Най-честите заболявания на ДС в ДВ.
Особености на ОРЗ в ДВ
- 90% вирусна етиология
- най-честата патология в студените месеци на годината, особено в организирани детски колективи
- тежко протичане при кърмачета и малки деца и често се усложняват
- усложнения
- при десцендиране се развива пневмония
- среден отит (по-широка и по-къса Евстахиева тръба
- синуити
- аденоидни вегетации
- ретрофарингеален или перитонзиларен абсцес
- предразполагащи фактори
- незрялост на ИС
- замърсен въздух – цигари, дим, мъгла
- рязка промяна в Т на въздуха
- недохранване
- лоши социално-битови условия
- наследственост
Rhinitis, Pharyngitis, Rhinopharyngitis
Най-честата форма на инфекция на ГДП. Боледуват по-често деца в ясли и градини – 2-8х годишно
Клиника
- продромален период (2-3 дни) с парене и сухота в носа, главоболие
- фебрилитет
- затруднено дишане и хранене (сукане)
- сумтене
- суха кашлица
- повръщане
- обилен секрет от носа – първоначално воднист, по-късно – слузно гноен
Лечение
- общи мерки: често проветряване; повече течности; питателна храна
- антипиретици
- капки за нос – Xylometazoline – съдосвиващ ефект – намалява отока на лигавицата (алфа-агонист)
NB!! При неусложнено протичане не се назначава антибиотик
Sinuitis acuta
Възпаление на лигавицата на параназалните синуси, което в лека форма се среща при всеки ринит.
Най-често са засегнати максиларните синуси. При вторично бактериално инфектиране се развива остър гноен синуит.
Клиника
- болка в областта на fosa canina
- foetor ex ore
- hyposmia
- гласът е гъгнив
- спонтанно оздравяване за 2-3с
Усложнения
- Хронифициране (трепанация, щателно почистване и дренаж). Предразполагащи фактори към хронифициране фактори
- чести ОРЗ
- алергия
- муковисцидоза
- Сд на Картагенер – Първичен хроничен синуит
- тромбофлебит на sinus cavernosus
- оток и цианоза на клепача и челото
- exophthalmus
- първоначално едностранен, но по-късно процесът се прехвърля и контралатерално
- гноен менингит
- ретроорбитален абсцес
Лечение
- капки за нос
- физикална терапия – топло
- етиологично лечение при бактериална инфекция
Tonsillitis acuta (Angina)
Определение
Възпаление на небните тонзили, което може да е първично заболяване или да е проява на друго ИЗ (скарлатина, инфекциозен хепатит, инф. мононуклеоза).
Патоанатимична класификация на ангините:
Angina catarrhalis – тонзилите са уголемени и зачервени
Angina follicularis - виждат се белезникави точковидни налепи
Angina ulcero-membranosa (Plaut – Vincent) – некрози покрити с псевдомембранозен налеп
Herpangina – малки везикули
Етиология
Острите катарални ангини са с вирусна етиология, а гнойните – с бактериална
Клиника
Началото е стро с:
- фебрилно-интоксикационен сд
- астено-адинамичен сд
- главоболие
- болка при преглъщане
- foetor ex ore
- увеличение на регионалните ЛВ
Лабораторно
Констелация за остър възпалителен процес :левкоцитоза с олевяване и ускорено СУЕ
ДД
- прави се с вида на ангината
- обривна инфекция – скарлатина, рубеола, морбили
- инфекциозна мононуклеоза
- генерализирано увеличение на ЛВ
- ХСМегалия
Усложнения
- перитонзиларен абсцес
- силна болка в гърлото с odynophagia и syalorrhoea
- главата е наклонена към болната страна
- отварянето на устата причинява силна болка
- перитонзиларно се вижда силен оток и зачервяване
- тонзилата е силно уголемена и много болезнена при натиск
- ретротонзиларен абсцес
- среща се по-често при кърмачета и протича с Dysphagia, Dysphonia, Dyspnoe
- кърмачето става плачливо и нeспокойно
- отказва да се храни
- rhinolalia
- асфксия
- имуноалергични – ГН; Ревмокардит
- хронифициране
- предразполагащ фактор са честите стафилококови / стрептококови инфекции
- Клиника
- рецидивираща или постоянна болка в гърлото при преглъщане
- сд на фарингеалната обструкция – детето спи с отворена уста и хърка
- общи симптоми – отпадналост, лешо хранене, бледост
- тонзилите са силно уголемени с дълбоки лакуни
Индикации за тонзилекномия
- тежък фарингообструткивен сд
- обостряния над 5-6х годишно
- усложнения – ТН, Рвмокардит
