Обща характеристика на ДНК анализа
При ДНК анализа се определят неутрални ДНК последователности, повторени различен брой пъти, които представляват около 30% от генома. Намират се в некодиращи зони и нямат фенотипна изява. Промените в тези неутрални локуси се унаследяват по Менделов тип. Наричат се ДНК-полиморфизми.
Предимства на ДНК-полиморфизмите
- значително по-голям полиморфизъм от белтъчните полиморфизми, а оттам и по-голямата им информативност.
- ДНК-анализ може да се прави на всякакъв вид тъкън
- ДНК е по стабилна от белтъците
- може да се прилага при минимални количества биологичен материал (използва се PSR)
- анализа е възможен и при значително деградирала ДНК
Видове ДНК повтори
- Сателитна ДНК (тандемни повтори) – за СМЕ се използват еднолокусни микросателитни маркери
- Разпръснати повтори
Приложение на ДНК анализа в съдебната медицина
- при спорен родителски произход
- за определяне на родство в НК – подмяна на новородени деца, продажба на деца
- идентификация на трупове с неустановена самоличност
- събиране в единно цяло на разчленени трупове
- идентификация на лицето (пострадал или извършител) по оставени биологични следи
- определяне на половата принадлежност на трупни останки
ДНК анализ при спорен родителски произход
Използват се общо над 20 вида автозомни, Y и Х маркери. ДНК анализа при спорен родителски произход се основава на сравнителен анализ на ДНК-профилите на майката, детето и посочения за баща мъж. В детския генотип първо се определят алелите унаследени от майката. Оснаталите алели произхождат от биологичния баща и се сравняват с генотипа на мъжът, посочен за баща.
Когато детския генотип съдържа бащини алели, които ги няма в генотипа на мъжа посочен за баща – бащинството категорично се изключва, а ако се откриват генотипа на мъжа посочен за баща – бащинството не се изключва.
Индекс за бащинство = вероятност (дава се в %) бащата да предаде наблюдаваните алели на детето ( популационна вероятност).
—
