Социологически метод. Същност. Видове. Приложение в дейността на лекаря

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Приложение на социологическия подход в социалната медицина

  • изучаване на медико-социалните проблеми в медицината и обществото
  • изработване на практически инструментариум за различни методи на изследване в областта на общественото здраве
  • разкриване и анализиране на детерминантите на процесите и явленията
  • разкриване и анализ на взаимовръзки
  • разработване на различни подходи за мениджмънта, управлението и функционирането на здравната служба и системата на здравеопазване като цяло.

Практически подходи при провеждане на емпиричното социологическо проучване

Подготовка на проучването
  1. Формулиране на проблема.
  2. Формулиране на темата и целите:
    • Темата – трябва да е свързана с предмета на изследване и да отразява конкретния проблем
    • Предметът – онези страни, свойства и особености на обекта, към които е насочено вниманието на изследователя и които най-точно отразяват проучваното явление
    • Целите – отразяват кратко и ясно това, което желае изследователя да постигне чрез конкретното изследване.
  3. Формулиране на задачите
  4. Формулиране на работна хипотеза – работните хипотези биват:
    • описателни – за  състоянието на изучаваното явление и предвиждат очакваните резултати
    • обяснителни – отразяват причините, влияещи в/у фактическото състояние на изучаваното явление
    • за тенденциите – разкриват повтарящото се (устойчивото) в изследвания процес
  5. Формулиране и изработване на дизайна (постановката) на проучването – използвани методи
    • дефиниране на обекта, генералната съвкупност и единиците на изследването
      • обекта на проучваното явление е онази област на социалната действителност, която изследователя ще проучва
      • генералната съвкупност е човешката общност в границите на която ще се проучва обекта и която е носител на признаците, които ще бъдат изследвани – от вида на съвкупността се определя и характера на проучването – изчерпателно (обхващащо всички проучвани обекти в генералната съвкупност) или репрезентативно (извадково), където данните от извадката се обобщават за цялата съвкупност
      • единиците на наблюдение – това е всеки отделен случай (индивид), който е носител на проучваната емпирична информация или неговия антураж. Респондентът (лат. respondere- отговарям, осведомявам е всяко лице и/или неговия антураж, попаднало в извадката и подлежащо на изследване.
    • избор на използвани методи за набиране на първична емпирична информация при провеждане на емпиричното социологическо проучване – в социологията се използват няколко основни метода за набиране на първична емпирична информация: анкета, интервю, наблюдение и документален метод
    • избор на статистико-математическите методи за обработка и анализ на събраната първична емпирична информация
    • изработване на въпросника за събиране на първичната емпирична информация.
  6. Изработване на организационен план – осигуряване на необходимите технически материални, кадрови и финансови ресурси
    • план-график на проучването
    • подбор и подготовка на анкетьорския екип
    • изработване на финансов план по различните пера разходи – разработване на програмата и методиката, извършване на пробното изследване, набиране на първичната информация, обработка на информацията, отпечатване на документи за проучването и на данните от анализите, както и на окончателните резултати.
  7. Провеждане на предварително проучване като своеобразна проверка на елементите на подготовка върху малка извадка (30-40 лица).
Провеждане на проучването

Този етап е т.н. „работа на терен” и включва  набирането на данни от всички предвидени лица чрез избрания социологически метод на базата на изработения въпросник от анкетьорския екип.

Обработка и анализ на събраните данни

Тук се осъществява прехода от индивидуалната към съвкупната информация, с която тя става пригодна за научен анализ, обобщение и използване. На базата на получените данни се прави проверка (приема или отхвърля) заложената хипотеза.

Източници за набиране на първична емпирична информация:

  • информация относно самосъзнанието чрез технологията на разпитване (вербално – интервю или писмено – анкета)
  • информация относно поведението – чрез технологията на наблюдението
  • информация относно документи от или за изследваното лице – чрез документален метод.

Основното средство (инструментариумът) за регистриране на първичната емпирична информация е въпросникът, който осигурява регистрирането на валидна (обоснована), точна (устойчива) и достоверна информация.

Основни изисквания към въпросника

Технически:

  • форматът да е съобразен с обекта на изследване;
  • да отграничава ясно въпросите от обяснителните бележки;
  • да съдържа обръщение към изследваните лица, което да ги информира относно целта на проучването; указания, как ще бъде използвана информацията; уверения в анонимността на проучването, благодарност към лицето за неговото съдействие и т.н.;
  • да започва с въвеждащи въпроси, последвани от филтриращи и основни и да завършва с идентификационни въпрос;
  • да е съобразен с времето на попълване – при самопопълване (30-40 минути) и не повече от час при интервю;
  • да се оставя достатъчно място за отговор на откритите и полуоткритите въпроси;
  • въпросникът да е отпечатан в добър естетически вид.

