Странгулация – видове, патогенеза, морфология, ДД

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Странгулация – асфиксия от притискане на шията – ОБЕСВАНЕ, ЗАГЪРЛЯНЕ, УДУШАВАНЕ.

Патогенеза

  1. Нарушение в кръвообращението на главния мозък. При притискане на шийните венозни съдове кръвообращението на мозъка се превръща в затворена система. Затрудненото отичане на кръвта води до повишаване венозното налягане и когато последнота стане равно на АН мозъчния кръвоток спира. Настъпва тежка хипоксия и нарушение на метаболитните процеси в ЦНС. За да се прекъсне венозния оток на шията са достатъчни 3-5 кг. За пълно прекъсване на каротидните артерии при обесване – 5-7 кг. За по-лесно запушване и стеснение на шийните артериални съдове спомагат: 1. латерална флексия на главата и 2. възрастови / болестни изменения на маистралните мозъчни съдове.
  2. Нарушение в дишането. При притискане на ДП се нарушава вентилацията на белия дроб. Първоначално диспнеята е инспираторна и цели преодоляване на повишеното динамично съпротивление на дихателните пътища. При намаляване лумена на трахеята с 1/2 се вентилира единствено мъртвото пространство и до алвеолите въздух почти не достига. След това настъпва експираторна диспнея – за изтласкване на въздуха от белия дроб, който е с по-висок рСО2 . За притискане на трахеята са необходими около 15кг.
  3. Нервно-рефректорен механизъм. От притискане на клоновете на N. vagus  и на glomuscaroticus настъпва рефлекторно спиране на сърдечната дейност.

Общи морфологични признаци при странгулация

  • странгулационна бразда при обесване и зъгърляне
  • кръвоизливи в корена на езика
  • субмукозни кръвоизливи в областта на фаринкса
  • увреждания на aa. carotis et vertebrales – вакуолизация, отлепване / линеарни разкъсвания на интимата, кръвоизливи
  • счупване на големите рогчета на подезичната кост
  • счупване на рогчетата на щитовидния хрущял
Признаци за виталност
  • хистологични
    • мастна емболия в белия дроб
    • кръвоизливи в шийните лимфни възли
  • биохимични
    • увеличаване на свободните биогенни амини

Загърляне

Определение

Вид странгулация, при която шията се притиска от примка, затягаща се не от тежестта на собственото тяло или на част от него, а от външна сила. Това може да се чужди ръце (убийство), собствена ръка (самоубийство), друга външна механична сила (нещастен случай).  Примката обикновето е от мек, полутвърд, еластичен материал – веже, плат, чорапи и пр.

  • най-често е като убийство – установяват се допълнителни увреждания по кожата, които се получават в процеса на самозащита. Около браздата има охлузвания с дъговидна форма, обърнати надолу (ноктите)
  • самоубийство ако се използват допълнителни способи, които да не позволят на примката да се развие.
Особености на странгулационната бразда
  • разполага се най-често на нивото на щитовидния хрущял или малко под него
  • непрекъсната с хоризонтален ход
  • еднаква изразеност на цялото протежение
  • състои се от няколко улея, защото примката е многократна

Удушаване

Определение

Вид странгулация, при която притискането на шията става от чужди ръце (убийство). Човек не може сам да се удуши, защото при загуба на съзнанието ръцете се отпускат и волевото притискане на шията се прекратява.

Трупна картина

Външен оглед – охлузвания без определена форма, с различни размери, възможни са дъговидни охлузвания. Тези увреждания може да са едно или двустранно на шията. При удушаване на дете – по задната повърхност на шията.

Вътрешен оглед – масивни кръвонасядания в мускулите на шията. Фрактури на подезичната кост и щитовидния хрущял.

При преживяване от зъгърляне или душене РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА

  • дисфагия,  дисфония
  • кръвонасядане и оток на ларинкса и гласните връзки

Обесване – Suspensio

Определение

Вид странгулация, при която шията се притиска от примка, затягаща се от тежестта на собственото тяло / част от него.

