Евтаназия

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Моралното задължение на лекаря да причини смъртта на безнадежно болен по негова молба с цел препахване на страданията му чрез употреба на наркотични средства.

Euthanasia от  eu- добър, приятен и  thanatos – смър, т.е. „приятна, лека, бизболезнена смърт”

Видове евтаназия:
  • доброволна – пациентът сам взима решение за прекратяване на своя живот
  • принудителна – решението се взима от друго лице – лекар или близките на болния
  • насилствена
  • активна (пряка) – медицинския екип предприема активни действия, целящи настъпване на смъртта. Най-често при възрастни болни, страдащи от непоносими болки или при неизлечими заболявания, но ДЕЕСПОСОБНИ. Лекаря изпълнява молбата на болния, като предприема активно действие, за да предизвика бърза и безболезнена смърт
  • пасивна (непряка) – не се продължава или се прекратява активното лечение на пациента. Лекарят хуманист е длъжен да използва и най-малката искрица надежда за продължаване живота на болния.
  • асистирана (асистирано самоубийство) – асистирано от лекар самоубийство е налице, ако последния помага на пациента да прекъсне сам живота си, при ясното съзнание че пациента иска това (изписване на лекарства, информация на смъртоносните дози)
  • непряка активна – „действие с двоен ефект” – в резултат на високите дози аналгетици за купиране на болката, при терминални състояния се съкращава живота на пациента
„за” и „против” евтаназията

Християнска религия:  Отхвърля допустимоста на умишленото отнемане на собствения или чужд живот с милосърдни подбуди.

Хипократова кретва:  „Няма да се отказвам от лечиние, даже и тогава когато не е останало никаква надежда за успех. Няма да прекъсна живота на болния дори и да съм помолен да извърша това”

Кодекс на професионалната етика на лекаря: Лекаря няма право да прекъсва живота на пациента. Лекарят трябва да извърши всичко възможно, незлечимо молния да прекара остатъка от живота си без болка и страдание”

Декларация ог Женева: Ще поддържам най-висша степен на уважение към човешкия живот от самото му начало и дори под зплаха няма да изполвам моите медицински познания против законите на човечността ”

Аргументи „против” активната евтаназия
  • протворечи на лекарския дълг и неговата хуманна същност
  • дълг на лекаря е да запазва и удължава човешкия живот, да лекува, да води докрай борба за неговия живот
  • субективен характер на степента на страданията, молбата на тежко болните всъщност е за облекчаване на страданията им. Лекарят не бива да казва на болния че е безнадежно болен и че ще умре
  • неправилна преценка на лекаря  за  „без възгледи за подобрение”, „неизлечимо заболяване”
  • снемане отговорността на лекаря – настъпва демобилизация, отпускане, бездушие, професионални пропуски
  • неизлечимоно днес, може би ще се лекува утре, лекаря трабва да търси и открива нови методи и средства
  • оптимизъм на лекаря за очаквания ефект от лечението и надежда на болния да подобрение
  • евтаназията съкращвма мъките на болния, но създава екстремно психическо напрежение у живите (близки, лекар)
Аргументи „ЗА” активната евтанация
  • пациента има право да взима автономни решения за времето и начина на своята собствена смърт
  • смъртта е избавление за нелечимо болните
  • правото на доброволен избор да прекрати своя живот чрез достойна смърт – Холандия
    • молбата да е отправена от пациента
    • да е обмислена, настойчива и постоянна
    • пациента да е подложен на непоносими страдания, без възгледи за подобрение
    • лекаря се съобразява с автономната воля на пациента, но крайното решение зависи от него

 

Share this