Епидемиологичен процес

За своето хранене, развитие и размножаване патогенните микроорганизми се нуждаят от гостоприемници. С оздравяването или загиването на хазяина загиват и заселилите се в него микроби и затова те трябва да го напуснат и да се преселят върху друг гостоприемник. Непрекъсната верига от нови и нови следващи едно след др взаимнообуславящи се инфекциозни състояния се нарича епидемиологичен процес. Той се дефинира като редица свързани заразявания и призтичащи едно след друго инфекциозни състоя на хора /болни и заразоносители/. Инфекциозната болест е патологичения процес предизвикан от жив причинител.

Епидемиологичния процес се опреля като взаимоотношения на причинител и макроорганизъм не на организмиво /както при инфек. п-с/, а на популационно ниво. Скритото протичане на епидемиологичния процес при някои инфекциозни заболявания обуславя трудностите при откриването на всички болни и заразоносители и провеждане на потивоепидемични мерки.

Условия за възникване на епидемиологичен процес: източник на инфекция, механизъм на предаване на заразата и възприемчиво население.

Епидемично огнище е мястото на пребиваване на извора на инфекцията и околната територия. Основни елементи на огнището са болните, заразоносителите, контактните и окол територия

Форми на епидемичен процес – според интензитета са спорадемия, епидемичен взрив, епидемия, ендемия и пандемия. Разграничаването става на база брой заболели.

  • спорадемия – инфекцозната заболяемост не надвишаваща обичайното ниво и между епидемичните огнища няма връзка по време, място и път на разпространение.
  • епидемичен взрив – редица свързани инфекциозни заболявания в ограничен колектив
  • епидемия – инфекциозната заболяемост надвишава обичайното ниво и има връзка между огнищага по време, място и път на разпространение
  • пандемия – епидемичен процес с много висока заболяемост с епидемиологична връзка между огнищата

 

Share this