Моралното задължение на лекаря да причини смъртта на безнадежно болен по негова молба с цел препахване на страданията му чрез употреба на наркотични средства.
Euthanasia от eu- добър, приятен и thanatos – смър, т.е. „приятна, лека, бизболезнена смърт”
Видове евтаназия:
- доброволна – пациентът сам взима решение за прекратяване на своя живот
- принудителна – решението се взима от друго лице – лекар или близките на болния
- насилствена
- активна (пряка) – медицинския екип предприема активни действия, целящи настъпване на смъртта. Най-често при възрастни болни, страдащи от непоносими болки или при неизлечими заболявания, но ДЕЕСПОСОБНИ. Лекаря изпълнява молбата на болния, като предприема активно действие, за да предизвика бърза и безболезнена смърт
- пасивна (непряка) – не се продължава или се прекратява активното лечение на пациента. Лекарят хуманист е длъжен да използва и най-малката искрица надежда за продължаване живота на болния.
- асистирана (асистирано самоубийство) – асистирано от лекар самоубийство е налице, ако последния помага на пациента да прекъсне сам живота си, при ясното съзнание че пациента иска това (изписване на лекарства, информация на смъртоносните дози)
- непряка активна – „действие с двоен ефект” – в резултат на високите дози аналгетици за купиране на болката, при терминални състояния се съкращава живота на пациента
„за” и „против” евтаназията
Християнска религия: Отхвърля допустимоста на умишленото отнемане на собствения или чужд живот с милосърдни подбуди.
Хипократова кретва: „Няма да се отказвам от лечиние, даже и тогава когато не е останало никаква надежда за успех. Няма да прекъсна живота на болния дори и да съм помолен да извърша това”
Кодекс на професионалната етика на лекаря: „Лекаря няма право да прекъсва живота на пациента. Лекарят трябва да извърши всичко възможно, незлечимо молния да прекара остатъка от живота си без болка и страдание”
Декларация ог Женева: „Ще поддържам най-висша степен на уважение към човешкия живот от самото му начало и дори под зплаха няма да изполвам моите медицински познания против законите на човечността ”
Аргументи „против” активната евтаназия
- протворечи на лекарския дълг и неговата хуманна същност
- дълг на лекаря е да запазва и удължава човешкия живот, да лекува, да води докрай борба за неговия живот
- субективен характер на степента на страданията, молбата на тежко болните всъщност е за облекчаване на страданията им. Лекарят не бива да казва на болния че е безнадежно болен и че ще умре
- неправилна преценка на лекаря за „без възгледи за подобрение”, „неизлечимо заболяване”
- снемане отговорността на лекаря – настъпва демобилизация, отпускане, бездушие, професионални пропуски
- неизлечимоно днес, може би ще се лекува утре, лекаря трабва да търси и открива нови методи и средства
- оптимизъм на лекаря за очаквания ефект от лечението и надежда на болния да подобрение
- евтаназията съкращвма мъките на болния, но създава екстремно психическо напрежение у живите (близки, лекар)
Аргументи „ЗА” активната евтанация
- пациента има право да взима автономни решения за времето и начина на своята собствена смърт
- смъртта е избавление за нелечимо болните
- правото на доброволен избор да прекрати своя живот чрез достойна смърт – Холандия
- молбата да е отправена от пациента
- да е обмислена, настойчива и постоянна
- пациента да е подложен на непоносими страдания, без възгледи за подобрение
- лекаря се съобразява с автономната воля на пациента, но крайното решение зависи от него
—
