Историческо развитие на науката социална медицина

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Още от древността хората са се стремили да контролират заболяванията, да изучават тяхното развитие и начините за предотвратяване. Историята на медицината допринася за изучаването на еволюцията на човешкото познание за здравето и болестта, както и дейностите по подобряване на здравето. Още по времето на Хипократ са добили публичност идеите за връзката на здравето на човека и неговата среда, начина му на хранене, обличане и т.н.

Като основоположник на социално-медицинските идеи се сочи  Рудолф Вирхоф, който посочва, че „ако медицината желае реално да изпълни своята велика мисия, тя трябва активно да интервенира върху социалния и политически живот”. Терминът „социална медицина” е въведен за първи път през 1848 година от френския лекар Ж. Герен, който счита, че социалната медицина включва социалната патология, социалната етиология и социалната терапия.

1911 г. Алфред Гротян подчертава значимостта на социалните фактори като детерминанти на здравето и болестта.

През 1920 г., когато е създадена първата катедра по социална медицина в Берлин, наименована първоначално „социална хигиена”.

Историята на социалната медицина в България е кратка, като първи приноси в развитието на социално-медицинските идеи у нас имат видните дейци на Българския лекарски съюз д-р П. Ораховац, д-р М. Русев, д-р К. Куситасев, д-р Т. Петров.

Елементи на социо-медицинската проблематика и профилактична насоченост са застъпени още веднага след Освобождението , когато на Учредителното народно събрание във Велико Търново се обсъжда проекта „За санитарните власти”, който е основата на „Временните правила за устройството на медицинското управление в България”, изготвени от д-р Димитър Моллов. За първи път се създават основите на организираното здравеопазно дело в България. Недостатъкът на Временните правила е поправен по-късно от самия Моллов, който създава „Полицейски правила за опазване на общественото здраве” (1879) и „Условия, които трябва да се спазват при градежа на селски къщи”(1880). През 1882 г. д-р Иван Василевич Грим  допълва Временните правила със свои седем „Граждански медицински закони”, които включват задължения към окръжния лекар „да предугажда развитието на болестите между населението в поверения му окръг”, към лекарите, да водят здравна просвета сред населението и специално внимание  е обърнато на комуналната санитария, карантинната служба и санитарния надзор, като се разпорежда задължително съобщаване на заразните болести.

Развитието на научната мисъл  в областта на социалната медицина  е свързано със създаването на първото дружество на лекарите в България през 1880 г., наречено „Физико-медицинско общество” . Една от основните задачи  на това дружество е установяване причините за някои масови заболявания в страната, но заедно с това и намиране на решения по въпроси, свързани с хигиената и здравеопазването.

Първи наченки за организирането й като учебен предмет са при създаването на Медицинския Факултет в България през 1917 г., когато с Указ на цар Фердинанд са посочени и дисциплините, които ще се преподават в този Факултет и катедрите, които го образуват. Една от тях е и социалната медицина, наименувана „Хигиена и социална медицина”. Във връзка с това проф. Тошко Петров в своя учебник по хигиена отделя място за голям раздел свързан с социалната медицина. Реалното създаване на катедра към Медицинския факултет се осъществява през 1947 г. под името „Организация на здравеопазването”, която па-късно е преименувана в социална хигиена, а през 1984 година приема името си социална медицина.

През този период проблемите на общественото здраве са проучвани и развивани в последователно съществуващите структури – НИСХОЗ (Научен институт по социална хигиена и обществено здравеопазване), който при преструктурирането си се разделя на две самостоятелни части през 70-80 години на миналия век  – в Национален център по хигиена и Научен институт по социална медицина. През 70 години на ХХ век при създаването на Медицинските факултети бяха създадени катедри по социална хигиена и в тях – Плевен, Варна, Стара Загора, Пловдив. Последователно през 80-90 години на миналия век бяха създадени катедри по социална медицина към Стоматологичен и Фармацевтичен факултети, които придобиха свой самостоятелен облик и развиха съответните специфични научни направления. При закриването на НИСМ, същия бе преструктуриран в Катедра по социална медицина и обществено здравеопазване в края на 90-те години на ХХ век. В началото на ХХІ век към Катедрата по социална медицина и обществено здравеопазване се включи  и Факултета по обществено здраве.

 

Share this