Епидемиология
  • 60-70% от случаите на смърт от механична асфиксия
  • най-често прилагания способ за самоубийство
  • рядко – убийство или нещастен случай
Видове примки при обесване и видове обесване
  • материали – въжета, кабели, колани, кърпи, чорапи, синджири
  • примка – еднократна, двукратна или многократна.
  • по устройство – плъзгащи се и неподвижни (отворени и затворени). Най-често се наблюдават плъзгащи се примки, които се затварят около шията под действие на тежестта на тялото. Колкото по-тънка е примката и по-тежко е тялото, толкова по-бързо и силно е затягането.
  • типично – тялото виси изцяло, без да докосва пода, примката е с възел отзад на тила и обхваща симетрично шията отпред и отстрани
  • атипично – тялото се допира до земята или до различни предмети, окачването (възела) е странично или отпред
Причини и генеза на смъртта

В генезата на смъртта водещо и основно значение има притискането на съдовете в областта на шията и нарушаването на мозъчния кровоток. При типично обесване корена на езика се повдига назад и нагоре, при което се притиска задната стена на фаринкса – прекратява се достъпа на въздух в ДП и смъртта настъпва от хипоксия.

Морфологични белези при обесване
  • странгулационна бразда –  негативен отпечатък от примката в/у кожата в областта на шията, видът на странгулационната бразда зависи от:
    • вида на примката и  вида на обесването
    • материала от който е направена
    • тежестта с която се затяга
    • продължителността на престоя на тялото с примката

Обща характеристика:

  • разположение – типично / атипично
  • брой на примките – еднократна / многократна
  • вид на браздата – отворена / затворена
  • релеф на браздата – негативен отпечатък
  • плътност на браздата – при продължително престояване/ ранно снемане се уплътнява и става жълто-кафява
  • направление – хоризонтално / косо
  • локализация – горна / средна / долна трета на шията
  • ширина – зависи от ширината на примката
  • дълбочина – определя се от дебелината на примаката.

При обесване странгулационната бразда обикновено е разположена в горна трета на шията, над щитовидния хрущял. Има косо разположение спрямо дължината на шията, обикнонето отдолу нагоре, като в областта на окачването е разположена по-високо, а на противоположната страна е по-ниско. Браздата е най-добре изразена (ширина, дълбочина, плътност, релеф) на срещуположната страна на окачването.  Към мястото на окочването тя постепенно намалява по своята изразеност и в зависимост от вида на примката избледнява напълно или се прекъсва.
Понякога примката се задържа известно време на едно място на шията и последващо приплъзване до окончателното и фиксиране. Така се получават две странгулационни бразди при еднократна примка.
Поради притискане на кожни гънки между отделните бразди може да се получат „кървясяли гребенчета”.
С течение на времето браздата добива пергаментопопобен вид.
Когато примката е мека може и да не се образува странгулационна бразда.  В тези случаи СМЕ за обесване се основава данните от огледа на местопроишествието, трупна картина на бързо настъпила смарт и изключване на друга причина за смъртта. В някои случаи при обесването се наблюдават охлузнавия, кръвонасядания по откритите части областта на главата и крайниците. Могат да се получат както по време на окачването, така от удари в ТТП по време на гърчовия период.

В някои случаи поради скъсване на примката или навременно сваляне на обесения, последния може да остане жив, при условие че хипоксията на мозъка не е продължила повече от 5-6 мин. 

Ако притискането е било над 3мин се наблюдават тежки разстройства в ЦНС. Клинично от страна на ЦНС се наблюдават следните периоди:

  • Асфиктична кома – ако продължи повече от 24ч прогнозата е неблагоприятна
    • арефлексия
    • мускулна атония
    • нарушения в дишането и сърдечната дейност
    • пирамидна хипертония
    • гърчове
  • Период на помрачено съзнание (сопор, сомнолентност)
  • Период на разстройство в паметта и ориенатацията

ДД

  • мацерирана нормална кожна гънка
  • трупни изменения поради притискане от яки, плътни ръбове на блузи
  • прикриване на убийство – при поставяне на труп в примка 10-30мин след настъпване на смъртта се получава странгулационна бразда, който по нищо не се различава от прижизнено получената
  • установяването на изразена цианоза на лицето, кръвоизливи под конюнктивата и др. говорят за прижизненост на обесването.

 

Share this


Close Print