Основни приоритети на политиката в областта на здравеопазването. Национална здравна стратегия 2008 – 2013

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012

Обн. ДВ. бр.107 от 16 Декември 2008г.

Действащата Национална здравна стратегия "По-добро здраве за по-добро бъдеще на България" за периода 2001 – 2010 г. и Планът за действие 2001 – 2006 г., утвърдени с Решение № 267 на Министерския съвет от 21 април 2001 г., съдържат редица принципи, проблеми и задачи, които са в процес на изпълнение.

Голяма част от заложените в тях задачи бяха изпълнени. Създадоха се закони, които дават възможност за извършване на промяна във формата на собственост и структурата на здравните и лечебните заведения. Промени се принципът на финансиране на здравната система. Въведоха се нови механизми на финансов контрол на дейностите за предоставяне на здравни услуги.

Основен проблем на здравеопазването в световен мащаб е конфликтът между ограничените ресурси и постоянно увеличаващите се разходи (в резултат на демографски промени, нарастващи потребности и непрекъснато въвеждане на нови, все по-скъпи методи на лечение).

Променените икономически условия, както и присъединяването на Република България към Европейския съюз, налагат анализ на ситуацията в здравната система. Необходимо е да се актуализират насоките на бъдещето развитие поради:

  • Непълнота и несъгласуваност между отделните нормативни документи (законови и подзаконови нормативни актове), липса на действителна оценка за ефективността на извънболничната помощ, както и на потребностите на населението от болнична помощ.
  • Ограничен достъп на част от населението до здравни услуги по финансови и организационни причини.
  • Ограничен достъп до извънболнична помощ на населението, живеещо в малките населени места, в планинските и отдалечените райони.
  • Нарушено съотношение между разходите за лекарства и разходите за медицински дейности.
  • Неудовлетвореност на населението от отделни характеристики на лекарствоснабдяването.
  • Забавяне на реформата в болничната помощ.
  • Преобладаване на индивидуалните практики (близо 90 %) пред груповите практики в доболничната помощ, което затруднява качественото обслужване на пациентите.
  • Недостатъчна координация между първичната, специализираната извънболнична помощ, спешната и болничната помощ.
  • Качество на медицинското обслужване, което не отговаря на очакванията на обществото.
  • Предимство на лечебните дейности в сравнение с дейностите по здравна промоция и превенция на болестите.
  • Недостатъчно финансиране на дейностите в системата на здравеопазването и по-специално липса на адекватна политика за финансово осигуряване на дейностите за продължаващо лечение, рехабилитация, сестрински грижи и домашно лечение.
  • Влошаване демографските, социалните и здравните индикатори със значителна разлика между градското и селското население.
  • Очертаващ се дефицит и диспропорция на медицинските кадри по вид, квалификация и местоположение.
  • На това основание Министерството на здравеопазването предлага нова "Национална здравна стратегия", която да отговори на изискванията на новите реалности, приоритети и предизвикателства.


Здравно състояние на населението на Република България

Демографски процеси

По данни на НСИ населението на Република България към края на 2007 г. е 7 640 238 души, живеещи предимно в градовете (70,7 %), с лек превес на жените (51,6 %).  Наблюдава се увеличение на относителния дял на лицата над 60-годишна възраст (от 21,8 % през 2000 г. на 23,5 % през 2007 г.). Намалява относителният дял на населението във възрастовата група от 0 – 17 г. от 19,5 % през 2000 г. до 16,9 % през 2007 г. Особено силно е изразено застаряването на населението в селата, където 32,9 % от хората са над 60-годишна възраст. В сравнение със страните от Европейския съюз относителният дял на населението над 60 години е значително по-висок.

В резултат на намаляване на раждаемостта, увеличаване на смъртността и развилите се външномиграционни процеси страната ни навлезе в период на негативно демографско развитие, което доведе до значително намаляване на броя на населението и влошаване на неговите основни демографски и социални структури. Отрицателният естествен прираст е резултат от ниската раждаемост, от увеличаването на смъртността и на силни емиграционни процеси.

През периода 1995 – 2003 г. се наблюдава тенденция за намаляване на раждаемостта, което постави остри проблеми в национален и регионален контекст по отношение на сегашното и бъдещото развитие на населението и на икономическото развитие на страната. Колебанията в раждаемостта са незначителни (около 8,6 ‰). През 2007 г. тя се повишава и достига 9,8 ‰.

