Здравна политика и здравно законодателство

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012


Здравна политика

Политиката е дейността на държавната власт и управлението, обусловена от определени обществени цели, потребности и интереси на отделни социални групи, класи или партии и се определя като система от дългосрочни стабилни решения, чрез които се мониторира и оценява, доколко многобройните по-специфични предложения, инициативи и действия са приемливи спрямо поставените цели, средства и времеви рамки за тяхното осъществяване.

Здравната политика е част от общата политика на държавата. Тя се обуславя от ясно определени обществени цели, потребности и интереси– здраве и здравно благополучие за населението, и се определя като система на дългосрочни стабилни решения, свързани с опазване и  възстановяване здравето на населението, които са приемливи за всички социални групи, класи или партии и съответстват на поставените цели, средства и времеви рамки за осъществяването им.

Когато говорим за здравна политика трябва да имаме в предвид, че тя включва: 1) приоритети; 2) цели и задачи и 3) средства (ресурси и инструменти за въздействие)
Инструментите, с които борави здравната политика са: информация, установяване на норми (законодателство), стимули и мотиви, учреждения.

Приоритетите могат да бъдат определени като следните типове:

  • Значими здравни проблеми, изискващи предимствено решаване, напр. миокарден инфаркт;
  • Значими сектори на здравеопазната система, изискващи предимствено развитие;
  • Групи от населението, изискващи предимствено гарантиране  на  здравни  грижи.

Главен критерий за определяне на приоритетите са здравните потребности на населението в тяхната динамика.

Могат да бъдат използвани следните практически  подходи при определяне  на  приоритетите  в  здравеопазването:

  • Епидемиологичен подход – ориентация съобразно разпространението на различните заболявания
  • Рисков подход – ориентация към групи от населението с повишен риск
  • Възрастов подход – напр. ориентация към психичното здраве на подрастващите, превенция на миокардния инфаркт у  мъжете от 30 до 60 години и др.
  • Социална значимост – напр. промоция на здравето и здравно възпитание на населението, сексуално възпитание на учащите се, семейно здравно обслужване и др.

Индикатори за оценка на здравната политика са:

  • Възможност: функционираща здравна служба и система за обществено здравеопазване при задоволително качество;
  • Достъпност: без изключение, без физически, икономически, информационни бариери и прилагане на принципи, изключващи дискриминацията;
  • Приемливост: културално приемлива и прилагане на медицински етични процедури и техники, повишаващи здравето;
  • Качество: медицински и научно приемлива и с добро качество.

Основните принципи, на които трябва да отговаря съвременната здравна политика са:

  • държавна, обществена и лична отговорност за здравето, осъществена чрез: провеждане на адекватни здравни и социални дейности, осигурени ресурсно (отговорност);
  • формулиране на национална политика, стратегии и планове за развитие, основани на научните доказателства (научно обоснована национална политика);
  • оценка на потребностите на населението (услуги, свързани с потребностите);
  • координация на дейностите с другите сектори на обществено-икономическия живот
  • укрепване и развитие на общественото здраве като съществен елемент от икономическото и социално развитие, допринасящо за повишаване качеството на живот на населението (медико-социален подход);
  • активно участие на обществеността и индивидите в здравеопазното дело (обществена ангажираност);
  • развитие на профилактиката – лична, колективна, обществена (профилактична насоченост);
  • прилагане на практически научно обосновани и социално приемливи методи и технологии, универсално достъпни за индивидите и техните семейства (научна иновативност);
  • осигуряване на социално равенство, адекватност, достъпност и приемливост на здравните услуги при високо качество (универсална достъпност);
  • ефективно използване на наличните ресурси на всеки етап от националното развитие (ефективност);
  • развитие на техническото сътрудничество  в областта на здравеопазването на базата на националната независимост (сътрудничество – национално и международно);
  • развитие на промоция на здравето, оценка на рисковете и работа с рисковите групи (рисков подход и развитие на промоция на здравето).

