
  • ИЗ- Рубеола, CMV, Генитален херпес, Токсоплазмоза, сифилис …

 

Share this