През последните две десетилетия тенденцията за увеличаване на смъртността се задържа и достигна 14,8 ‰ през 2007 г., като разликата между стойностите на показателя в градовете (12,3 ‰) и селата (20,7 ‰) е значителна. Разликата в стойностите на показателите смъртност и раждаемост (по-висока в градовете) формира като резултат драстично намаляване на естествения прираст в селата (-12,2 ‰) в сравнение с този в градовете (-1,9 ‰) и на страната като цяло (-5,0 ‰).

Водещите причини за смъртността са болестите на органите на кръвообращението (БОК) – 65,8 % , представени основно от исхемичната болест на сърцето и мозъчния инсулт.  Новообразуванията са на второ място в структурата на смъртността (15,9 %). Съществува голяма вероятност динамиката на смъртността от ракови заболявания у нас през следващите две десетилетия да запази съществуващата тенденция.

Детската смъртност и нейните подвидове са един от най-информативните показатели за постигнато развитие на едно общество. През последните години детската смъртност намалява и достига 9,2 на 1000 живородени през 2006 г. Въпреки това тя продължава да е значително над нивото в страните – членки на ЕС . Причини – доминират ендогенните причини и усложненията на бременността и раждането. В селата детската смъртност продължава да бъде по-висока в сравнение с градовете. Наблюдават се и значими различия по области, особено в тези с по-висока концентрация на етническо население. Налице е очевидна зависимост между стойностите на детската смъртност и моментното състояние на обществата.

Майчината смъртност в България показва трайна тенденция към понижение. Като се има предвид, че този показател се формира от умиранията, настъпили по време на бременност, раждане и послеродов период, с подобаващо внимание трябва да се анализира изразената тенденция за снижаване на долната граница на възрастта на родилките. В определени групи от населението тя е под 16 години, а усложненията както на бременността, така и на раждането и послеродовия период в тази възраст са и по-чести, и по-тежки, както за майката, така и за плода.

Средната продължителност на живота за 2004 – 2007 г. е 72,70 години. При мъжете тя е 69,12 г. и е значително по-ниска от тази при жените – 76,3 г. Тези стойности са с около 6 – 7 години по-ниски от средните за ЕС . Показателят е свързан с цялостното обществено развитие на страната, влиянието на социалните детерминанти на здравето, начина на живот на хората, дейността на здравните служби, състоянието на околната среда и други фактори.

Заболеваемост и трайна неработоспособност

По официални статистически данни честотата на регистрираните заболявания за периода 1990 – 2007 г. намалява от 1511,9 ‰ до 1369,3 ‰.

Хроничните неинфекциозни заболявания от десетилетия са значим и нерешен социално-медицински проблем. Водещи са заболяванията на дихателната система (38 %), следвани от болестите на нервната система, на органите на кръвообращението, травмите и отравянията. Нарастват заболеваемостта и болестността от злокачествени новообразувания, които през 2007 г. достигат съответно 413,9 o/oooo и 3330,7 o/oooo.

Тревожна е тенденцията на увеличаване на заболяванията от туберкулоза. След непрекъсната тенденция към намаляване на заболеваемостта от туберкулоза от 1990 г. тя започна да се увеличава. От 25,9 o/oooo през 1990 г. заболеваемостта нараства до близо 50 o/oooo през 1998 г., след което бележи спад до 37,1 o/oooo през 2007 г. Тенденцията при болестността е съответно от 106 o/oooo през 1990 г. до 127,7 o/oooo през 2005 г. и 120,0 o/oooo през 2007 г.

България е все още страна с ниско разпространение на ХИВ/СПИН, но тя се намира в региона с най-бързо развитие на епидемията. Всяка година нараства броят на новооткритите случаи. Към 31.12.2007 г. общият брой на регистрираните случаи е 815. Епидемиологичните данни обаче сочат, че има тревожни индикации за опасността от епидемия сред групите, които са особено уязвими по отношение на ХИВ/СПИН и други полово предавани и кръвно преносими инфекции.

Трайната неработоспособност в страната нараства значително в сравнение с 1995 г. В сравнение с 2004 г. (20,2 ‰) първичната инвалидност намалява през 2007 г. и достига 10,8‰ при лицата над 16 г. и 3,2 ‰ при децата до 16 г. Основните причини за инвалидността при възрастните за 2007 г. са: болести на органите на кръвообращението (40,1 %); болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан (8,3 %), новообразувания (16,0 %) и болести на ендокринните жлези, на храненето и обмяната (8,3 %).