Предизвикателства пред здравеопазната система и здравната политика в България в ХХІ век

От къде тръгнахме?
  • екстензивно развит тип здравна система;
  • ниска ефективност на всички нива;
  • остарели медицински технологии;
  • липса на мотивация сред работещите в системата;
  • недостиг на средства за здравеопазване;
  • ниско качество;
  • заплащане от страна на пациентите без точен регламент предимно за манипулации изискващи скъпи консумативи и медикаменти.
Основни цели на здравната политика:
  • повишаване на ефективността;
  • регламентиране и разширяване на достъпа до медицинските услуги;
  • осигуряване на по-високо качество;
  • преодоляване на съществуващия дисбаланс – териториален и качествен;
  • въвеждане на съвременни системи за финансиране и на “пазарни” механизми – здравно осигуряване ;
  • повишаване на квалификацията на персонала;
  • преодоляване на негативните тенденции в здравното състояние на населението.
С какви трудности се сблъскахме?
  • създаване на нормативната база;
  • Медико-социални проблеми;
  • финансови проблеми;
  • организационни проблеми.
Предизвикателства пред законодателството:
  • несъгласуваност между отделните закони;
  • необходимост от промяна, поради отчитане на нововъзникнали обществени или неуредени такива отношения;
  • преоценка на цялата подзаконова нормативна база с цел хармонизирането й със законодателството;
  • хармонизиране на всички законови и подзаконови нормативни актове с тези на ЕС;
Здравно –демографски проблеми
  • увеличаваща се смъртност;
  • спадаща раждаемост;
  • застаряване на населението;
  • вътрешна миграция с тенденция към урбанизация;
  • емиграция;
  • нарастване на относителния дял на сърдечно- съдовите заболявания;
  • увеличаване честотата на онкологичните заболявания;
  • нарастване на битовия, транспортния и производствен травматизъм;
  • увеличаване заболеваемостта от някой социално значими инфекциозни заболявания (СПИН, ТБК и др.)
Действия предприети от правителството
Национални програми
  • Национална програма за борба със ССЗ
  • Национална програма за развитие на инвазивната кардиология
  • “Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Р.България
  • Национална стратегия и работна програма за профилактичен онкологичен скрининг в Р.България
  • Национална програма за психично-здравна реформа
  • Програма за профилактика на самоубийствата в Р.България  
  • Национална програма по тъканна трансплантация за периода
  • Национална програма за костно-мозъчна трансплантация
  • Национална програма за профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулозата в Р.България за периода
  • Национална програма за профилактика на наследствените болести, предразположения и вродени аномалии 
  • Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето 
  • Национален план за действие околна среда- здраве
  • Национална програма за профилактика на СПИН и полово предавани болести
  • Национална програма медицински стандарти
Национални стратегии
  • Национална здравна стратегия -  2001 г.;
  • Концепция за реформа на болничната помощ – 2002 г.;
  • Стратегия по безопасност на храните – 2000 г.;
  • Национална лекарствена стратегия – 2004 г.
Последващи стъпки
  • Мониторинг и отчитане ефективността на стратегиите и програмите;
  • Продължаване на доказалите своята ефективност;
  • Осигуряване на адекватно финансиране;
  • Преминаване към разпределение на средствата на базата на “грантове” за участие.
Организационни проблеми
  • Недостатъчен административен капацитет;
  • Ниско качество и ефективност на дейностите;
  • Липса на ефективна система за контрол;
  • Липса на единна информационна система;
  • Недостиг на задължителни стандарти и правила за добра практика;
  • Липса на мотивация;
  • Недоверие на населението;
Необходими здравно-политически мерки
  • Утвърждаване на принципа за свободен избор на лечебно заведение и лекар от пациента;
  • Изграждане на система за предоставяне на информация на пациентите с цел осигуряване на свободния избор;
  • Премахване на всички правни, финансови и организационни ограничения, възпрепятстващи свободния избор;
  • Заплащане на все по-голям обем медицински дейности от НЗОК;
  • Повишаване административния капацитет, както и мениджърските умения в здравеопазването;
  • Анализ и преоценка на системите за насочване на пациента между различните нива на здравната система;
  • Правилно планиране при създаване на районните и национална здравни карти;
  • Въвличане на обществеността при вземане на решения.


Здравно законодателство

ЗаконодателствоЗаконодателство е закрепени в определена правна форма и наложили се в обществото морални, етични и деонтологични норми, които са общоприети и трябва да се спазват от всички в интерес на обществото. Здравното законодателство е съвкупност от правни норми, регулиращи взаимоотношенията в обществото по въпросите на здравето и организацията на здравеопазната система и един от елементите от инструментариума на здравната политика за управление на здравеопазните процеси.

Основни аспекти на здравното законодателство:

  • Защитен – формулиране на законови норми, очертаващи правата и задълженията на участниците в здравеопазния процес – държава, пациенти, лекари, здравни заведения и всички останали структури;
  • Превантивен – отстраняване на конфликтите, които биха настъпили при взаимоотношенията на лица и организации в сферата на здравеопазването;
  • Организационен – определяне на ясни и точни регламенти, задачи, права и задължения, организация на работа, взаимодействието и отговорността на отделните субекти.

