Здравна служба – функции, задачи, организация

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Здравната служба е система от здравни заведения и органи за управление и контрол, в която заделени от обществото ресурси се получават, преработват и разходват с цел удовлетворяване на специфични здравни потребности на населението и предоставяне на достатъчна по обем и качество здравна помощ.

Първата структурна част – здравните заведения, включва в себе си всички видове здравни и лечебни заведения (здравни кабинети, лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, диагностични звена, центрове за спешна медицинска помощ, кръвни центрове, диспансери, национални центрове и др.), които изпълняват типично производствени функции по предоставяне на здравни услуги на населението.

Във втората структурна част са всички органи за управление и контрол (Министерство на здравеопазване, агенции към министерството, РЦЗ, РИОКОЗ), които изпълняват типично управленско-организационни, контролни и регулаторни функции в системата на здравеопазване.

Здравна служба – организационна структура

Органи за управление
  • Регионални центрове по здравеопазване
  • Регионални центрове по опазване на общественото здраве
  • Изпълнителни агенции – по лекарствата;  по трансплантациите
Здравни Заведения
  • Здравни кабинети
  • ЦСМП
  • Център по кръвопреливане
  • Центрове по психично здраве
  • Национални центрове
    • Заразни и Паразитни болсти
    • Оществено здраве
    • наркомании
Лечебни заведения
  • Доболнична медицинска помощ
    • Първична-  Индивидуална  и Групова практика
    • Специализирана – Индивидуална / Групова практика; Медицински и Медико – диагностични центрове
    • Медико – диагностична  - Лабораторна / Образна диагностика
    • Медико – техническа
  • Стоматологична – Обща / Специализирана
  • Болнична
    • Според покритие
    • Според състояние на пациента
    • Според специализираността
    • Други- Хосписи

Функции и задачи

Оновната задача на здравната служба е предоставянето на здравна помощ при оптимално използване на предоставените от обществото ресурси.

Медицинската помощ е част (елемент) от общата здравна помощ и включва всички дейности по диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика, извършвани от медицински специалисти с определена квалификация в амбулаторията, болницата или дома на пациента.

Здравната помощ е по-общото понятие и се определя като „множество дейности и услуги, оказвани на индивидите, семействата и общността от здравни и медицински специалисти с цел промоция, профилактика, възстановяване и проследяване на здравето и повишаване качеството на живот” .

Следователно в понятието здравна помощ са включени, както типичните медицински дейности, така и дейностите по укрепване (промоция) на здравето и опазване (профилактика) на здравето.

Здравната помощ може да бъде класифицирана по няколко признака:

  • според сложността
    • самопомощ
    • долекарска помощ (от самостоятелно работещи медицински  специалисти по здравни грижи или медико-технически и медико-диагностични специалисти – лаборанти и др.)
    • лекарска – първична, специализирана и високоспециализирана
  • според състоянието на пациента (срочността)
    • спешна
    • неотложна
    • планова
    • продължително лечение (долекуване и рехабилитация)
  • според нивото
    • първична
    • вторична
    • третична
  • според направлението на услугите
    • профилактично-промотивна
    • лечебна
    • медико-социална
    • смесена – диспансеризация
  • според вида на собственост
    • публична – държавна и общинска
    • частна – лична, кооперативна, акционерна

Основните принципи на изграждане на здравната служба

  • принцип на регионално разпределение (териториален) и децентрализирано управление
  • йерархични взаимоотношения и хоризонтално сътрудничество и взаимодействие
  • единство в дейността
  • комплексност в структурата и дейността

Основните характеристики и изисквания към здравната служба

  1. всеобхватност – оптимално съчетание на всички услуги, които се предлагат на населението;
  2. адекватност – пропорционалност (съответствие) между потребността и предлаганата здравна услуга;
  3. достъпност – липсата на каквито и да е ограничения за гражданите при ползването на здравните услуги – икономически, социо-културални, инфраструктурни (пътища, комуникации и т.н.), законодателни и други;
  4. наличност – наличието на адекватна структурна единица от здравната служба на определена територия към определена част от населението (напр. наличието на практики на общопрактикуващи лекари);
  5. съответност – необходимост от определена здравна услуга на базата на реалните потребности, приоритети и политики (напр. създаване на кардиохирургично отделение в малка общинска болница);
  6. осъществимост – дали наличните ресурси и структури позволяват предоставянето на определени здравни услуги.

Основните проблеми пред здравната служба:

  1. неадекватност и недостиг на ресурси – човешки, финансови, материално технически,
  2. несъответствие между структура и търсене на здравни услуги – йерархичната (пирамидална) структура не съответства на търсенето – заобикаляне на първичната медицинска помощ и търсене на специализирана и високоспециализирана помощ от населението;
  3. липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие – например – взаимодействието между първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ, нарушена структура на неотложната медицинска помощ и т.н.;
  4. неадекватни решения свързани с регионалното (териториалното) разположение – Националната здравна карта е само пожелателен инструмент за управление без реални възможности за въздействие;
  5. свръх окрупняване или раздробяване (разпокъсване) на структурни елементи и връзки – напр. създаване на един център по трансплантации или друга крайност създаване на множество клиники по кардиохирургия).

Основна задача на специалистите по социална медицина и обществено здравеопазване, както и на здравните политици е да познават, изследват и анализират всички тенденции в развитието на здравната служба за да предлагат адекватни решения и политики на обществото.

 

Share this