Възприемчиво население. Имунитет

Възприемчивостта на организма се определя от неговото способност да отговаря с инфекциоцен процес на проникналия на патогенен причинител. Степента на възприемчивост се опреля от резистентността на имунитета.  Последната се характеризира със степен на възприемчивост на отделния организъм без да е имал среща с причинителя. Тя е наследствено определена и има генетичен характер. 

Екологичната ниша на всеки причинител се определя от тропизма към отделни органи и тъкани. При среща на организма с микроорганизма или с ваксинален антиген се разгръща системен или локален имунен отговор или и двата едновременно. Основа на тази реакция са пролиферация и диференциация на имунокомпетентни клетки. Естествения имунен отговор понякога се развива в нежелана посока като автоимунен процес.

Невъзприемчивостта на отделния индивид се определя от индивидуалния имунитет, а за степента на възприемчивост на определени групи от населението се съди чрез установяване на невъзприемчивото население или т.нар. колективен имунитет.  Това е способността на популацията да се противопоставя на разпространение на епидемичния процес. Това е степента на естествен и изкуствено придобит имунитет от членовете на населението вследствие на среща с причинител на инфекциозно заболяване след естествено преболедуване или след имунизация.
Колективния имунитет пречи на ефективното осъществяване на механизма на предаване на инфекцията.

Основни групи във възприемчивото население са

  • новородени
  • имигриращи хора
  • хора с вроден или придобит имунен дефицит

 

Share this