СМ токсикология – определение. Токсикодинамика и токсикокинетика. Класификация. Условия


Определение

Токсикология – науката, която изучава отровитe и отравянията

  • Обща токсиколигия - изучава общите закономерности на токсичното действие на отровите
  • Специална токсикология- изучава механизма на действие, клиника и патология, методи за изолиране и доказване, лечение и профилактика
  • СМ токсикология- изучава отравянията, използвани с престъпна цел (убийства) или възникнали в бита и производството като нещастни случаи
  • Военна токсикология- бойни отровни вещества
  • Лекарствена токсикология- токсично действие на лекарствените средства
  • Хранителна токсикология
  • Клинична токсикология- диагностика и лечение

Отрова е вещество, което попаднало в организма, при определени условия предизвиква разстройство на здравето или смърт. Парацелзиус„Никое вещество само по себе си не може да бъде отрова и всяко вещество при определени условия може да стане отрова”.

Отравяне е разстройство на здравето (болестен процес), възникнал от действието на отравата.

Според протичането отравянето бива

  • свръхостро
  • остро
  • подостро
  • Хронично (професионалнитеотравяния, не се изучават от СМ).

Според начина на възникване

  • умишлено – убийство и самоубийство
  • по непредпазливост
  • нещастни случаи


Класификация на отровите според морфологичните изменения на трупа

  • с предимно местно действие – корозивни отрови
  • с предимно резорбтивно действие – деструктивни, отрови на кръвта и функционални отрови
  • хранителни отравяния – бактериални и небактериални ( от растителен или животински произход)


Токсокинетика и токсодинамика на отровите ( = Механизъм на интоксикация)

  • Токсодинамика – механизмите на взаимодействие между отровата и организма и промените  довеждащи до разстройство на здравето или смърт (функционални и морфологични)
  • Токсокинетика  - резорбция, разпределение, биотрансформация и елиминиране на отравата
Отрови с местно действие

Проявяват своето действие непосредствено на мястото на приложение (кожа, лигавици), преди проникването им в кръвообращението. Такива да корозивните отрови. Местните прояви, изпъкват на преден план, но дават отражение и върху общото състояние на организма.

Отрови с резорбтивно действие

Проявяват своето действие след като бъдат резорбирани.
Токсикинетиката на резобртивните отрови включва три стадия:

  • Резорбтивен – проникване на отровата през входната врата
  • Хематогенен – циркулация на отравато в кръвтта
  • Органно- целуларен
  • Биотрансформация – Окисление, хидролиза, конюгация.
    • до H2O и  CO2 -  етанол
    • до междинни и крайни продукти
    • не претърпяват – излъчват се в непроменен вид
  • Елиминиране
    • бъбреци
    • черен дроб
    • бели дробове
    • Други – кожа, слюнчени жлези, млечни жлези
  • Кумулация – след еднократно постъпване в голямо колечество или сред продължителна експонация. Кумулират силно липотропни вещества и такива които имат увеличен афинитет към определен орган или тъкан (депа). Кумулацията бива:
    • Химическа- новата доза постъпва в организма още преди първата да е обезвредена или излъчена  (стрихнин, дигиталис)
    • Функционална- новата доза постъпва в организма след като първата  е обезвредена или излъчена, но предизвиканите от нея промени не са изчезнали.
Действие на отровите
  • Специфично – веществото предизвкива съвкупност от ефекти присъщи само на него. Дължи се на избирателното действие на отровите.
    • Невротропни отрови   (ФОС- потискат AchE)
    • Хепатотропни – фосфор, гъби
    • Хематотропни – СО
  • Неспецифично (наркотиците)
  • Метатоксично – увреждания след като отровата е обезвредена или излъчена


