Предмет и задачи на медицинската паразитология

Предмет и задачи

Паразитологията е комплексна биологична наука, изучаваща явленията на паразитизма. Основна нейна цел е опазване здравето на човека, животните и защита на растенията.

Изучава:

  • произход и еволюция на фито- и зоопаразитите
  • анатомия и физиология на паразитите
  • географско разпространение
  • взаимодействие с гостоприемника
  • зависимостта им от външните условия
  • паразитни болести
  • принципи на борба с паразитите

Според систематичната принадлежност на изучаваните паразити, паразитологията се дели на:

  • фитопаразитология – вирусология, бактериология, микология
  • зоопаразитология- хелминтология, арахноентомология, протозоология

Според вида на гостоприемника в паразитологията има следните големи клонове: медицинска, ветеринарна, агрономическа

Паразитизъм

Паразитизмът е такава форма на симбиоза, при която единият от симбионтите живее за сметка на другия, като го използва като източник на храна, място за временно или постоянно пребиваване. Използващият се нарича паразит, а използваният – гостоприемник. При паразитизма гостоприемника няма полза от съвместното съжителство, а изпитва вреда (заболяване). Паразитизмът се различава от хищничеството по това, че паразитът изпълзва гостоприемникът си многократно.

Паразити

(от гр. para – около и sitas – храна)

Всеки паразит се характеризира с три особености:

  1. Използване на гостоприемника като източник на храна
  2. Използване на гостоприемника като място за живеене
  3. Нанасяне на здравни щети (Паразитни болести).
Екто- и ендопаразити

Ектопаразитите живеят по кожата и нейните образувания – въшки, бълхи

Ендопаразитите живеят в клетките, тъканите и органите на гостоприемника

  • Малариен плазмодий – в еритроцитите
  • Лайшмания – в клетки от моноцитно-макрофагеалната система
  • Говежда тения – в храносмилателната система
  • Трихинела – в мускулите
  • Фасциола – в черния дроб
Темпорерни (временни) и стационарни (постоянни) паразити

Темпорерните паразити установяват относително слаба връзка с гостоприемника. Обикновено се размножават вън от тялото на гостоприемника и влизат в контакт с него само когато се хранят (пример кърлежи).

Стационарните паразити прекарват по-дълъг период от време върху или в тялото на гостоприемника и в зависивост от това се делят на периодично или постоянно стационарни. Те използват своите гостоприемници не само за като източник на храна, но и като източник за живеене.

Примери:

  • Периодично стационарни – Ancylostoma duodenale
  • Постоянно стационарни – Plasmodium malariae
Локализиция на паразита – временна, постоянна, транзиторна и атипична
  • Временна
    – Цистицеркус – в мускулите и вътрешните органи, Анкилостома – в кръвта
  • Постоянна – полово зрелите чревни хелминти – Нематоди, Цестоди, Трематоди
  • Транзиторна – по време на миграция – Ascaris lumbricoides – ентеро-хепато-пулмо-ентерална миграция
  • Атипична – Ascaris lumbricoides – във вътрешните органи при аномалии в ССС
Факултативни и облигатни паразити

Факултативните паразити при нормални условия живеят в свободно състояние, но когато случайно попаднат в подходящ гостоприемник се превръщат в паразити. Факултативният паразитизъм е доказателство, че паразитизмът е произлязъл от свободно живеещи организми. Примери: Ancylostoma duodenale, Stomgyloides strcoralis.

Псевдопаразити – свободно живеещи организми, които попаднали случайно в друго животно могат известно време да живеят в него и да нанесат вреда на своя временен и случаин гостоприемник. Пример: Кърлижи по брашното и сиренето (храносмилателни смушения).

Облигатни паразити са тези, които жизненият им цикъл задължително включва и паразитна фаза. Това е видов признак, за разлика от факултативните паразити, при които само някои индивиди от вида паразитират.

Моно- и хетероксенни паразити

Моноксенните паразити имат само един гостоприемник и прекарват целия или само част от ЖЦ в него. Примери: Ascaris lumbricoides, Enterobius vermicularis, Pediculus capitis.

При хетероксенните паразити се наблюдава смяна на гостоприемниците. Това означава, че отделни стадии от развитието им протичат в различни организми. В зависимост от това различаваме следните видове гостоприемници: междинен (безполов цикъл) и краен или главен гостоприемник (полов цикъл). Когато междинните гостоприемници са два те се означават като Іви и ІІри (Diphillobotrium latum – краен – куче, котка, човек, Іви междинен – сладководни рачета, ІІри междинен – риба (допълнителен).

Гостоприемници

  • Облигатни = абсолютно задължителни (крайни, междинни и допълнителни)
  • Необлигатни = незадължителни. Ларвите на даден паразит попадат в гостоприемника, но не завършват биологичния си цикъл
    • Резервоарни – паразитите се напрупват в тях и могат да се предават на облигатния гостоприемник
    • Абортивни – отделените от паразита ларви се изхвърлят от гостоприемника, но не са инвазиоспособни
    • Каптивни – Taxocara canis паразитира в чавека, но не може да се предеде по естествен път на крайният си гостоприемник – кучето.
    • Потенциални – даден паразит би могъл да се развие в друг вид животно, но няма естесвен начин за опарзитяване (пример: заек с Trichinella spiralis, защото е тревопасно животно)

Епидемиологична класификация на хелминтозите

Тъй като паразитните червеи се наричат Хелминти, предизвиканите от тях заболявания се наричат Хелминтози. В зависимост от присъствието или отсъствието на междинен гостоприемник в ЖЦ на хелминтите се делят на:

  • Геохелминти
    • развиват се без междинен гостоприемник
    • инвазират гостоприемника си с оплодени яйца или с ларви, които са прекарали известен период от време във външната среда, т.е. преминават през два стадия – паразитен и непаразитен
    • по-голяма част от геохелминтозите са природно – ендемични
    • Ascaridosis, Ancylostomosis, Necatorosis, Enterobiosis
  • Биохелминти
    • достигат полова зрялост в крайния гостоприемник, а в междинния и допълнителните паразитират ларвните форми
    • Говежда тения – краен – човек, междинен гостприемник – едър рогат добитък
Класификация на хелминтозите
  • Според източника на заразата
    • Антропопаразитози – веригата на предаване е: инвазиран човек -> външна среда -> здрав човек (Enterobiosis)
    • Зоопаразитози – източник и гостоприемник са САМО животните, хората са невъзприемчиви
    • Антропозоопаразитози – веригата на предавне е инвазиран човек -> междинен гостоприемник (животно) -> здрав човек (Teniosis)
    • Зооантропопаразитози – участието на човека в тази верига не е зъдължително (кучешка тения, Трихинелоза)
  • Според разпространеност
    • Космополитни
    • Природно – ендемични (само в оопределени територии)

 

Share this