Здраве и болест – съвременни определения

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012
Социално-медицинска концепция
  • Здравето като състояние
  • Здравето като свойство
  • Здравето като процес
  • Здравето като социална категория (ценност, цел)
  • Здравето като право
  • Здравето като съвкупност от статистически характеристики
  • Здравето като измерител на жизнеността (качеството на живот)
  • Здравето като интегрална категория

Жизнените (витални) процеси във всеки живот започват с раждането и завършват със смъртта.

Раждането е „пълно изтласкване или изваждане от тялото на майката на продукта от зачатието, независимо от времетраенето на бременността, който показва признаци на живот, дишане, сърцебиене, пулсация на пъпната връв или ясно движение на волеви мускули”.
След раждането започва развитието на човешкия организъм и адаптирането му спрямо факторите на обкръжаващата го околна среда – физикохимически и социално-икономически.

През периода на живот човешкия организъм се сблъсква с различни влияния – от известни и неизвестни фактори, които могат да доведат до заболяване и болест. Заболяването е динамичен процес, който преминава през стадии на възникване, протичане, лечение и излекуване. Познаването на естествения ход на заболяването е фундаментално за откриване на най-ефективните подходи за успешното прекъсване или промяна  на болестния процес за пациента, за семейството или общността.

Естествения ход на заболяването представлява процеса на неговото хронологично протичане. То включва фактори, които са свързани с възникването, диагностиката (откриване на иницииращите причини),  клиничното протичане, лечението, краткосрочните и дългосрочните последствия (последващи фази или усложнения) и факторите на окръжаващата външна среда или тези на вътрешната среда на организма (генетични или поведенчески), които въздействат върху този процес, както и видовете интервенции (здравни дейности), които се прилагат в зависимост от стадия на заболяването.

Дадена болест възниква, когато има взаимодействие между причинителя, гостоприемника и факторите на окръжаващата среда и създадат неблагоприятни за здравето на организма условия. Клиничното протичане на заболяването може да бъде повлияно от определени индивидуални или популационни интервенции, водещи до излекуване или до по-леко протичане на естествения ход на заболяването или да намалят риска от усложнения. Именно по този начин интервенцията (здравните дейности) се превръщат в част от естествения ход на заболяването (фактори на окръжаващата среда).

Болестта е периода през който протича процеса на заболяването и отразява нарушаване на една или повече жизнени, социални и психични функции на организма. Изхода от заболяването може да бъде в няколко направления:

  • пълно излекуване (здраве)
  • хронификация на болестта
  • трайно увреждане на организма (трайна неработоспособност – инвалидизация
  • смърт

Смъртта е констатирано окончателно и безвъзвратно прекратяване на признаците на живот, свързани с прекратяване на жизнените функции на един или няколко органа или системи.
В България са възприети строги критерии при определя на смъртта. 

  • трайно и необратимо прекратяване на функциите на кръвообращението и дишането;
    • палпаторна липса на пулс на двете каротидни артерии и двете бедрени артерии;
    • аускултаторна липса на сърдечна дейност;
    • липса на дихателни движения на диафрагмата и гръдния кош, установени при визуално наблюдение;
    • липса на дишане при аускултация на гръдния кош двустранно.
  • трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност.

Установяването на смъртта може да става единствено в лечебно заведение и то от действаща комисия от трима лекари, назначени от Директор на лечебното заведение.
Процедурата по установяване на смърт при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност започва с единодушно потвърждаване от комисията на наличието на следните обстоятелства:

  • установено и диагностицирано заболяване, травма или увреда на мозъка, изразено в степен и тежест, която може да доведе до трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително и на функциите на мозъчния ствол;
  • дълбока, ареактивна кома, на изкуствена белодробна вентилация при пациент.

Процедура по установяване на смърт при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност не се започва в следните случаи:

  • първична хипотермия (ректална температура 32 С и по-ниска);
  • признаци на екзогенна интоксикация;
  • признаци на ендогенна интоксикация;
  • използване на миорелаксанти.

Смърт при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност се установява чрез извършване на клинични тестове и инструментални методи:

  • клиничен преглед;
  • две ЕЕГ изследвания, през 6 часа;
  • втори клиничен преглед;
Здравето като право

В Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи  е определено, че „Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда при извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона”.

Декларация за правата на човека –  „Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществува по независещи от него причини.”

Конституция на Република България

  • Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
  • Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
  • Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
  • Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
  • Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно съгласие
  • чл. 47 – относно отглеждането и възпитанието на децата, особената закрила на жената – майка, както и на особената закрила на децата
  • чл. 48 – относно правото на здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 51 – особената закрила на старите хора без близки, както и на лицата с физически и психически увреждания
  • чл. 55 – относно правото на здравословна и благоприятна  околна среда.
Здравето като съвкупност от статистически характеристики

Здравето на населението се разглежда  като статистическо понятие, което се характеризира комплексно от демографските показатели – раждаемост, смъртност, ниво на физическо развитие, заболяемост, средна продължителност на живота, а така също и от специални социално-биологически изследвания.”

