Оценка на общественото здраве

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Дефиниция

Общественото здравеопазване е наука за:

  • Превенция на болестите;
  • Продължаване на живота и
  • Промотиране на здраве чрез организирани обществени усилия за:
    • Хигиенизиране на околната среда;
    • Контрол на заразните болести;
    • Здравно възпитание на индивидите за лична хигиена;
    • Организация на медицинските и сестринските грижи за ранно диагностициране и превантивни грижи;
    • Развитие на социални механизми за осигуряване на стандарт на живот, укрепващ здравето, организирайки здравната помощ така, че всеки индивид да упражнява своето право на здраве и дълъг живот.”

Обектът на общественото здравеопазване са различните форми, подходи и дейности при решаване проблемите със здравето.

Общественото здравеопазване включва едновременно директни и индиректни подходи при решаване на здравните проблеми. Директните – това са всички дейности като имунизация в детската възраст, съвременните методи за контрол върху раждаемостта, хипертонията, диабета и други. Индиректните подходи (методи) на общественото здравеопазване имат за цел да защитят индивида на базата на широка обществена подкрепа, като повишаване стандартите на здравословна околна среда, безопасни водни източници, система за управление на отпадъците и подобреното хранене.

Сфери на влияние на общественото здравеопазване

  • Генетични и биологични фактори;
  • Поведенчески фактори (начин и стил на живот);
  • Околна среда, включително икономическите, социалните, културните и физическите фактории;
  • Организация на системата на здравеопазване

Функции на общественото здравеопазване

  • откриване на заболяванията, епидемиите и рисковете за здравето;
  • здравна промоция и превенция на заболяванията;
  • осигуряване на адекватност на законодателството и нормативната уредба относно протекцията и промоцията на здравето;
  • развитие на поддържане на добре обучен и квалифициран персонал, мултидисциплинарни специалисти и групи по обществено здраве;
  • осигуряване ефективното изпълнение на здравните услуги за да се посрещнат поставените цели в подобряване на здравето, превенция на заболяванията и намаляване на неравенствата;
  • проучвания, развитие, оценка и иновации;
  • осигуряване на качеството за функциониране на общественото здраве

Стандарти в общественото здравеопазване

  • Визия – Здрави хора в здрави общности
  • Мисия – Промоция на здравето и профилактика на болестите
  • Цели
    • Превенция на епидемиите и разпространение на заболяванията
    • Защита срещу рисковете на околната среда
    • Превенция на травмите
    • Промоция и насърчаване на здравословното поведение
    • Борба с бедствията и помощ при възстановяването на засегнатите райони
    • Идентификация на обществените проблеми и поддържане на добър здравен статус на населението
  • Задължителни услуги
    • Мониториране на здравния статус за идентифициране на здравните проблеми
    • Диагностициране и изследване на здравните проблеми в общността
    • Информиране, образование и упълномощаване на хората да вземат решения, свързани със здравето
    • Развитие на политики и планове, подкрепящи индивидуалните и обществени усилия за постигане на по-добро здраве
    • Създаване на закони и регулативни мерки за защита здравето и осигуряване на безопасност на човешкия живот
    • Свързване на хората с необходимите им здравни служби и осигуряване на здравни грижи
    • Осигуряване на експертна работна сила в областта на общественото здравеопазване
    • Оценка на ефективността, достъпността и качеството на здравните грижи
    • Изследователска дейност за прилагане на нови иновационни подходи за решаване на проблемите в областта на общественото здравеопазване.

Основни групи социално-здравни явления

  1. Здравен статус на населението
  2. Здравни потребности
  3. Здравно съзнание
  4. Здравни дейности
  5. Здравни отношения

Индикатори за обществено здраве

Променлива величина, подлежаща на пряко измерване, която отразява здравното състояние на лицата в определена общност”.

Критерии за индикаторите за обществено здраве
  • валидност – да измерват наистина това, за което са предназначени;
  • надеждност и обективност – резултатите да бъдат едни и същи, ако измерването е извършено от различни хора при еднакви условия;
  • чувствителност – да реагират чувствително (бърза промяна) на промените в конкретната ситуация или процес;
  • специфичност – да отразяват точно определени специфични промени, в конкретна ситуация, а не други промени;
  • приложимост – да са изпълними и осъществими и да имат възможност да се съберат и извлекат конкретни данни;
  • съответствие – да допринасят за разбирането и осмислянето на изучавания феномен или обект;
Групи индикатори
  1. Цели числа
  2. Отношение (ratio) – количествения израз на отнасянето на едно здравно явление към друго.
  3. Коефициенти, пропорции (proportiones) – тук също се измерва съотношението на едно здравно явление спрямо друго, но здравното явление в числителя е включено в количествения израз на знаменателя.
  4. Показатели (rates) показател, отразяващ промяната на една променлива спрямо изменението на друга променлива или това е това е дадено здравно явление, проявяващо се в наблюдаваната съвкупност за определен период от време. Основно изискване е дефинираното здравно явление и наблюдаваната съвкупност да съответстват във времето и пространството (за един и същи период на една и съща територия)
  5. Според сложността им – Прости (обикновени) и  Комплексни индикатори
  6. Според отношението им към здравето
  7. Индикатори за негативно здраве (традиционни)
  8. Индикатори за позитивно здраве (нетрадиционни)
  9. Индикатори с неутрално или биполярно отношение към здравето (смесен тип)

 

Share this