Социалната медицина като наука

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Социалната медицина е сравнително нов клон на единната теория и наука за човешкото здраве.

Медицината като единна система, занимаваща се с познанието  за човешкото здраве се подразделя на три самостоятелно обособени, но взаимодействащи си сфери:

  1. Биомедицинска сфера – човешкото познание за биологичното, организменото ниво на здравето или болестта. Тук могат  да се посочат анатомията, физиологията, патоанатомията, патофизиологията, биохимията, биофизиката и т.н.
  2. Клинична сфера – отнасяща се към познанието за индивидуалното ниво на здраве или болест. Тук могат да се отнесат всички клинични дисциплини.
  3. Социо-медицинска сфера – отнасяща се до познанието на надиндивидуалното, общественото ниво на здраве и влиянието на социалните детерминанти върху него.

Комплексният характер на човешкото здраве задължава изграждането на научната картина за здравето да бъде изградена чрез интегративното взаимодействие на посочените по-горе сфери на познание.

Понятието „социална”. То произлиза от думата „социум” – общество. Социалната медицина е развитие на процесите на здравните феномени в „социалния живот, който може да функционира на две нива: микро- и макроравнище.
Типичен пример за микроравнище е семейната среда. Макроравнището – характеризира се с анонимност, с действието на безлични организации и обикновено се свързва с националното общество или държавата. Взаимодействията на това равнище се определят основно от икономически, социални, политически и културни фактори, които оказват влияние върху развитието и реализацията на индивида. В последните години тези взаимодействия се пораждат и поддържат от глобални взаимодействия на равнището на човешката цивилизация. Процесите на макроравнище могат да влияят върху индивида, обратно, възможностите на индивида да влияе върху процесите на макроравнище са минимални или най-често практически не съществуват.

Социалната медицина е  междинна (на границата на различни науки) дисциплина, формираща се в продължение на години от взаимодействието между медицината (хигиена, епидемиология) и хуманитарните науки (социология, демография, статистика, икономика, екология и др.

Социалната медицина изучава всички аспекти на човешкото здраве, както следва:

  • влиянието на социалните фактори върху здравето
  • влиянието на здравето върху социалните фактори
  • социалния обект на здравеопазните дейности – личността като социална категория, групата и обществото като цяло
  • социалния субект на здравеопазните дейности – здравните системи

Социалната медицина изучава положителното или негативното влияние на социалните фактори върху здравето на индивида, групата и обществото и чрез получените факти и данни разработва научно обосновани теории и практики за  подобряване здравето на населението.

Предмет на социалната медицина е общественото здраве. Следователно социалната медицина изучава здравните явления на надиндивидуално ниво.

Методологията на социалната медицина е системното изучаване на комплексното влияние на социалните и биологичните фактори върху общественото здраве и на всички социални аспекти на човешкото здраве.

Обектът на социалната медицина е формите, подходите и дейностите по запазване и повишаване здравето на населението.

Социалната медицина е интегративна наука, чийто предмет е изучаването на общественото здраве, като цялостна система, подчиняваща се на специфични закономерности и системния анализ на влиянието на социалните фактори върху него.

Структура и функции на социалната медицина

  1. Обща социална медицина – включва общата теория и методология на социалната медицина
  2. Гранични социомедицински дисциплини – медицинска социология, история на медицината и здравеопазването, медицинска етика и деонтология, медицинска демография, медицинска география, икономика на здравеопазването, здравна педагогика и възпитание, медицинска (био) статистика. Тези дисциплини отразяват взаимодействието на медицинската теория с различни социални науки.
  3. Профилни (частни) медицински дисциплини, отразяващи интегративното взаимодействие между  различни медицински дисциплини и социалната теория – социална хигиена, социална епидемиология, социална педиатрия и други.
  4. Практико-приложни науки – отразяващи възможностите за изследването на различните форми, подходи и дейности при решаване проблемите с здравето – обществено здравеопазване, здравен мениджмънт, здравна политика, здравно законодателство, и други.

Социалната медицина е единствената медицинска наука, занимаваща се със здравето и детерминантите му на популационно ниво. Нейната мисия е да събира, обобщава, анализира и предоставя на обществото цялата системна информация за общественото здраве и факторите, които определят неговите съвременни тенденции. Тази роля и нейните главни задачи са насочени към: мониторинг и оценка на здравните потребности на населението, изменящите се здравни приоритети и ефективността на здравеопазната дейност. На основата на тази роля, мисия и задачи произхождат и основните функции на социалната медицина :

  • Методологическа – разработване на методологията и осигуряване на социално-медицински подход при анализиране на феномена обществено здраве и факторите влияещи върху него.
  • Интегративна – обобщаване, синтез и анализ на цялостната информация и методологически подходи на научното познание относно тенденциите в развитието на общественото здраве и влиянието на факторите на социалната среда върху него.
  • Социално-етична функция – разработване и анализиране на обективни критерии и познание за развитието на отношенията общество – здраве и етичните измерения във взаимоотношенията между системата на здравеопазване и отделната личност. Актуалността на новата проблематика, свързана със справедливостта, правата на пациентите и качеството на здравната помощ не могат да бъдат решавани без надежден компетентен научен подход и анализ при оценка на взаимоотношенията човек – медицина.
  • Управленска функция – научно обосноваване на политическите и управленските решения в областта на здравеопазването. Данните за нивото, тенденциите и предизвикателствата на общественото здраве и факторите, които влияят върху него са основата върху която се изгражда цялостния подход при определяне на приоритетите, разработване на политиката и изработването на подходящите подходи и действия при прилагането на тази политика.

Методи на социалната медицина

  • Исторически метод
  • Социологически методи
  • Методи на информатиката
  • Статистически методи
  • Епидемиологични методи
  • Методи на математическо моделиране
  • Икономически методи
  • Експериментални методи

 

Share this