Прилагане на методи за диагностика / лечение, водещи до временна промяна на съзнанието
- могат да се прилагат само след предварително информирано съгласие на болния или неговия представител
- кагато се прилагат при болестни състояния, непосредствено запрашаващи живота и здравето на болния се прилагат с разрешение на ръководитела на здравното заведение.
- всички методи се прилагат от лекари имащи квалификация по съответния профил
- след извършване на всяка процедура, водеща до временна промяна в съсзнанието, лекарят е длъжен да наблюдава болния до пълното възстановяване на съзнанието.
Шокови методи
Прилагат се само в лечебно заведение, а по витални показания и извън тях, когато се разполага със съответната апаратура и реанимационни средства.
Хипноза
Прилага се само в лечебно заведение от лекар с поне 1г стаж по психотерапия. Поради особеностите та хипнозата (изпадане в състояние на подчиненост), лекаря научава много обстоятелства за пациента. Абсолютно е недопустимо използването на хипнозата при разпити на свидетили, подсъдими и пр.
Прилага се за лечение на :
- неврози
- безсъние
- полови смущения
- наркомании
- психо-самотични заболявания – язвена болест, артериална хипертония, кожни болести
- метод за обезболяване в хирургията
Наркоза
Изкуствено причинено дълбоко съноподобно състояние с използване на наркотични вещества. Настъпва временно изключване на съзнанието, арефреския и атония на скелетните мускули.
- прилага се само в лечебно заведение, а по витални показания и извън тях, когато се разполага със съответната апаратура и средства за въвеждане и извеждане от наркоза
- вида на наркозата и вида на наркотичното вещество се избират от лекаря – Анестезиолог
- задължително: паказания, противопоказания, проба за алергия
- наркозата се избягва ако същия резултат може да се постигне с местна упойка
- „анестезиологичен риск” – злочачествена хипертермия ( вродена ензимопатия), злокачествена хипертония
Експеримент върху човек
- регламентирано е в ЗЗ- „Клинични изпитвания на лекарства” и „Медицински научни изследвания върху хора”
- прилагането на такива методи да не води до вредни последствия за здравето и живота и да са налице основания, че новия метод е „по-добър”
Общи принципи:
- изследванията върху хора трябва да се основават на проведини опити с животни, резултати от лабораторни или научни изследвания. Провеждат се от лекари с призната клинична специалност в съответната област и стаж минимум 2г
- екперименти върху хора носещи риск, могат за се правят само ако е с хуманна цел ( за усъвършенстване на дагностиката, терапията и профилактиката)
- пациента може да се откаже от клиничното изпитване във всеки един момент
- „самоцелните” изследвания са недопустими върху болни хора, когато това не е в техен интерес
- интереса на индивида стои над този на науката, държавата или обществото
- дееспособно лице + информирано съгласие, недееспособни лица – след съгласие на законния представител
- НЕ на бременни, кърмачки, лица лишени от свобода и военнослужещи
- лекар може да експериментира върху себе си
Клинични изпитвания върху хова не се извършват когото:
- противоречат на закона / медицинската етика
- не е доказана тяхната безопастност
- съществува повишен риск за здравето и живота на изследваното лице
- субстанции или лъчения, които могат да променят генома
При неблагоприятен изход от експеримента (телесна повреда или смърт), лекарят носи
- морална, наказателна, гражданкска отговорност
- независимо от хуманните подбуди и изразеното информирано съгласие.
—