Основни понятия

  • Държавна власт – България е република с парламентарно управление.
  • Законодателна власт – осъществява се от Народното събрание, т.е. то приема, изменя, допълва и отменя законите. Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерския съвет.
  • Изпълнителна власт – осъществява се от Министерския съвет, който според  Конституцията въз основа и в изпълнение на законите на страната приема постановления, разпореждания и решения, като правилници и наредби се приемат с постановления.
  • Съдебна власт – защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Нормативни актове

Нормативни актове – кодекс, закон, постановление, правилник, наредба, инструкция;

Изисквания към нормативните актове
  • Основно изискване при издаването на нормативни актове е свързано с обстоятелството, че обществените отношения в една и съща област трябва да се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от една и съща степен. Затова, когато те са вече уредени с издаден нормативен акт се прави изменение или допълнение на същия, а не се издава нов или отделен нормативен акт от същата степен.
  • Действието на издадените нормативни актове започва след тяхното публикуване. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в тях не е определен друг срок.
  • Друго изискване към издаването на нормативните актове е те да съответстват на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако има някакво противоречие, законът е постановил правораздавателните органи да прилагат по-високия по степен акт;
Строеж на нормативните актове
  • Наименование – сочи вида на акта и главния предмет на обществените отношения, които урежда;
  • Структурата е разположена в членове, алинеи, точки, букви  и се групират в части, дялове, глави и раздели;
  • Приложения – приложенията могат да бъдат списъци, таблици, тарифи, схеми, формули;
  • Допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, обособени самостоятелно в края на нормативния акт

Съвременно здравно законодателство

В Конституцията на Република България в чл. 52 са определени новите отношения, на които трябва да се гради съвременното българско здравно законодателство.

(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Права за гражданите на РБ в областта на здравето
  • право на здравно осигуряване;
  • право на достъпна медицинска помощ;
  • право на безплатно ползване на мед. обслужване при условия и по ред, определени от закон;
  • държавна закрила на гражданите;
  • насърчаване на физическото развитие;
  • защита от принудително лечение;
  • право на санитарни мерки;
  • право на защита и контрол върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника;
  • реда и начина на финансиране на здравеопазната система.

ЗАКОН за лекарствата и аптеките в хуманната медицина

С този закон се уреждат условията и редът за разрешаване и контрол на производството, разрешаването за употреба, клиничните изпитвания, употребата, вноса, износа, търговията на едро и на дребно в страната с лекарства, предназначени за хуманната медицина, за да се осигури тяхното качество, ефективност и безопасност.
С този закон бе премахнат държавния монопол върху производството  и търговията с лекарствени средства; премахнато централизираното административно-командно управление и планиране; създадена подходяща среда за развитието на частната инициатива и конкуренция; създадена регулативна среда за контрол върху качеството, ефективността и безопасността на лекарствените средства;

ЗАКОН за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина

Този закон урежда устройството, организацията и дейността на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, условията за упражняване на медицинската професия и отговорността за нарушаване на професионалната етика. С този закон беше възстановена професионалната независимост на медицинската професия, възстановена професионално-съсловната организация на лекарите  и зъболекарите и бяха урегулирани условията за упражняване на професията и отговорностите, които носят медицинските специалисти при нарушаване на професионалната етика. В закона е определена отговорността на съсловната организация относно поддържане на квалификацията на медицинските професионалисти, както и създаването и контролиране спазването на Правилата за добра медицинска практика.

ЗАКОН за здравното осигуряване

Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения. Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване.

С този закон са променени

  • начина на набиране на финансови средства;
  • въведена бе договорната система в здравеопазването (подписване на Национален рамков договор и индивидуални договори между лечебните заведения и НЗОК);
  • Създадена бе НЗОК – орган отговорен за закупуването от името на гражданите на медицински и здравни услуги по обеми и цени определени на базата на основния пакет на медицинските услуги и договорени в НРД;
  • Създадена бе възможност за развитието на пазар на доброволното здравно осигуряване;
  • Регламентирани бяха правата и задълженията на здравноосигурените лица;-
  • Регламентирани бяха размерите на здравноосигурителните вноски:
    • здравноосигурителните вноски се определят на базата на дохода на осигуряващото се лице
    • вноската се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение:  50:50
    • размерът на осигурителната вноска се определя със Закона за държавния бюджет.