Съдържателни:

  • да е ясно наименованието на институцията, организирала проучването;
  • да е ясен вида и темата на проучването;
  • да се избягват двойните  и неясни въпроси;
  • сложността на въпросите да е такава, че те да са разбираеми за всички лица, независимо от образованието им;
  • въпросите трябва да са логически последователни
  • не трябва да присъстват въпроси засягащи авторитета или достойнството на разпитваното лице, както и такива, които биха могли да го злепоставят;
  • въпросите да не са множествени, т.е. да  не се пита за няколко неща едновременно;
  • да не се задават въпроси, които нямат отношение към конкретните цели на проучването
  • въпросите да не внушават отношение, т.е. трябва да имат неутрална форма
Класификация на видовете въпроси

Според изследваната област

  • Фактологични – отразяват фактологията на изучавания проблем и са свързани с обективно съществуващите във времето и пространството факти (напр. Колко посещения имахте при общопрактикуващия лекар?)
  • Оценъчни – свързани с оценките и желанията на респондентите (напр. Доволен ли сте от обслужването?)

Според формулирането на отговорите

  • Затворени (закрити) въпроси – имат предварително формулирани варианти на отговори, като изследваното лице може да избере един или няколко отговоря (според указанията). Особена форма са алтернативните (дихотомните) въпроси – „да – не”, „мога-не мога”.
  • Отворени (открити) въпроси – нямат формулиран вариант на отговор, а лицето отговаря свободно със свои думи
  • Полуотворени (полуоткрити) въпроси – освен предварително формулиран брой отговори е оставена и възможност за изразяване на друго (собствено) мнение от респондента.

Според формулирането на въпросите

  • Обикновени – задават се като въпросителни изречения. Те са преки и косвени
  • Онагледени – подходящи за деца или лица с ниска обща култура
  • Въпроси – казуси – описват определена ситуация или събитие и питат за отношение, оценка или начин на действие от страна на респондента
  • Въпроси – диалози – на базата на определен диалог питат за отношение, мнение или оценка
  • Асоциативни -  от респондентите се изисква да опишат каква асоциация предизвиква определена дума или понятие ( напр. Какво бихте си представили като чуете следните думи – сестра, лекар, легло, спринцовка?)

Според мястото им във въпросника

  • Въвеждащи – поставят се или в началото на въпросника или между отделни групи въпроси за осигуряване на плавен преход между тях с цел да предразположат лицето към темата и да го подготвят за отговор на основните въпроси
  • Филтриращи – чрез тях изследваните лица се разпределят на групи или подгрупи по някои притежавани признаци или фактори (напр. Пушите ли?; По колко цигари на ден пушите? и т.н.)
  • Основни – въпроси, които пълно и последователно обхващат темата на проучването
  • Идентификационни – изследват характеристиката на изследваните лица по основни социално-демографски признаци – пол, възраст и т.н.
  • Контролни – използват се за разкриване на обективността на даваната от респондента информация

Според формата на отговора

  • Пет – седем – степенна скала (формат на Ликерт) – въпросите са поставени в скала, чиято среда е неутрална, а в двете стани са противоположните степени на отговори
  • Четири- степенна скала ( форсирана) – тук няма неутрално мнение, а респондента избира една от противоположните степени на отговор
  • Дву-степенна алтернативна скала – с възможни два отговора – положителен или отрицателен
  • Въпроси с един възможен един отговор – от групата отговори лицето избира само един, който най-точно отразява неговото мнение
  • Въпроси с повече от един възможни отговора – респондента избира няколко от възможните отговора, като често се изисква лицата да степенуват разновидностите на отговорите по значимост. Използва се при изучаване на мнение или отношение към личностни качества.

Интервю

Интервюто е форма на разпитване, основаваща се на пряка словесна комуникация между две или повече лица чрез устно поставяне на въпроси и устно даване на отговори за набиране на първична емпирична социологическа информация.

