Ранни трупни изменения и съдебномедицинското им значение

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Послесмъртни петна – Livores mortis

Виолетово-червени оцветявания по нисколежащите части на трупа. Обуславят се от послесмъртното преразпределение (утаяване) на кръвта. Когато сърцето спре, кръвта и лимфата по силата на тежестта си започват да се стичат към най-ниските части на тялото. Кръвта преминава от артериите във вените. Настъпва пасивно разширение на венозните съдове и прозиращата през кожата кръв се наблюдава като трупни петна.

Стадии

  • Хипостаза (послесмъртно натрупване на кръв). Обуславя се от стичането на кръвта в нисколежащите части на трупа, което продължава до 12ч. Първите трупни петна се появяват най-рано след 30 мин от настъпване на смъртта. В този период кръвта запазва подвижността си в съдовете.  При лек натиск трупното петно изчезва, а след прекратяване на натиска се появява отново. Бързината на възстановяване на трупното петно е в пряка зависимост от давността на смъртта. В първите 5-6ч при промяна в положението на трупа, трупните петна се преместват в новите нисколежащи части.
  • Стаза (стадий на дифузия) -  след 12тия час. Кръвта престава да се движи в съдовете. Трупните петна се фиксират- не изчезват при натиск, а само избледняват и бавно се възстановяват.  В този период настъпва дифузия на плазмата в околната тъкан, а кръвта в съдовете се сгъстява. В кръвта проникват микробите на гниенето и тя хемолизира.
  • Имбибиция (пропиване) –  след 24тия час. Настъпва пропиване на стените на вените, а оттам и в околните тъкани с хемолизирала кръв. Трупните петна не изчезват и не изблезняват при натиск. Не се местят при промяна в положението на трупа. В резултат на пропиването на подкожните вени се образува т.нар. гнилостна венозна мрежа – дървовидно разклоняващи се кафеникаво-червени ивици по кожата. Стадия на пропиване постепенно преминава в стадия на трупно гниене.

Разположение – зависи от положението на тялото

  • местата, в които трупа се опира на подложка са свободни от трупни петна
  • по гръб – задните и задно-странични части на шията,  гръдния кош, кръста и крайниците
  • по корем – лице, предна повърхност на гръдния кош и корема
  • при обесване – крайници и долна част на корема

Цвят – зависи от цвета на кръвтта

  • нормално – синьо-виолетови
  • светло-червени – при отравяне с СО
  • вишнево-червени – при отравяне с KCN
  • при голяма кръвозагуба, анемия – появата на трупни петна е забавена (след 2-3ч) – единични, с неголеми размери и слабо изразени
  • при продължителна агония – слабо изразени

От количеството на петната, степента на изразеност, съдим за количеството кръв в организма и за темпа на настъпване на смъртта

ДД

  • кръвонасядания в хипостатична област
  • подутина
  • увреждане на епидермиса
    (при натиск не променят цвета си)
  • тъканите са просмукани с кръв, докато при трупните петна тя е в съдовете.
  • прижизнени увреждания на вътрешните органи
  • хипостатична бронхопневмония
  • панкреатит

СМ значение

  • сигурен признак за настъпила смърт
  • показват положението, в което се е намирал трупа и дали е бил преместван
  • позволяват да се съди за характера на дрехите / предметите, върху които е лежал или са притискали трупа
  • стадиите в развитието им позволяват да се определи давността на смъртта
  • диагностичен признак при някои отравяния
  • дават възможност да се съди за бързината, с която е настъпила смъртта

Трупно вкочавяване – Rigor mortis

Постепенно стягане и втвърдяване на мускулната тъкан.

Патогенеза

Не е изяснена напълно. Знаем, че АТФ е необходим не само за съкращението, но и за отпускането на мускулите. Съкращението на мускулното влакно става чрез приплъзване на актиновите миофиламенти. Трупното вкочаняване, възниква, когато АТФ силно намалее и комплекса актин-миозин става стабилен. Приживе това се наблюдава при крайна умора на мускула. Поради пълно изчерпване на АТФ мускулите стават плътни – втвърдени. Този процес постепенно обхваща всички мускули за около 24ч.
След това започва процес на отпускане. В условията на започнало гниене, съкратителните белтъци се разграждат, мускулът се дезорганизира и омеква.

