Увреждания от огнестрелни оръжия – близък изстрел и упор. Задачи на СМЕ

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Близък изтрел

При близък изтрел освен проектила действат и допълнителните фактори на изтрела (пламък, сажди, газове, оръжейна смазка, метални и неизгорели барутни частици), които се разсейват във вид на конус .
Максималното разстояние, на което летят барутните и метални частици е границата между близък и неблизък изтрел.
От разстоянието на изтрела и заряда зависи дали ще действат всички, или само някои от допълнитите фактори.

Газове (предпроектилен въздух и барутни газове)

Механично д-вие

  • пробивно- образуване на дефект в тъканите
  • разкъсващо – разкъсване на меките тъкани
  • контузионно – „пояс на въздушното кръвонасядане”. След няколко часа – добива пергаментоподобен вид с кръгла форма.

Химично д-вие

  • определя се от образуването на HbCO
  • светлочервен цвят на тъканите около раната – кожа, подкожие, мускулна тъкан и в началото на раневия канал с диаметър  5-10 см.
Термично действие на пламъка
  • до 20-25 см – опърляне на косми, изгаряне на кожата около входната рана и дрехите
  • обгарянето се дължи главно на нажежените барутни и метални частици. Това действие се наблюдава предимно при черния (димен) барут.
Сажди
  • до 25-30 см – импрегнират кожата или дрехите около входната рана , а също и по ръката която е произвела изтрела
  • при бездимния барут саждите съдържат предимно метални частици – от капсулата, от проектила и от цевта
  • отлагането на саждите зависи от:
    • разстояние на изтрела
    • вид на оръжието
    • барутен заряд
    • поредна бройка изстрели
    • условия на съхранение на боеприпасите
Недоизгорели барутни частици и метални частици
  • до 100-150 см, и 4- 5 м за металните (медните)
  • точковидни ожулвания и кръвонасядания, при малка енергия – лесно опадат
  • „барутен татуаж” – забиват се в дермата

Упор

Особеностите на входната рана се определят предимно от механичното действие на газовете. Газовете упражняват натиск върху тъканите, което увеличава размера на входната рана. ПРИ ИЗТРЕЛ ОТ УПОР, В СЛЕДСТВИЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ГАЗОВЕТЕ ВХОДНАТА РАНА Е ПО-ГОЛЯМА ОТ ИЗХОДНАТА.

При плътен упор
  • всички допълнителни фактори навлизат в раневия канал, който като че ли е продължение на канала на цевта
  • поради навлизането на газовете във входната рана се получава подкопаване и повдигане на кожата навън и удряне на дулото на цевта в нея – „щанцмарка”
  • охлузвания от действие на частите на оръжието
  • ако има костна подложка – разкъсана звездовидна рана с 4-6-8 лъча
  •  при събиране – кръгла рана с минус тъкан с пояс на охлузване  и почерняване
  • меките тъкани около раната на 10-15 см са яркочервени
  • дуло вкарано в устата – експлозивните газове причиняват лъчеви разкъсвания в ъглите на устата, мозъка и черепа може да се пръснат експлозивно
При неплътен упор
  • елипсовиден пояс и разкъсване на кожния ръб
  • газовете минават м/у дулото и кожата

 

Share this