Психическо и физическо развитие

За последните 20 години се наблюдава положителна промяна за увеличаване ръста на децата във възрастта до 7-годишна възраст и след пубертета, особено във възрастта 15 – 19 г. – основен показател за физическо развитие. Тревожна е тенденцията за увеличаване разпространението на свръхтегло и затлъстяване при децата, по-подчертано при момчетата (през 2004 г. момчета на 7 – 18 години са със свръхтегло – 17,5 %, затлъстяване – 4,7 %). Това е свързано с ниската физическа активност и нездравословното хранене. Наблюдават се и неблагоприятни промени в някои показатели за физическо развитие, като гръдна обиколка в пауза, при издишване и др.

Социални детерминанти на здравето

Бедността е един от социалните детерминанти на здравето, като според Световната здравна организация тя е най-голям фактор за риска. Влиянието й върху индивидуалното и общественото здраве е многопосочно.

Начин на живот и здраве

В структурата на факторите на риска за смъртност, поведенческите фактори – нездравословно хранене, тютюнопушене, ниска физическа активност, злоупотреба с алкохол и др., заемат водеща роля. Данните от проведените от НЦООЗ през последните 10 години четири национални проучвания на храненето и хранителния статус на населението в България са тревожни. Те показват висока консумация на мазнини от животински и растителен произход (33 – 38 % от общата енергийна стойност на храната, при препоръчителна горна граница 30 %); 3 пъти по-нисък от препоръчителния прием на риба; ниска консумация на пресни плодове и зеленчуци през зимата и пролетта; недостатъчна консумацията на мляко и млечни продукти, на пълнозърнести храни; висок прием на сол (над 2 пъти по-висок от препоръчителните стойности). Тревожна е и тенденцията за увеличаване на консумацията на захар, захарни и сладкарски изделия, както и на безалкохолни напитки, съдържащи захар. Висока е и консумацията на алкохол при някои групи от населението. Нисък е приемът на редица витамини (фолат, витамин В1 и В2, витамин С) и минерални вещества (желязо, цинк, калций, магнезий).

Високо е разпространението на поднорменото тегло в някои популационни групи, особено сред млади жени на 19 – 30 г. (16,8 %) и момичета на 10 – 14 години (9,4 %). Едновременно с това разпространението на свръхтеглото и затлъстяването е високо както сред възрастното население, така и сред децата, което е свързано с нездравословен модел на хранене и ниска физическа активност. Наднорменото тегло е сериозен проблем и при децата, но се наблюдава положителна тенденция за намаляване, специално при момичетата.

Консумацията на тютюневи изделия сред населението се увеличава. През последното десетилетие делът на редовните пушачи нараства, особено сред жените и младите хора. В страната има около 3 млн. пушачи, а на пасивно пушене са изложени 2/3 от децата. С проблемна употреба на алкохол по експертни оценки са 280 – 300 хиляди българи. Консумацията на алкохол сред подрастващите се разширява, а възрастта на начална употреба пада на около 12,5 г.

Употребата на наркотици сред гражданите на възраст 15 – 64 г. е все още сравнително ниска в сравнение с редица европейски страни. Въпреки това броят на лицата, които поне веднъж в живота си са опитвали някакъв наркотик, нараства, и то най-вече сред младите.

Влияние на факторите на околната среда върху здравето

В някои градове в страната, подложени на интензивно замърсяване на атмосферния въздух от промишлеността и транспорта, заболеваемостта е над средната за страната. Водещи са болестите на дихателната система, зачестяват новообразуванията, настъпват неблагоприятни промени в репродуктивното здраве.

Съществуват проблеми в качеството на питейните води. Установяват се микробиологични отклонения в селища без пречиствателни съоръжения, наднормено нитратно съдържание в райони с активна селскостопанска дейност. Проблемите са следствие и от режимното водоснабдяване в много населени места, особено през лятото и есента, както и от остарели и амортизирани водопроводни мрежи.

Независимо от приетите мерки налице са редица проблеми с безопасността на храните. Това са: установяване на замърсители над утвърдените норми; несъответствие с международните стандарти на част от обектите за производство и търговия с храни; затруднения при прилагане на принципа за пълната отговорност на производителите за безопасността на техните продукти и др.

Условията на труд у нас се различават от тези в страните от Европейския съюз по следните характеристики: по-висока заетост в традиционно рискови сектори и по-висок дял на експонираните на различни производствени рискове; повече стресови ситуации и оплаквания, свързани със здравето; по-малко информираност и участие на работещите в дейности за здраве и безопасност при работа и др.


Функциониране на здравната система

Управление на системата

Съществените промени в нормативната уредба, извършени след 1997 г., имаха за цел създаване на съвременно здравно законодателство. Приети бяха Закон за здравето, Закон за здравното осигуряване, Закон за лечебните заведения, закони за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите, Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, и др.

