Хеморагична треска с бъбречен синдром

Определение

  • ОВЗ
  • Хеморагичен синдром  и ОБН
  • Зооноза- мишевидни гризачи
  • Природно огнищен характер с алиментален механизъм на заразяване

Етиология

  • сем. Bunyaviridae – род Hantavirus – високо устойчивост във вн среда и ниска на дезинфектанти
  • вирусът навлиза в клетката чрез сливане с клетъчната мембрана, като репликацията се извършва в цитоплазмата и оттам в апарата на Голджи се опакова и чрез екзоцитоза напуска клектата.

Епидемиология

Природно-ендемична, зооноза.

Извор

  • диви и домашни животни – мишевидни гризачи, селскостопански животни, вкл кучета и котки
  • болния човек НЕ Е извор на заразата
  • гризачите се инфектират хронично и излъчват вируса с урината и слюнката си, предаването на вируса става при непосредствен контакт между тях и чрез ектопаразити

Механизъм

  1. Алиментарен (основен)
  2. Контактно- битов
  3. Аерогенен
  4. Ухапване от гризач

ИП – 14-23 дни

Особености на епидемичния процес

  • Заболяването се среща в Европа и Азия.
  • Природна огнищност: У нас планински терени с  над 600 м.надм.в. – Рила, Пирин, Зап. Родопи и Центр. Ст. планина
  • Спарадемично – 4-5 случая годично.  Епид. значение се определя от високия леталитет – над 20%
  • Сезонност: май- септември
  • Професионална засегнатост:  Горски работници, Селскостопански рабонтици, Планински строители, Туристи, Билкари
  • Предимно мъже в активна възраст

Възприемчивост: Всеобща!

Имунитет: Доживотен!

Борба

  • Мерки за блокиране източника на заразата
    • изучаване популацияна на гришзачите в природните огнища, численост и степен на заразеност
    • дератизация (черна отрова или кумаринови производни)
  • Мерки за прекъсване механизма: Санитарно-хигиенни
  • В огнищието
    • ДДД
    • Изгаряне на всички храни
    • Хоспитализиране на болния
    • Контактните- наблюдение 21 дни с термометриране
    • Хиперимунен ?- глобулин

Патогенеза

Входна врата – ГИТ, ГДП, кожа -> първична виремия -> ММС (клетки на моноцитно-макрофагеалната система) -> вторична виремия -> генерализиране -> настъпва полиорганно засягане и развитие на  хеморагичен синдром.
Развива се генерализиран васкулит. ОБН е неврохуморално обусловена.

Клинични форми

  1. Инапарентни
  2. Леки (у нас)
  3. Средно тежки
  4. Тежки
  5. Фулминантни

Клинична картина

  1. Прехеморагичен период
    • токсико-инфекциозен и краниофарингеалин синдром ( отока  достига до горната част на гърдите)
    • водеща е силната болка в корема и кръста
    • светобоязън и виждане като в мъгла
    • левкопения с неутрофилно олевяване
    • протеинурия и хематурия
  2. Хеморагичен период
    • температурата спада кризо-литично
    • хеморагичен синдром – по-слабо изразен – характерни са петехии с линеарен характер
    • бъбречен синдром – водеща е ОБН- диурезата намалява, болката в кръста се усилва, сопор до кома.
    • метаболитна ацидоза, с азотемия, левкоцитоза с лимфо-моноцитоза, диселектролитемия
  3. Полиуричен стадий
    • прехода може да е внезапен или постепен, като това зависи от тежестта на бъбречната увреда
    • полиурия с ниско относително тегло на урината
    • хипокалиемия
  4. Реконвалесцентен период
    • бъбречни нарушения
    • анемия, астено-адинамия

Усложнения

  • вторични бактериални
  • руптура на бъбречната кора
  • хиповолемичен шок

Диагноза

  • Серологична: ELISA

Лечение

Патогенетично

  • глюкозо-левулозни разтвори
  • калциев глюконат
  • хемодиализа
  • биопродукти
  • КС 3-6 g/kg/d

 

Share this