Видове
  • Според вида на използвания въпросник (начина на формулиране на отговорите)
    • структурирано – стандартно, при предварително подготвен въпросник, съдържащ предимно затворени въпроси
    • неструктурирано – неформално, открито, свободно.
    • полуструктурирано – полусвободно, при което има както закрити, така и свободни въпроси
  • Според броя на изследваните лица – индивидуално или колективно
  • Според кратността на провеждане – еднократно и многократно
  • Според метода на провеждане- „Лице в лице” , Телефонно
Положителни страни
  • Отговорите се записват от интервюиращия
  • Възможности за повторна среща и изясняване на неясните въпроси
  • Допълнителна информация не само за съзнанието, но и за поведението на интервюирания
  • Възможности за корекция на въпросника при пропуски
  • Провеждане в удобно за респондента и интервюиращия време
  • Качеството на получаваната информация е по-добро
  • Отстранява се влиянието на трети лица върху отговорите
  • Максимално приспособяване на въпросите към възможностите на интервюирания

Слаби страни

  • Изискване за добра психологическа и социологическа подготовка на интервюиращия
  • Отговорите на въпросите се записват от интервюиращия
  • Допълнителен разход на време и средства за подбор, обучение и контрол на интервюиращите
  • Воденето на записки отвлича вниманието на интервюирания и създава чувство на безпокойство

Анкета

Анкетата е форма на писмено разпитване, при която изследваните лица отговарят чрез писмено поставени въпроси и отговори, подредени във въпросник (анкетна карта) за набиране на първична емпирична информация относно мнението, отношението, мотивацията, ценностната ориентация, социалната позиция и роля на разпитваните лица.

Пряка групова анкета

Положителни страни

  • Анкетиране за кратко време на голям брой лица;
  • Не са необходими много анкетьори;
  • Осигурява анонимността
  • Добро качество на събраната информация;
  • Удобна за провеждане при организирани колективи;
  • Удобна за бързи оперативни цели

Слаби страни

  • Изисква много техническа подготовка (помещения, време, консумативи)
  • Броят на членовете на проучваната група не трябва да е под 8-10 и над 35-40 човека
  • Не е удобна за неорганизирани колективи
  • Въпросите в инструментариума не трябва да са повече от 25-30
Пряка индивидуална анкета

Положителни страни

  • Въпросникът достига до всяко лице, което е включено в изследваната група
  • Лицето отговаря в удобно за него време и място
  • Не изисква допълнителни организационно-технически усилия (зали и т.н.)

Слаби страни

  • Съмнение в анонимността
  • Увеличаване на времето на провеждане (бавна)
  • Възможност от повлияване на отговорите от трети лица
  • Невъзможност за контрол на респондентите
  • Броят на въпросите не трябва да е голям
Пряка пощенска

Положителни страни

  • Не са необходими анкетьори
  • Голям обхват от хора за кратко време
  • Лицето попълва анкетата в удобно време и място
  • По-икономична

Слаби страни

  • Непълна възвръщаемост на въпросниците
  • Неподходяща за проучване на знания
  • Възможност за повлияване от трети лица
Косвена анкета

(анкетьора попълва анкетата на базата на събрана информация от различни източници)

Положителни страни

  • Няма ограничения в броя на въпросите
  • Използват се всички източници на информация
  • Възможност за отговор на всички или почти всички въпроси
  • Не се съобразява с равнището на култура на анкетираните
  • Могат да се обхванат всички лица

Слаби страни

  • Съществува възможност за изопачаване на информацията
  • Скъпа – голям брой анкетьори
  • Необходимост от обучение на анкетьорите
  • Изисква много време
  • Сложна организация на набиране на информация

Наблюдение

Наблюдението е регистрация на първична информация относно целенасочено възприятие на определени явления и процеси от обективната действителност в реално време и пространство (поведението на изучаваните обекти) в съответствие с програмата на изследването. То се извършва по конкретна методика с цел да се отговори на следните въпроси: кой; какво; как; къде; кога; защо; при какви условия.

Класификацията на формите на наблюдение се извършва на базата на следните критерии:

  • Според извършителя на наблюдението
    • Външно наблюдение – регистрацията се извършва от външен наблюдател
    • Самонаблюдение – регистрацията се извършва от самите лица
  • Според условията,при които се извършва наблюдението
    • В естествени условия
    • В лабораторни условия
  • Според степента на анонимност
    • Явно наблюдение
    • Тайно наблюдение
  • Според вида на изучаваното явление
    • на невербално поведение
    • на вербално поведение
    • симулационно – на предварително определени действия.
  • Според кратността – еднократно и многократно
  • Според използването на инструментални средства – с и без използване

