Правомерност на медицинските действия
Професионална медицинска правоспособност
- лице с медицинска правоспособност е такова, което е завършило висше медицинско образование, положило държавен изпит и придобило звание съгласно номенклатурата на медико-санитарните длъжности
- при връчване на дипломите всички лекари / стоматолози полагат Хипократова клетва, текстът на която се приема от Висшия медицински съвет
- право на упражняване на медицинска професия се признава на лице придобило медицинско образование в страна член на ЕС
- право да прилагат неконвенционални методи за лечение – хомеопотия, акупунктура, акупресура, ирисова диагностика, диетика и лечебно гладуване
Задължения на лекарите, произтичащи от признаването на правоспособност
- да познава остовно правилата на професията
- да поддържа необходимата подготовка, съответсваща на изискванията на изпълняваната длъжност
- да познава и изпълнява нармотивните актове, които регламентират неговата професия
Съглесие на пациента за прилагане на медицински действия
- фундаментално условие
- „Медицинските дейности се извършват след изразено информирано съгласие на пациента” (Закон за здравето)
- без информирано съгласие на пациента медицинското обслужване е неправомерно
- пациентът (настойник, попечител) може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването й
- даването на информирано съгласие не изключва наказателна отговорност на медицинските лица при проявена непредпазливост и настъпил неблагоприятен резултат
ОБЩО СЪГЛАСИЕ ЗА ПРЕГЛЕД И МАНИПУЛАЦИЯ БЕЗ РИСК – УСТНО
ПИСМЕНО ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ – ПРИ РИСК
- при хирургични или други интервенции изискващи обща анестезия
- дигностични или терапевнични методи с повишен риск за живота и зравето или водещи до временна промяна в съзнанието
НЕ СЕ ИЗИСКВА ПИСМЕНО ИНФОРМИРАТО СЪГЛАСИЕ ПРИ:
- непосредствена опастност за живота
- физическото или прихическо състояние не позволяват изръзяване на информирано съгласие
- когато е невъзможно да се вземе такова от родител, настойник, попечител
- когато родител, настойник, попечител, откажат извършването на животоспасяващи медицински дейности, ръководителят на лечебното заведение може да вземе такова.
- ако по време на една оперативна интервензия, при изразено информирано съгласие, възникне необходимостта от ръзширяване на обема й – лекаря взима еднолично решение
ОТКАЗ ОТ ИЗВЪРШВНЕ НА МЕДИЦЕНСКИ ДЕЙНОСТИ:
- в писмен вид, прилага се към медицинската документация.
- ако пациента (негов законен представител) откаже да изрази писмено отказа си, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и свидел
НЕ СЕ ИЗИСКВА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ при:
- профилактични прегледи
- изследвания и имунизации задължителни за гражданите
Лекарски професионален риск
Правомерността на медицинската дейност е тясно свързата с риска в медицината. Лекарския риск е възможен и допустим в рамките на правомерното.
Лекарския професионален риск е свързан с:
- теоретична подготовка на лекаря
- поведение на лекаря, владеене, умеене и прилагане на различни средства
- особености на конкретното заболяване и индивидуална реактивност
- диагностични, терапевтични или профилактични процедури
- зависи от обективните условия и фактори
Риск при крайна необходимост
- изискващ спешна или неотрожна животоспасяваща медицинска помощ
- рискът от извършването й за болния би бил по-малък, отколкото непредприемането на действие
- в НК е казано , че: „не е обществено опасно деяние, извършено в условията на крайна необходимост”
- поемането на риск с цел запазване на живота на пациента е деонтологично задължение на лекарите
Оправдан риск – деонтологични правила
- медицинското действие трябва да цели подобряване на здравето или спасяване на живота (а не „в името на науката)
- самата манипулация не бива да е по-опасна от самото заболяване
- хирургичната интервенция да е – анатомично позволена, технически възможна и физиологично допустима
- да се знаят показания и противопоказания
- при лечение да се предпочитат по-прости, по-леки и по-безопасни методи утвърдили се в практиката
- сложни диагностични изследвания да се предприемат само ако очакваната информация е жизнено необходима за поставяве на диагнозата и не може да се получи по друг начин.
Принудително и задължително лечение
В Конституцията на Република България е казано, че „Никой не може да бъде подлаган на принудително лечение , извън предвидените от закона случаи”
Принудително лечение
- регламентирано е в НК
- провежда се на лице, извършило обществено опасно деяние, в състояние на невменяемост / изпаднало в такова по време на делото / изтърпяване на присъдата.
- настаняват се диспансер
Задължително лечение
- регламентирано е в закона за здравето
- сигнали до прокурора за задължително настаняване и лечение на психично болни могат да правят всички заитересовани лица и институции (болница, държавни /общински органи). Назначава се СМЕ. Експертът дава становище и за способността на лицето да изрязява информирано съгласие за лечението, предлага лечение. На всеки 3м се прави нова СМЕ. Ако лицето без уважителни причини откаже извършването на СМЕ – прокурът се разпорежда и тя се извършва принудетелно.
- провежда се на лице, което поради заболяването си може за извърши престъпление или представлява опастност за близките си, за обществото или за себе си.
- при поставновяване на задължително лечение, съдът определя неговата форма – амбулаторно или стационарно и Къде?
- към принуда с физическо въздействие се пристъпва само след изчерпване средствата за убеждаване
- психично болни с тежко нарушение на психичните функции (остра психоза)
- умствена изостаналост
- деменция
- болни и заразоносители
- лице в пияно състояние, което не може да се „владее” или е изпаднало в безпомощно състояние
—