Възприети бяха следните принципи на здравно осигуряване:

  1. задължително участие при набирането на вноските
  2. участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК
  3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства
  4. отговорност на осигурените за собственото им здраве
  5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ
  6. равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК
  7. договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ
  8. основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК
  9. свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ
  10. публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи.

ЗАКОН за лечебните заведения

Този закон урежда устройството и дейността на лечебните заведения в Република България и бе променена организацията на здравната служба.

  • създадена бе обстановка за развитие на частната инициатива в областта на медицинските услуги;
  • създадена бе възможност за конкуренция между лечебните заведения;
  • премахнат бе централизирания характер и командно-административно управление на здравната служба;
  • създадена бе относителна самостоятелност при изпълнение на националната и регионални здравни политики от страна на лечебните заведения;
  • дадена бе възможност за развитие на различни форми на собственост в здравната служба;
  • регламентирани бяха видовете, взаимоотношенията и разпределението на лечебните заведения на територията на страната – регионални и Национална здравна карта.;
  • създадена бе нова регулативна рамка от страна на държавата за създаване и контрол върху лечебните заведения;
  • приета бе нова регулация относно структурата, управлението и персонала на лечебните заведения;
  • въведена бе формата на акредитация на лечебните заведения за повишаване на качеството на медицинската помощ и контрола върху него от страна на държавата;
  • определен бе начина на финансиране на лечебните заведения – на основата на договорния модел;
  • определено бе участието на лечебните заведения в медицинското образования

ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите

Този закон урежда:

  1. организацията, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи контрол върху производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотични вещества, както и върху вноса, износа, реекспорта, транзита и отчетността на прекурсори и пускането на пазара на прекурсори от първа и втора категория
  2. мерките срещу злоупотребата и незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори
  3. научноизследователската и експертната дейност, свързана с наркотични вещества и прекурсори

ЗАКОН за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането

С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с даряването, вземането, диагностиката, преработването, транспорта, съхраняването, употребата на кръв и кръвни съставки и осигуряването на тяхното качество и безопасност. Основни принципи в Закона за кръвта са:

  1. доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв и кръвни съставки
  2. защита на правата и здравето на донорите и реципиентите
  3. равнопоставеност на донорите и реципиентите
  4. рационална употреба на кръвта и кръвните съставки
  5. самозадоволяване на страната с кръв и кръвни съставки.

ЗАКОН за трансплантация на органи, тъкани и клетки

Този закон урежда условията и реда за извършване на трансплантация на органи, тъкани и клетки в хуманната медицина.
С този закон се определя:

  1. какво е трасплантация – „трансплантацията е съвкупност от медицински и други дейности, свързани с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки труп или от живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел
  2. създава се националната система за трансплантации и Изпълнителната агенция по трасплантации, като орган по управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България
  3. определя се реда за финансиране на процеса на трансплантация
  4. регулаторни механизми по вземане на органи, тъкани и клетки, ембрионални органи, тъкани и соматични, плацентни и амниотични клетки
  5. реда по присаждане на органи, тъкани и клетки
  6. международния обмен

ЗАКОН за здравето

Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Закона определя опазването на здравето, като основен приоритет на държавата. Принципи залегнали в закона за здравето:

  • равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
  • осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година;
  • приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите;
  • предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;
  • особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства;
  • държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите.
Структура на Закона за здравето – основни глави са:
  • НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
  • ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО
  • МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ
  • ЗДРАВНА ЗАКРИЛА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО
  • ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ
  • НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ ЗА БЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ЗДРАВЕ
  • МЕДИЦИНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ.
  • МЕДИЦИНСКИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ  ВЪРХУ ХОРА. МЕДИЦИНСКА НАУКА
  • АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЗАКОН за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти

Този закон урежда устройството, организацията и дейността на съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, условията за упражняване на професиите им, както и за поддържането на професионалния им регистър.

Закон  за храните

Този закон урежда:

  1. изискванията към храните и тяхната безопасност, опаковане, етикетиране и представяне
  2. условията и реда за производство и търговия с храни
  3. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни
  4. правомощията на държавните органи за регулиране и контрол на производството и търговията с храни
  5. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българска асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон. ;

ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.

ЗАКОН за безопасно използване на ядрената енергия

Този закон урежда обществените отношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и с безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и правата и задълженията на лицата, които осъществяват тези дейности, за осигуряване на ядрена безопасност и радиационна защита.

Кодекс на труда

Кодекс за социалното осигуряване

 

Share this