Доносен плод
- средно т.т. 3200 – 3400 g и дължина 50 см – зависят от фактори като конституционалните особености на родителите, хранене по време на бременността и др.
- кожата е бледорозова, гладка, с добър тургор, кожата на главата е покрита с 2-3 см коса, която добре отграничена от челото
- формите на тялото са заоблени, поради добре развита подкожна м.т.
- ушните миди – добре развит хрущял, добра постановка на ушната висулка, последната е на нивото на устния ъгъл
- ноктите са над края на пръстите
- при момчетата десцензуса на тестисите е завършен, а при момичетата малките лабии са покрити от големите
- здравото новородено има активни движения, силен вик
Новороденото дете не е умален вариант на възрастния индивид.
- по-голяма глава – обиколка 34 -36 см
- по-къси крака
- не всички кости на черепа са вкостени – Fontanella bregmatica et lambdoidea
- лицето е овално
- носът – къс и сплеснат, ноздрите сочат напред
- устата – по-голяма (връзка със сукането)
- по- къс врат
- гръдния кош е с кръгло напречно сечение (бочвовиден),дишането е абдоминално с ДЧ 30-40/мин
- гръбначния стълб е без физиологичните си извивки
- коремът е на нивото на гръдния кош
- vernix caseosa – сиво-бял мазен филм по кожата
- преходен родилен оток, обикновено по главата
- новороденото уринира по 10 -20 х / 24ч
- СЧ 140 /мин
Постнатално развитие – Адаптационен сд – около 4 седмици
Това е период на преход към екстраутеринен независим живот. Периода на адаптация към външната среда започва след първото вдишване
- развива се белодробно дишане
- променя се кръвообращението
- започва да функционира ГИТ
- възниква необходимостта от терморегулация
Адаптация на ДС
Нос
- малък и къс с тесни ходове
- лигавицата е богато кръвостабдена и при възпалителни процеси води до изразено набъбване и запушване на носните ходове, което затруднява дишането и сукането
- околоносните синуси са недоразвити
Ларинкс, трахея и бронхи
- също по-тесни
- лигавицата е богато кръвоснабдена, с което се обяснява леснато развитие на обструкция при леки възпаления
- хрущялни пръстени на трахеята и бронхите са недоразвити
Бели дробове
- окончателното им съзряване е към 16 г.в.
През интраутеринния период газообмена се осъществява чрез плацентата и фето-плацентарния кръвоток. Повишаването на CO2 в кръвта на новороденото, след прерязване на пъпната връв дразни ДЦ и след физиологична апнея 20-30 сек, нововоденото прави първото вдишване и първото изплакване. Преди раждането дихателните пътища са изпълнени с фетална белодробна течност, съдържаща сърфактант. След раждането тя се евакуира, замества се от въздух и белия дроб се разгъва. Поради хоризонталния ход на ребрата и бъчвовидния гръден кош, последния е в постоянно инспираторно положение. Това обяснява физиологичната тахипнея при новороденото.
- съотношението ДЧ : СЧ в кърмаческа възраст е 1:3, а след 1 г.в. – 1:4
- ДЧ 40 – 60 /мин
- дишането е неритмично в първите 24ч – подобно на Cheyne – Stokes
- без диспнея и тираж
- везикуларно дишане с дребни влажни хрипове в първите 24ч
Адаптация на ССС
Фетална циркулация – v. umbilicalis -> v. portae -> v. cava inferior -> ДП -> foramen ovale -> ЛП -> ЛК.
От плацентата кръвта се насочва през v. umbilicalis към фетуса. Част от кръвта преминава през черния дроб и оттам към v. cava inferior. Друга част заобикаля черния дроб и през ductus venosus се влива вав v. cava inferior. По-голяма част от кръвта от ДП минава през foramen ovale и оттам в ЛП -> ЛК -> аорта.
Преди раждането белодробното съдово съпротивление е високо, поради което малко кръв отива в белия дроб. В същото време съпротивлението на кръвния ток през Ductrus arteriosus Botali (свързва a. pulmonalis и aorta) и Ductus venosus Arantii (свързва v. umbilicalis и v. cava inferior) е ниско и затова кръвта се шънтира.
След раждането колабират пъпните съдове, Ductus venosus и Ductus arteriosus, а след няколко часа се затваря и foramen ovale. Остатъкът от пъпната вена образува lig. teres hepatis. След прерязване на пъпната връв ПСС рязко се покачва, а БСС рязко се понижава и белия дроб се разгъва. Нарасналият кръвоток през vv. pulmonales увеличава налягането в ЛП и foramen ovale се затваря.
Покачването или персистирането на високо БСС след раждането обуславя появата на Д->Л шънт през foramen ovale и Ductrus arteriosus Botali.
- СЧ – 100- 160/ мин
- без шумови находки
Адаптация на ГИТ
По време на интраутеринното развитие се наблюдава спорадично поглъщане на околоплодна течност.