Положителни страни

  • Системност, плановост и целенасоченост
  • Позволява изучаване на явлението в дълбочина
  • Осъществява се в реално време, място и среда
  • Позволява ползването на съвременни технически средства
  • Позволява непосредственост в изучаването на обекта
  • Многократност на изучаването

Слаби страни

  • Изучава само настоящи събития
  • Има ограничен обхват
  • Изисква голям брой персонал за наблюдение
  • Субективен х-р на възприятията от страна на наблюдаващия
  • Етични проблеми при ползването на техническите средства
  • Изисква продължително време
  • Склонност към нагаждане към условията (при явно наблюдение) от страна на наблюдавания

Документален метод

Процедура по набиране на първична емпирична информация от документи, отразена преди всичко по други поводи.

Документ е всеки веществен носител на информация (писмен или не писмен – оръдие на производство, снимка, художествено произведение, филм и т.н.), отразяваща определени обществени явления и процеси или участието на определени хора в тях.

Документите могат да бъдат:

  • Писмени или не писмени
  • Официални – лични или обществени; Неофициални
  • Спонтанно възникнали ; Изработени по поръчка
  • Първични или вторични

Положителни страни

  • дава възможност за обективизиране на определени социални факти
  • ретроспективно изучаване на събития и явления в продължителен период
  • позволява да се определи насоката на развитие на социалните процеси
  • многократност на изучаване
  • дава информация за противоречията между личността и социалната среда
  • позволява да се прави типологическа характеристика на отделни личности или категории лица

Слаби страни

  • няма представителност на данните
  • информацията е изготвена по друг повод
  • селективност на информацията (както от страна на изследователя, така и на този който я е предоставил)
  • опасност от съзнателно изопачаване на явленията и процесите.

Социометричен метод

(метод за структурен анализ на малката група)

Понятието „група” е демографски термин, описващ общност от индивиди, свързани с еднакъв практически или познавателен опит за определен отрязък от време.

Групите биват: първични (малки), характеризиращи се чрез взаимодействие между двама души и притежаващи собствени норми на поведение и солидарност; вторични (големи) – не е задължително всички членове да влизат в непосредствен контакт с останалите; формални – изградени на базата на определена структура и с конкретна цел и неформални – изградени на базата на приятелски взаимоотношения, привързаност и симпатии.

Социометрията е специфичен анкетен социологически метод за събиране и анализиране на първична емпирична информация относно междуличностните отношения в малката група.

Философията на приложението на социологическия метод се опира на следните изходни позиции:

  • Социометрията може да измери невидимата емоционална енергия, възникваща от симпатиите и антипатиите пораждащи се между хората
  • Всеки индивид живее чрез определена емоционална връзка с другите хора, която може да бъде на спонтанно ниво (желанието ни да контактуваме с определени хора) и на реално ниво (хората, с които реално контактуваме)
  • Закон за социалната гравитация – сплотеността на групата е право пропорционална на влечението (симпатията) между членовете й и обратно пропорционална на пространствената отдалеченост (дистанция) между тях
  • Социологичен закон – висшите форми на социална организация произлизат от по-низшите
  • Социодинамичен закон  – неравномерно разпределение на човешката привързаност, т.е. голяма част от емоциите е ориентирана към малка част от членовете на групата. Увеличаването на групата засилва тази тенденция на концентрация на емоции върху т.н. „звезди” – лицата, предопределени за лидери.

Основно средство за събиране на първичната емпирична информация е социометричната анкета. Освен на всички условия при съставянето на въпросник, както е при анкетния метод. С въпросите от анкетата се измерват чувствата на симпатия и антипатия, проявяващи се в междуличностните отношения. Това се постига чрез количествена оценка на изборите на изследваните лица. Обикновено се задават  два типа въпроси: 1)свързани с желанието за съвместна работа с определено лице или 2) с желанието за съвместно прекарване на свободното време с определено лице.

Индивидуални социометрични показатели
  • Социометричен бал (СБ) – показващ колко са получените избори за всяко лице
  • Социална еспанзивност (СЕк) – показва отношението на дадено лице към другите.
  • Социален статус (ССт) – показва отношението на другите лица към изследваното лице
Колективни социометрични показатели
  • Сплотеност на групата – отразява общия брой направени избори от всички членове на групата, отнесени към възможния брой избори.
  • Взаимна изборност – показва каква част от направените избори имат взаимно покритие
  • Изолираност на членовете на групата – показва каква част от лицата в групата

 

Share this