- деца над 3г
Лечение
- постелен режим
- топли напитки
- антипиретици
- Антибиотик при гнойните ангини
Vegetationes adenoidales
Определение
Хиперплазия на третата (фарингеална) тонзила, в резултат на чести остри инфекции на ГДП. Нарушава се носното дишане, блокира се отвора на евстафиевата тръба (отити), синуити, екзема на входа на носа (ринорея). Боледуват деца над 3г.в. (най-често между 3г и 7 г)
Клиника
Аденоиден фациес
- полуотвовена уста с увиснала долна челюст (децата спят с отворена уста)
- хипопластичен нос с тесни ноздри
- изгладени назолобиални гънки
- гъгнив, носов глас (rhinolalia)
- дрезнеща кашлица
- намален слух, вкус, обоняние
- забаване в умственото развитие (от хроничната хипоксия)
Индикации за Adenotomia + Tonsillictomia
- детето да е напълно здраво
- аденоиден фациес
- рецидирвиращи отити и намаление на слуха
- назофарингит – постоянен или рецидивиращ
Laryngitis acuta
- част от инфекцията на ГДП
- субфебрилитет
- пресипнал глас
- дрезгава, лаеща суха кашлица
- възможен – инспираторен стридор
Laryngitis subchordalis (pseudocrup)
Остро възпаление с вирусна етиология, протичащо с присътпи на инспираторен задух, поради оток и спазъм на лерингелната мускулатура в областта на субхордалното простронство. Среща се при малки деца, най-често във възрастта между 2-6г и то при деца с фамилна обремененост към алергии.
Клиника
- предшества се от назофарингеална инфекция
- внезапно драматично начало – през нощта детето се събужда
- диша тежко
- появява се дрезгава (лаеща) кашлица и инспираторен стридор
- след няколко часа задуха изчезва, но кашлицата остава
ДД
- дифтерия
- катарален стадий на морбили
- аспирация на чуждо тяло
- ретрофаринтеален абсцес
Лечение
- хоспитализация в УНГ отделение
- седатива – заради повишената зъзбудимост и страха
- КС и Антихистаминови средства
- Антибиотик – ако има бактериална суперинфекция
Tracheobronchitis acuta
Етиология
- вируси – предимно – RSV, Аденовируси, Грипни, Парагрипни
- бактерии – по-рядко – вторично се намесват
Патогенеза
Обикновено се развива при десцендиране на инфекцията от ГДП
Клиника
- сравнително добро общо състояние
- кашлица – първоночално суха, след 1-2 дни слузно-гнойна (кърмачетата поглъщат храчките си и често ги повръщат при закашляне)
- Физикално – изострено везикуларно дишане с прибавени сухи свиркащи и влажни хрипове
Усложнения
При наличие на предразполагащи фактори (прегряване, замърсен въздух)
- протрахирано протичане
- бронхиолит
- пневмония
- хронифициране
ДД
- други форми на бронхит
- бронхиолит
- пневмония
- бронхиална астма
Лечение
- често проветряване – въздуда не бива да е топъл и сух
- ХДР – храната да е питателна, витаминозна; топли напитки
- етиологично – антибиотик
- симптоматично- антипиретик, откашлячни средства
Bronchitis obstructiva
Този вид бронхит се нарича още спастичен, а поради клинични и патогенетични прилики с астмата и астматоиден (астматиформен) бронхит.
Патогенеза
- развива се след прекарана остра вирусна инфекция
- спазъм на бронхиалната мускулатура – водещото!
- оток на лигавицата
- запълване лумена ва малките по калибър ДП със секрет
Клиника
Водещи са признаците на ДН
- тахипнея
- смесен тип задух с водеща експираторна компонента
- тежко общо състояние
- от огледа – ноздрено дишане, тираж, цианоза
- хиперсонорен перкуторен тон
- аускултаторно – дифузно отслабено везикуларно дишане с удължено издишване и сухи свиркащи хрипове
- Ro pulmo – данни за емфизем
ДД
- Пневмония
- Банален остър бронхит – няма обструктивен сд
- Бронхиална астма
Лечение
Както обикновения остър бронхит, но допълнително се назначават и Бронходилататори
Laryngo – tracheo – bronchitis maligna (stenosans)
Рядка, мълниеносно протичаща ОРИ с тежка прогноза и висок леталитет.
Касае се за гнойно-фибринознаовъзпабение на лигавицата на трехеята и бронхите с образуване на налепи, водещо до тежки стенотични явления. Развива се вторично след банален трахеобронхит при десцендиране на инфекцията и
протича с тежък задух, прогресираща ДН и бързо влошване на общото състояние.
—
