Здравната служба е система от здравни заведения и органи за управление и контрол, в която заделени от обществото ресурси се получават, преработват и разходват с цел удовлетворяване на специфични здравни потребности на населението и предоставяне на достатъчна по обем и качество здравна помощ.
Първата структурна част – здравните заведения, включва в себе си всички видове здравни и лечебни заведения (здравни кабинети, лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, диагностични звена, центрове за спешна медицинска помощ, кръвни центрове, диспансери, национални центрове и др.), които изпълняват типично производствени функции по предоставяне на здравни услуги на населението.
Във втората структурна част са всички органи за управление и контрол (Министерство на здравеопазване, агенции към министерството, РЦЗ, РИОКОЗ), които изпълняват типично управленско-организационни, контролни и регулаторни функции в системата на здравеопазване.
Здравна служба – организационна структура
Органи за управление
- Регионални центрове по здравеопазване
- Регионални центрове по опазване на общественото здраве
- Изпълнителни агенции – по лекарствата; по трансплантациите
Здравни Заведения
- Здравни кабинети
- ЦСМП
- Център по кръвопреливане
- Центрове по психично здраве
- Национални центрове
- Заразни и Паразитни болсти
- Оществено здраве
- наркомании
Лечебни заведения
- Доболнична медицинска помощ
- Първична- Индивидуална и Групова практика
- Специализирана – Индивидуална / Групова практика; Медицински и Медико – диагностични центрове
- Медико – диагностична - Лабораторна / Образна диагностика
- Медико – техническа
- Стоматологична – Обща / Специализирана
- Болнична
- Според покритие
- Според състояние на пациента
- Според специализираността
- Други- Хосписи
Функции и задачи
Оновната задача на здравната служба е предоставянето на здравна помощ при оптимално използване на предоставените от обществото ресурси.
Медицинската помощ е част (елемент) от общата здравна помощ и включва всички дейности по диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика, извършвани от медицински специалисти с определена квалификация в амбулаторията, болницата или дома на пациента.
Здравната помощ е по-общото понятие и се определя като „множество дейности и услуги, оказвани на индивидите, семействата и общността от здравни и медицински специалисти с цел промоция, профилактика, възстановяване и проследяване на здравето и повишаване качеството на живот” .
Следователно в понятието здравна помощ са включени, както типичните медицински дейности, така и дейностите по укрепване (промоция) на здравето и опазване (профилактика) на здравето.
Здравната помощ може да бъде класифицирана по няколко признака:
- според сложността
- самопомощ
- долекарска помощ (от самостоятелно работещи медицински специалисти по здравни грижи или медико-технически и медико-диагностични специалисти – лаборанти и др.)
- лекарска – първична, специализирана и високоспециализирана
- според състоянието на пациента (срочността)
- спешна
- неотложна
- планова
- продължително лечение (долекуване и рехабилитация)
- според нивото
- първична
- вторична
- третична
- според направлението на услугите
- профилактично-промотивна
- лечебна
- медико-социална
- смесена – диспансеризация
- според вида на собственост
- публична – държавна и общинска
- частна – лична, кооперативна, акционерна
Основните принципи на изграждане на здравната служба
- принцип на регионално разпределение (териториален) и децентрализирано управление
- йерархични взаимоотношения и хоризонтално сътрудничество и взаимодействие
- единство в дейността
- комплексност в структурата и дейността
Основните характеристики и изисквания към здравната служба
- всеобхватност – оптимално съчетание на всички услуги, които се предлагат на населението;
- адекватност – пропорционалност (съответствие) между потребността и предлаганата здравна услуга;
- достъпност – липсата на каквито и да е ограничения за гражданите при ползването на здравните услуги – икономически, социо-културални, инфраструктурни (пътища, комуникации и т.н.), законодателни и други;
- наличност – наличието на адекватна структурна единица от здравната служба на определена територия към определена част от населението (напр. наличието на практики на общопрактикуващи лекари);
- съответност – необходимост от определена здравна услуга на базата на реалните потребности, приоритети и политики (напр. създаване на кардиохирургично отделение в малка общинска болница);
- осъществимост – дали наличните ресурси и структури позволяват предоставянето на определени здравни услуги.
Основните проблеми пред здравната служба:
- неадекватност и недостиг на ресурси – човешки, финансови, материално технически,
- несъответствие между структура и търсене на здравни услуги – йерархичната (пирамидална) структура не съответства на търсенето – заобикаляне на първичната медицинска помощ и търсене на специализирана и високоспециализирана помощ от населението;
- липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие – например – взаимодействието между първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ, нарушена структура на неотложната медицинска помощ и т.н.;
- неадекватни решения свързани с регионалното (териториалното) разположение – Националната здравна карта е само пожелателен инструмент за управление без реални възможности за въздействие;
- свръх окрупняване или раздробяване (разпокъсване) на структурни елементи и връзки – напр. създаване на един център по трансплантации или друга крайност създаване на множество клиники по кардиохирургия).
Основна задача на специалистите по социална медицина и обществено здравеопазване, както и на здравните политици е да познават, изследват и анализират всички тенденции в развитието на здравната служба за да предлагат адекватни решения и политики на обществото.
—