Функционирането на ГИТ започва с първото сукане. В първите 24ч се отделя мекониумът – гъста лепкава маса съм жълто-зелен цвят, той е стерилен и без миризма. Мекониумът съдържа чревен мукус, vernix caseosa, лануго, жлъчни и мастни киселини и холестерол.
- първоначално рН в стомаха е алкално. По-късно става кисело, налице са и всички ензими необходими за разграждане на лактозата.
- вместимостта на стомаха е 15- 20 ml през 1вия ден, в края на първата седмица се увеличава 3х и на 1м е около 100ml.
- в кърмаческа възраст стомаха се изпразва за ~ 2ч (затова и храненето е през 2ч), пасажа е за 9-12ч
- тънкото и дебелото червоса сСлабо фиксирани, което обуславя склонността към механичен илеус.
- лигавицата на ГИТе силно пропусклива.
- в първите седмици настъпва бактериална инвазия (при деца които са на кърма – Lactobacillus)
- изпражненията са жълненикави с млечно-кесела миризма.
Адаптация на отделителната система
Функционална и анатомична незрялост на бъбреците. Бъбрека достига зрялост към 1 г.в. Новороденото трудно екскретира NaCl (склонност към отоци).
Непосредствено след раждането се отделя бистра, безцветна урина, а след това настъпва физиологична анурия за 12-24ч. Следващата урина е тъмно жълна, богата на пикочна киселина (образува червеникава утайка).
В следващите дни броя на микциите се увеличава до 10- 20х /24ч като урината е светло жълта.
Адаптация на НС
- лек хипертонус на флексорите до 3м.в.
- оживени рефрекси с разширени рефлексогенни зони до 2г
- рефлекс на Бабински- до 1г и 6м (2г)
- некоординирани движения
- най-добре са развити са осезанията за вкус, мирис и допир
- движенията на очите са некоординирани, в първите дни само перцепция за светлина
- на различни дразнители реагира предимно с двигателни р-и, активността се манифестира с плач
Рефлексна дейност
- сукателен и гълтателен рефлекс - формират се след 35 г.с.
- рефлекс на търсене - след 35 г.с. до 3м – търси гърдата – при допир до бузата лесно се ориентира
- примитивни рефлекси (израз на незрялост на ЦНС)
- рефлекс на Моро (на обхващане)
- автоматично пълзене и ходене
- хватателен рефлекс на Robinson
- симптоми на Kernig и Brudzinski
Адаптация на кръвотворната система
- физиологична полиглобулия и ретикулоцитоза – преминава до 14 ден след раждането, след което се наблюдава физиологична анемия
- физиологична левкоцитоза – Leu = 15 – 20 хил/ l, за сметка на Ly
- ускорено СУЕ
- Физиологична жълтеница – Icterus physiologicum neonatorum – явява се 3-7 ден след раждането и се дължи се на незрялост на ензимните системи в черния дроб, на физиологичната полиглобулия и усиления разпад на Ery. Нивото на билирубина достига пик към 3-ти ден, след което пада и се нормализира към 14 ден. Общото състояние е добро, изпражненията са жълти, а урината е с нормален цвят. ДД с патологична жълтеница – ABO, Rh, недоносени
Терморегулация
Склонност към хипо- и хипертермия в първите 3-4с, поради слабо развитата подкожна мастна тъкан и незрелост на терморегулаторния център.
След раждането се наблюдава физиологично спадане на т.т. с до 10%, дължи се на намаленото количество на коластреното мляко и наповишените водни загуби (бъбреците).
Febris transitoria – “жадна треска”
- спадането на теглото е над 10%
- явява се 3-5 ден след раждането, обикновено при топло време (преграване)
- хлътване на фонтанелите
- умерен фебрилитет
- тахипнея
Хормонални полови прояви
Преминалите от майчината кръв естрогени независимо от пола водят до набъбване и уплътняване на млечните жлези и галактореа (Mastopathia neonatorum). Състоянието е физиологично и преминава спонтанно.
При момичетата може да се наблюдава изтичане на оскъден кървенист секрет от влагалището, вулвата е сочна и набъбнала.
Промени по кожата
Vernix caseosa
- започва да се образува към ML V
- предпазва плода от мацерация
- при доносени е главно по гънките, при недоносени – по цялото тяло, а при преносени – липсва
Erythema neonatorum
- зачервяване на кожата в първите 2-3 дни след раждането, последвано от залющване.
- дължи се на незрялост на ВНС, физиологичната полиглобулия и на хиперемия в отговор на физичнти и химични фактори от околната среда
Erythema toxicum neonatorum
- явява се по-късно (към3 – 4 ден от раждането) и преминава за няколко дни
- представлява уртикариален обрив, който се дължи на непълноценнана детоксична функция на черния дроб (алергична реакция към белтъците в майчиното мляко)
Miliaria cristalina
- ретенционни кисти на потните жлези
- дребно мехурчест обрив, главно по челото и скалпа
- образува се при прегряване
Milia
- свръхсекреция на мастните жлези
- бели комедони (милиуми) – бели папулки по носа, бузите и челото
—
