Инфекциозен процес

Термина инфекция и инфекциозен процес  идва от латинския глагол infectio – замърсявам, заразявам.

Инфекиозният процес е съвкупност от всички биологични процеси, които се извършват в организма с внедряване и размножаване в него на патогенни агенти, а също така той е съвкупност от физиологични и патологични реакции възникващи при определени условия на външната среда в отговор на въздействието на патогенните микроби.

Инфекциозна болест е проявление на инфекцозния процес с различни признаци и изменения от биологичен, физиологичен, биохимичен, клинико-анатомичен, микробиологичен и епидемиологичен вид.
Инфекцията е проява на паразитизъм. В начало на еволюцията си патогенните микроби се приспособили да паразитират върху външните покривки на макроорганизма, а после започнали да проник в него. Някои се специализирали да преживяват и да се размножават в определени тъкани, т.е. проявили тъканен тропизъм. В хода на еволюцията между паразита и гостоприемника се създали взаимоотношения на симбиоза, чиито форми са мутуализъм /и двата вида имат полза/, коменсализъм /микроба използва без да вреди/, паразитизъм /микроба уврежда хазяина/. Паразитните микроби са патогенни.

Според степента на приспособимост към макроорганизма те биват облигатни и факултативни.

Микроорганизмите се делят още на непатогенни, условно и безусловно патогенни.
Непатогенните /сапрофити/ имат определени полезни взаимоотношения с макроорганизма.
Условно-патогенните спадат към нормалната флора т.е те са коменсали, които при определени условия предизвикват заболяване в макроорганизма.
Болестотворните микроби се характеризат с патогенност, вирулентност, инфекциозност, инвазивност и токсигенност. Патогенните микроби са се приспособили да преминават през външната среда по различни пътища и да попадат действието на различни фактори на тази среда. За да преодолеят бариерите на макроорганизма патогенните микроби са изградили приспособления за проникване и размножаване в тъкани и органи на заразения организъм. Такива са бактериалните токсини /екзо и ендо/. Спорите позволяват на микроорганизмите да преживяват по-дълго време във външната среда и улесняват механизма на предаване на заразата.

За развитие на инфекциозния процес важна роля има реактивността на макроорганизма, която зависи от условията на средата. Напр. при пневмококовата инфекция предразполагащ за развитието на пневмония фактор е простудния. Протичането на инфекцията зависи от храненето. Недоимъчното белтъчно хранене намалява обща съпротива на организма към инфекции, недостигът на витамини също я понижава.  Влияние оказват и имунните процеси в организма Метеорологичните фактори, УВ радиация влияят върху някои инфекции. Антибиотична терапия при неправилно приложение създава лекарствено устойчиви форми.

Развитието на инфекцията зависи и от входната врата.  Инфекциозната доза и входната врата определят началната фаза на инфекциозния процес, която заедно с фазите на унищожаване и освобождаване на макроорганизма от инфекция или до неговата смърт се разглеждат като патогенеза на инфекциозния процес.

Различават се следните фази: проникване, разпространение, размножаване, фаза на унищожение или създаване на равновесие, което често е начало на създаване на имунитет.

Форми на инфекциозния процес – според продължителността има остри, подостри и персистиращи инфекции.
При клинично изразени инфекции се различават явни, атипични и безсимптомни форми.
Суперинфекции са повторно заболяване в условията на незавършен инфекциозен процес.
Латентна инфекция се наблюдюдава при хронични заболявания.
Към персистиращите инфекции спадат латентните, хроничните и бавните инфекции.
По произход инфекциите биват екзогенни и ендогенни. Автоинфекции се причиняват от условно патогенни обитатели на организма, които при отслабена резистентност предизвик заболяване. Смесени инфекции се предизвикват от няколко причинителя.

 

Share this