Определение
Огнестрелно е оръжие, при което за изхвърлянето и движението на нараняващия агент (проектил) се използва енергията на взривно вещество (барут).
В мирновременни условия най-чести са бойни и ловни огнестрелни оръжия.
Видове огнестрелни наранявания
- пронизващи – входна рана, раневи канал и изходна рана
- слепи – без изходна рана
- тангенциални
Видове ръчно огнестрелно оръжие
- По предназначение
- Бойно (пушка, автомат, пистолет, револвер)
- Ловно (едно/дву/повече цевни)
- Спортно (малокалибрени пушки, пистолети, револвери)
- Специално (стартови и ракетни пистолети)
- Атипично (самоделно, дефектно, преправено)
- По дължина на цевта
- Дългоцевно (пушка- ловна, спортна)
- Със средна цев (автомат)
- Късоцевно (пистолет, револвер)
- По релефа на канала на цевта
- Набраздено (бойни оръжия)
- Гладкоцевно
- По брой на зарядите
- Еднозарядно
- Многозарядно (бойни оръжия)
- По калибър
- Малокалибрени
- Среднокалибрени
- Голямокалебрени
- По разположение на капсулата в патрона
- С централно възпламеняване (повечето)
- С периферно кръгово възпламеняване ( спортното оръжие)
- Странично възпламеняване ( днес не се срещат)
Произвеждане на изтрел
При натиск на спусъка, жилото на ударника удря в капсул детонатора, който се възплавенява и запалва барута в гилзата. От голямо голичество газове налягането в гилзата рязко се покачва, проектила започва да се придвижва с въртеливо движение в цевта. (скорост от 200-1000 м/сек). Поради продължаващото горене на барута, в цевта се образуват барутни газове (от 1гр бездимен барут 900 см3 газове). При излизането на газовете от цевта избухва пламък и се чува гръм.
От цевта на оръжието заедно с газовете излизат и сажди, неизгорели барутни частици, метални частици от патрона и от цевта, оръжейна смазка. Когато обекта, по който се стреля е на близко разстояние тези фактори се наслагват и се наричат допълнителни фактори на изтрела. Допълнителните ф-ри на изтрела имат:1. механично действие ( контузионно, разкъсващо и пробивно), 2. термично действие ( дулен пламък) и 3. химично действие ( Hb + CO от барута – светлочервен цвят на тъканите около раната)
Необходими елементи за произвеждане на изтрел
- оръжие
- барутен заряд
- запалително вещество (капсула)
- проектил (снаряд, куршум, сачми)
Патрон
Видове:
- бойни
- халосни – нямат метален проектил, а е от пластмаса, дърво …
- запалителни (светещи, трасиращи)
Устройство:
- гилза – метален цилиндър, в който са поставени всички елементи на патрона
- капсула – намира се на дъното на гилзата и съдържа запалителното веществ за запалване на борута
- боен заряд – бездимен (предимно) и димен барут (ловното оръжие)
- проектил (куршум) – в предната част на гилзата - обвити (метални), полуобвити, без обвивка (спортното).
Увреждащи фактори на изтрела
- проектил – най- важния фактор
- допълнителни факторири – пламък, сажди, газове, оръжейна смазка, метални и неизгорели барутни частици
- оръжието или негови части – дулен край, приклад
- вторични снаряди, идващи отвън или образувани в тялото (костни частици)
Механизъм на образуване на уврежданията и фактори определящи морфологията на уврежданията
- особености на оръжието – вид, калибър, заряд…
- разстояние на изтрела
- наличие на преграда между тялото и оръжието
- особености на тъканите, през които преминава проектила
- кинетична енергия
Експлозивно действие – при голяма начална скорост на проектила – разкъсва тъканите, чупи кости, пръскане на черепа
Пробивно действие – пистолети с голям калибър – входна рана, раневи канал и изходна рана
Клиновидно действие – оръжия с малък калибър – няма изходна рана.
Ударно-контузионно действие – когато проектила е загубил своята кинетична енергия и действа като ТТП – охлузване, кръвонасядане, повърхностни рани.
Действието на проектила върху тъканите бива:
- ПРЯКО – непосредственото действие на предната му част в мястото на попадане
- НЕПРЯКО – при удара на проектила възниква „ударна вълна”, която се разпространява, както по посока на движението му така и концентрично около него. Така в средата в която се движи частичките се привеждат в трептене, което се предава на останалите. Създалите се вълни имат разрушаващ ефект. С действието на „ударната вълна” се обяснява и счупването на кости, разкъсването на органи, когато проектила мине в съседство. Когато в съседство има кух орган изпълнен с течно или полутечно съдържимо „ударната вълна” води до образуване на „пулсираща кухина” с размери превишаващи тези на проектила. Освен това по хода на раневия канал започва постъпателно движение на трептящите частици, които се явяват вторични микропроектили.
Морфологични особености на огнестрелните наранявания:
- зона на непосредствения раневи канал – дефекта на тъканите, който се образува веднага след преминаване на проектила
- контузионна зона – около 1 см – до първичния раневи канал – в зоната на „ударана вълна” тъканите некротизират
- комоционна зона – 4-5 см – появява се по-късно – дистрофия на тъканите поради разстройство на кръвообращението
Дистанция на изтрела:
- от упор- пълен и непълен
- близка дистанция – действа проектила + допълнителни фактори на изтрела
- неблизка дистанция – действие само на проектила
—