Условия, от които зависи действието на отровите

Особености на отровното в-во
  • химична структура  – основния фактор. От химичния състав се определя избирателното действие на отровите. Престоят на отровата във външната страна може да промени химичната структура, така че едно силно отровно вещество да се превърне в напълно безвредно (калиев цианид в калиев карбонат)
  • химическа чистота  – наличието на примеси променя действието на отровата
  • доза
    • индиферентна – доза, която не оказва обективно установим ефект, но при многокрократен прием е възможно да се получи хронично отравяне поради кумулация (As, Hg)
    • лечебна (терапевтична) – ефекта е благоприятен
    • токсична-  доза, която води до токсични ефекти
    • летална – най-малкото колечествово способна да причини смърт
  • агрегатно състояние  – резорбират се само веществава, които са разстворими  във вода или липиди. Газообразните вещества се резорбират предимно инхалаторно. При децата поради по-тънкия рогов слой газообразни вещества могат да се резорбират и през кожата. През кожата и лигавиците по-лесно се резорбират течните отрови, а твърдите -само след разтваряне.
  • разтворимост  – обуславя бързината, с която настъпва отравянето. Неразтворимине вещества не могат да бъдът отрови. Има се предвид разтворимостта във вода и липиди, а също и възможността едно неразтворимо вещество попадайки в организма да се превърне в разтворимо. Например BaCO3 е неразстворим, но взаимодействайке с HCl от стовашния сок се получава BaCl2 – разстровим.
  • концентрация на разтвореното вещество – обуславя бързината и тежестта на отравянето
    • НCl – в стомашния сок е 0.5%, докато в концентираната е корозивна отрова
    • AgNO3 – епителизиращ ефект или разрушаващо и изгарящо
  • продължителност на действието  – има значение при ниски концентрации на отровите. При краткотрайно въздействие може да не се получи отравяне. От значение е и бързината на въвеждане на определена доза.
  • вехикулум на отравата – храна, напитки, стомашно съдържимо и всички телесни среди. Вехикулума може ускори или да забави резорбцията / действието. Неутралния вехикулум забавя действието на отравата, защото я разрежда.
    • ФОС + мляко – усилване на резорбцията
    • мазните храни улесняват резорбцията на морфина, а виното (танин) – я забавя
  • концентрация в организма – заввиси от дозата, бързината на резорбция, метаболизма и елиминирането. За проява на токсичния ефект значение има не толкова дозата, а концентарцията на отровата в телесните течности. Бързина на елиминиране зависи от функционалното състояние на органа през който се елиминира и от вида на отровата.
    • първично елиминиране – повръщане, диария, кашлица, засилена саливация
    • вторично елеминиране -  след резорбция
Път на проникване в организма
  1. Чрез ГИТ  – най-честия. Вв стомаха се резорбират предимно липоразтворимите в-ва (алкохол). Най-пълна резорбция се осъществява в тънкото черво, от където отровата преминава в кръвта и достига черния дроб.
  2. Инхалационно – за газообразни и летливи вещества. Резорбцията е бърза, поради това че отровата преминава в кръвта, заобикаляйки черния дроб.
  3. Перкутанно – чрез втриване или напръскване. Резорбцията е бавна. През интактна кожа могат да се резорбират само липоразтворими в-ва. По-голяма пропускливост има възпалената, наранената и детската кожа.
  4. Ректално – става бързо, без first pass метаболизъм
  5. Параентерално (венозно, мускулно, подкожно) – става бързо, без first pass метаболизъм. Най-бързо е действието при венозно приложение. Някои вещества (кураре – per os) при попадане параентерално са безвредни.
Състояние на организма
  • Възраст
  • Телесна маса – има значение, защото след попадане в организма разпределинието на отровата най-често е равномерно. За някои отрови (алкохол) значението на телесната маса е голямо, докато за други (кръвните) е по-малко
  • Пол  - бременност, кърмене и по-малко телесно тегло
  • Тип висша нервна дейност – обяснява особеностите в индивидуалната реакция
  • Функционално състояние на таргетните органи – най-вече на черния дроб и бъреците. При предварително увредена функция, по-малко доза води до по-тежки увреди
  • Индивидуална реактивност на организма – понякога има повишено чувствителност, при приемане на много ниски дози, дори индиферентни. След продължително употреба на някои медикаменти (барбитурати, аналгетици) настъпва привикване и организма може да понесе дози многократно превишаващи леталните за обикновен човек.
Външна среда

Природна среда

  • температура
  • влажност
  • атмосферно налягане
  • ветровито или тихо
  • слънчево време

Социална среда

  • органицация на СМП
  • транспорт на пострадалите
  • квалификация на мед. персонал
  • наличие на антидоти и други медикаменти за лечение

 

Share this