Малария

Определение

Маларията е остро протичащо протозойно Заболяване, характеризиращо се с пристъпи на треска и фебрилитет, периодично повтарящи се през определен период от време в зависимост от вида на причинителя, анемия и хепатоспленомегелия.

Етиология

  • Тип Sporozoa
    • Разред Haemosporida
      • Род Plasmodium
        • Plasmodium vivax – причинител на Malaria tertiana – Тридневна малария
        • Plasmodium ovale – причинител на Malaria ovale – Тридневна малария
        • Plasmodium malariae – причинител на Malaria malariae – Четиридневна малария
        • Plasmodium falciparum – причинител на Falciparum malaria – Тропическа малария

Биологичен цикъл

Комарите се заразяват като смучат кръв от човек, в чиято кръв циркулират половите форми. Женските и мъжки гаметоцити се сливат, развиват се и се делят. Така се образуват спорозоити, които попадат в слюнчените жлези на комари от род Anopheles. Чрез слюнката те попадат в кръвта на човека и достигат до черния дроб, където се образуват тъканни мерозоити. С разрушаването на хепатоцитите завършва екзоеритроцитарния цикъл, който продължава различно време според вида на маларийния плазмодий. В еритроцитите протича еритроцитарна шизогония с образуване на полови и безполови форми. Продължителността на развитие на безполовите форми е различна – 48ч за Pl. vivax, Pl. ovale и Pl. falciparum и 72ч при Pl. malariae.

При заразяване с Pl. falciparum и Pl. malariae всички тъканни мерозоити навлизат в еритроцитите. При другите два вида (Pl. vivax и Pl. ovale) – само част от тях, а другата част повтарят развитието си в хепатоцитите (брадизоити). Последните остават в черния дроб в дремещо състояние и причиняват рецидивите.

Епидемиология

Маларията е природноендемична трансмисивна антропозооноза. Източник на инфекцията е болния или носителя, в чиято кръв циркулират на половите форми. Преносители са жеските комари от род Anopheles. Други пътища за предаване на инфекцията са – трансплантационен, трансплацентарен и хемотрансфузионен. Естествена резистентност се наблюдава при Таласемия, Хетерозиготна сърповидноклетъчна анемия и при Глюкозо-6Ф-дехидрогеназна недостатълност. Възприемчивостта е всеобща, но най-податливи са децата в ранна детска възраст. Природната ендемичност се определя от следните условия – наличие на комари, блата и възприемчиво население. Ендемични райони – Африка, Азия, Ц. и Ю Америка, Турция. Сезонност – в райони с при температура над 16 С (у нас април до октомври), в тропическите страни – целогодишно.

У нас от 1965г маларията не се счита за местно ендемично заболяване. Регистрираните случаи са с внесена малария.

Патогенеза

При разрушаването на еритроцитите в кръвта на човека постъпват биологично активни вещества с пирогенен и токсичен ефект. Това дразни терморегулаторния център в хипоталамуса. Освен това тези субстанции имат и токсично-алергичен ефект – повишават пермеабилитета на съдовата стена, а също и до вегенативни нарушения (спазъм, а после дилатация на периферните съдове). С това се обясняват фазите на треска ("студ") и обилното изпотяване ("топлина").

Анемията е резултат от:

  • хемолиза на еритроцитите
  • хиперспленизъм
  • автоимунни процеси – антиеритроцитни антитела
  • токсично въздействие върху костния мозък

Клинична картина

Клинични форми според тежестта на протичането
  • Субклинични
  • Леки
  • Средно тежки
  • Тежки
Периоди
  1. Инкубационен период– 9-60 дни
  2. Продромален период – 3-5 дни – протича с грипоподобен синдром
  3. Малариен пристъп (обикновено започват около обяд) – 6-12ч в три фази
    • Треска – З0 мин до 2ч
    • Фебрилитет 38-41 С – съпроводен от главоболие, миалгия, артралгия, хипертермичен гърч
    • Следва бързо спадане на теблесната температура с обилно изпотяване, болния заспива
      изтощен и на сутринта се събужда без оплаквания.
  4. Латентен период – при Pl. vivax и Pl. ovale – 48ч, Pl. malariae – 72ч
  5. Късни рецидиви - при Pl. vivax и Pl. ovale
  6. Реконвалесцентен период

Най-тежко протича Тропическата малария, защото

  • нивото на паразитите е над 30%
  • инвазират се всички форми на зрялост на еритритроцитете – от блести до зрели
  • предизвикват слепване на еритроцитите (маларийна кома)

Честата среща с маларийния плазмодий води до създаване на имунитет, той обаче не предпазва от заболяване, а само намалява тежестта на протичането.

Деференциална диагноза

  • в продромалния период
    • Грип и ОРЗ
    • Вронхопневмония
  • Анемия+ фебрилитет+ хепатоспленомегалия
    • Висцерална лайшманиоза
    • Коремен тиф
    • Бруцелоза
    • Хранителни токсикоинфекции
    • Хемолитична анемия
  • Други причина за коматозно състояние
    • Захарен диабет
    • Менингококова инфекция
    • Хипертермия

Лечение

  • 4-аминохинолинови препарати
    • Resochin, tab 250mg – за дни по схема – 1 +2+2
    • Mefloquine (Lariam), tab 250 mg- 2х седмично 
  • Комбинирани прерати
    • Fansidar (Pyrimetamin + Sulfadoxin), Fansimef (Pyrimetamin + Mefloquin)– 3 tab еднократно
  • Chinine chidrochloricum при маларийна кома
    – в инфузия с глюкоза при ЕГК мониториране

    • 20 mg първоначално
    • 10 mg след 6ч
    • в следващите дни 10 mg / kg / dd до излизане от комата, след това се преминава на пер орално приложение
Критерии за оздравяване
  • липса на пристъпи
  • 3 отрицателни резултата от паразитологичното изследване

Профилактика

  • Mefloquine по 1 таб / седмично – при пътуване в ендемичен район – започва се преди заминаване, приема се по време на целият престой и 4с след завръщане
  • Репеленти, защитно облекло, легла в балдахин
Диспансеризация
  • 3г при при Pl. vivax и Pl. ovale
  • 1г при Pl. falciparum

 

Share this