Патология

След като настъпи клиничната смърт, всички мускули се отпускат, стават меки. След 1-2ч се появява трупно вкочаняване на скелетната мускулатура, което за 6-8ч обхваща всички мускули и фиксира позата на трупа. Тъй като при трупното вкочавяване мускулите се съкращават и понеже флексорите са по-силни от екстензорите се наблюдава лека флексия в КС, ЛС, пръсти на ръцете.

Вкочаняването бива

  • нисходящ тип от главата към краката – най-честия тип
  • възходящ тип – в обратен ред
  • без забележим ред
  • Каталептично вкочаняване – представлява витална реакция, проявена във фиксиране на последното прижизнено състояние на скелетните мускули, поради бързото им вкочаняване. Настъпва изведнъж във всички мускули, без интервал на отпускане, поради което смърта заварва индивида в последното волево положение на тялото. Рядко явление. Наблюдава се при ЧМТ и при усилена мускулна работа по време на смъртта.

Наред със скелетната мускулатура, трупното вкочаняване обхваща и сърцето и гладките м-ли.

  • вкочаняването на mm. erectores pilorum води до поява на „гъша кожа”
  • около 1ч след смъртта – миокарда става плътен, кухините намаляват по обем
  • стомаха се свива и лигавицата се набръчква
  • трахеята изглежда зърниста
  • просвета на червата намалява

Фактори влияещи върху развитието на трупното вкачаняване

  • възраст- БНВ и кърмачета – по-късно, по-слабо изразено и по-бързо преминава
  • общо състояние – у здрави – по-бързо, по-интензивно и по-трайно
  • състояние на ЦНС преди смъртта – гърчове – много по-рано се появяват
  • причина на смъртта
  • фактори на външната среда – високата околна температура ускорява настъпването и преминаването

Продължителност

  • отпускането започва след 3ден при възрастните, у децата – по-рано
  • в същия ред в който се е появило – при нисходящия тип от лицевите мускули

СМ значение на трупното вкочаняване

  • сигурен белег за настъпила смърт
  • по стадия на развитието му може да се съди за давността на смъртта
  • фиксира позата на трупа, позволява да се определят последните действия и поза

Изстиване на трупа – Algor mortis

Външни фактори

  • температура на ОС
  • дрехи

Вътрешни фактори

  • охраненост
  • възраст
  • темп на умирането
  • причина за смъртта

Трупно изсъхване – Exyccatio

Настъпва поради изпарение на водата от повърхността на трупа. При сухо и топло време – по- бързо.

Изсъхване на очите

  • отворени очи – в първите часове след смъртта
  • затворени очи – за 24ч
  • полуотворени очи – петна на Лирше- 5-6ч след смъртта склерата изсъхва в пространствата помежду им, става прозрачна и под нея прозира пигментния слой на ретината

Изсъхване на лигавицата на устната кухина

  • плътна
  • набръчкана
  • червеникаво кафява на цвят

СМ значение на трупното изсъхване

  • петна на Лирше – сигурен белег за настъпила смърт
  • след изсъхване стават видими повърхностните увреждания по кожата
  • изсъхването на лигавиците може да се сбърка с корозивни отрови

Автолиза – Autolisos

Самосмилане на тъканите под действие на освободените ензими от клетките.
Суправитално явление. След настъпване на смърта клетъъчните мембрани стават пропускливи и още към 15тата мин започват процеси на автолиза. Поради преобладаване на анаеробните процеси преди смъртта се натрупва лактат, т.е. имаме ацидоца. След смъртта обаче поради преобладаване на протеолитичните процеси с образуване на NH3 – настъпва алкалоза.  

Автолиза на Еритроцитите – постмортална хемолиза и пропиване

Автолиза в ГИТ – свличане на епитела, пробив на стомаха

 

Share this