Здравето като интегрална категория

Здравето се определя като интегрална категория, защото, като динамичен феномен и процес на продължителна промяна, изложена често на невидими вариации на различните фактори на окръжаващата го среда, отразява интегралната характеристика на взаимодействието на организма с нея. В себе си то интегрира всички описани по-горе взаимодействия, състояния и процеси.

Определението за здраве на Световната здравна организация,  записано в преамбюла на нейната Конституция, ратифицирана на 7 април 1948 година,  въпреки, че е синтезиран политически израз на определение ни дава основание да разсъждаваме върху категорийната същност на здравето.

Здравето е пълно физическо, психическо или социално благополучие на индивида, а не само липсата на болест или недъг”.

Експертна група на СЗО предлага друго определение, което разглежда здравето в широк и тесен смисъл.
В широк смисъл „здравето е състояние или качество на човешкия организъм, изразяващо адекватното функциониране на организма при дадени условия – генетични и от околната среда”.
В тесен смисъл, здравето е определено като „липсата на „явни данни за заболяване и че дадено лице функционира нормално”, т.е. се приспособява към окръжаващата среда и отговаря на определени стандарти от общоприетите критерии за дадена възраст, пол, общност и географски регион и отделните органи и системи на тялото функционират адекватно и във връзка един с друг, създавайки състояние на равновесие.

От горепосоченото можем да направим извода, че здравето има триединна структура – биологична, психическа и социална, която се отразява в индивида и е под влиянието на факторите на външната среда.

  • Във физическата компонента на здравето са включени всички проявления на генотипа, биологичните процеси на различно ниво – от молекулярно до системно. Тази компонента е обект на изучаване на целия комплекс от медицински науки.
  • В психическата компонента се включват всички аспекти на проявлението на индивида като личност – неговия характер, психологични преживявания, познание и оценка на външния свят, възможност за адаптация към тези промени и т.н.
  • В социалната компонента са включени всички проявления на индивида като част от социалната общност – култура, религия, отношение и възможности за труд, отговорност, задължения и т.н.
  • Която и от тези компоненти да бъде нарушена се получава общ дисбаланс, който води до болка, неудовлетвореност, липса на щастие и в крайна сметка – болест.
Основни детерминанти на здравето
Фактори, свързани с начина и стила на живот

Терминът „начин на живот”  се наложи в последните години, като отразява широкия спектър от дейности на индивида, свързани с хранителния режим и култура, физическата дееспособност и възможностите за труд, поведенчески характеристики, режим на труд и почивка, организация на отдих и рекреация. Начинът на живот е тясно свързан с материално-битовите условия (жилищна площ, комфорт на жилището, среден месечен доход), изповядваната религия, традиции, трудова и обществена дейност, социални контакти. Начинът на живот и условията на живот обхващат редица социално определени поведенчески модели и интерпретации на социалните ситуации, които се развиват и практикуват от групата като механизъм за справяне с живота.

На начина на живот се отреждат около 50% от уврежданията на здравето в развитите страни, което показва, че голяма част от заболяванията са предотвратими.

Стилът на живот” е личностния избор на индивида, какъв начин на живот да води и отразява широкия спектър на социалните и личностните ценности, поведение и индивидуални дейности; включващ определени културални и поведенчески характеристики и пожизнени лични навици (напр. употреба на алкохол, тютюнопушене и др.). Индивидът развива определен стил на живот в процеса на социализацията си и при заучаване чрез социалното взаимодействие с родители, приятели, роднини, училището, масмедиите.

Пример: Даден индивид избира като начин на живот употребата на алкохол или тютюнопушенето. Стилът на живот е какъв вид алкохол – вино, ракия, бира или какъв вид тютюнопушене – цигара, лула или пура ще избере.

Основни критерии за оценка на стила на живот и отношението му към здравето са:

  • Поведение и риск – отсъствие на навици, които са неблагоприятни за здравето и са свързани с поведенчески РФ като тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, нерационално хранене, стрес, хиподинамия и др.
  • Активно отношение към здравето – информираност за неблагоприятните въздействия върху личното и груповото здраве, системен контрол върху здравето
  • Степента от осъзнаване на потребностите от здраве
  • Психологическа нагласа  (мотивация) за ангажираност по отношение на здравето
Генетични фактори (наследственост)

Много заболявания, които имат генетична природа – хромозомни аномалии, умствено изоставане, някои форми на диабет и др. Следователно, здравето зависи и от заложените качествени характеристики на генетичната конституция на човека. Именно затова здравето означава всеки индивид да бъде в състояние да изрази, колкото е възможно по-пълно потенциалните възможности на своето генетично богатство – превръщане на генетичните възможности във фенотипни реалности при облагородяващата (здравословна) взаимовръзка с околната среда.

Фактори от външната среда

Към тези фактори на външната среда трябва да се обърне особено внимание на социално-икономическите условия и свързания с тях икономически статус, образованието, заетостта. Тук е необходимо да се отбележат и факторите, свързани с политическата система, здравното законодателство, морално-етичните норми, наложени в обществото, както и развитието на здравеопазната система и свързаните с нея здравни услуги.

 

Share this