Многобройните законодателни промени и нарушената логика в последователността на приемането на законите доведоха в определени случаи до несъответствия между различните нормативни актове и до затрудняване на взаимоотношенията между различните участници в системата.

Съществуващата в момента Национална здравна карта не отчита съществени характеристики и особености – здравно-демографски, инфраструктурни, комуникационни, времеви и транспортни възможности, кадрови ресурси и др.

През изминалите години в здравната система се въведе и утвърди моделът на задължителното здравно осигуряване. Създадена бе Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като финансирането на здравеопазването се споделя между нея и Министерството на здравеопазването.

Предоставянето на качествена медицинска помощ на населението е една от основните цели в управлението на системата. За гарантиране на качеството бяха въведени редица инструменти, като медицински стандарти, клинични пътеки, диагностично-терапевтични протоколи и фишове за здравни грижи, акредитация и други. Утвърдени бяха 25 медицински стандарта, постепенно се увеличи броят на клиничните пътеки. За оценка на качеството се наложи системата на акредитация, въведена със Закона за лечебните заведения. Към настоящия момент акредитацията се извършва по усъвършенствана методика, регламентирана с Наредба за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения.

Въпреки многобройните нормативни актове в тази област налице е слабост в осигуряването на качествено лечение на национално ниво и обвързването му с финансирането.

Въпреки нарастващия обем на извършваните проверки и провеждания вътрешен (от самите лечебни заведения) и външен (от финансиращи и други организации) контрол качеството на оказваните здравни услуги е с ниска ефективност. Механизмите за контрол върху изпълнителите на медицински дейности от страна на Националната здравноосигурителна каса са в обхвата на Националния рамков договор и се договарят със самите тях. Това също е причина за ниската ефективност.

В хода на реформата по обективни и субективни причини се появиха неблагоприятни последици за информационното осигуряване на системата. Качеството на управленската информация се влоши рязко поради липса на пълни данни главно за извънболничната помощ (заболеваемост по обръщаемостта, посещенията при специалист и др.). Участниците в системата на здравеопазването (изпълнители на медицинска помощ, МЗ, НЗОК) разполагат с частично изградена комуникационна инфраструктура. Досега липсваше интегрирана информационна система на национално ниво. Нейното изграждане стартира през м. септември 2006 г., когато бе подписан договорът за реализацията й. Очаква се системата да започне да функционира в края на 2008 г.

Финансиране на здравната система

  • задължително участие на гражданите чрез лични и споделени осигурителни вноски в единна солидарна здравноосигурителна система;
  • финансови постъпления от републиканския и общинските бюджети;
  • доброволно участие на гражданите в покупката на допълнителни осигурителни здравни пакети, предлагани от доброволни здравноосигурителни фондове;
  • заплащане от населението за определени здравни услуги;
  • други източници (дарения, завещания, помощи и други).

Разходите от държавния бюджет за "Здравеопазване" като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) са, както следва – за 2000 г. са 3,7 %; 2001 г. – 4,0 %; 2002 г. – 4,4 %; 2003 г. – 4,9 %; за 2004 г. – 4,6 %, за 2005 г. – 4,3 %, за 2006 г. – 4,4 % и за 2007 г. – 4,3% . В сравнение със средните параметри на осигурителна вноска в Европейския съюз, които са в диапазона от 8 до 12 %, осигурителният процент в Република България е 6 %. Определяща е комбинацията от нисък процент на здравната вноска, липса на гаранции за пълна събираемост и голям процент неучастващи в осигурителния процес (около един млн. български граждани).

Средствата, заделени за държавно гарантирани дейности чрез републиканския бюджет, включват: медицинска помощ при спешни състояния; акушерска помощ за здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение; стационарна психиатрична помощ; осигуряване на кръв и кръвни продукти; трансплантация на органи, тъкани и клетки; задължително лечение и/или задължителна изолация; експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност; заплащане на лечение и лекарства за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването; осигуряване на медицински транспорт.

Всеки български гражданин ползва безплатно ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им. Българските граждани имат право на пълен обем от противоепидемични дейности, достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми. Децата, настанени в лечебни заведения при определени условия, имат право на безплатни медико-социални грижи.

Средствата за здравеопазването като цяло са ограничени. По-голяма част от ресурсите се разпределят за финансиране на болничната помощ. По-малко са средствата, отделяни за дейности в извънболничната помощ и особено за тези, свързани с промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите.

В първичната извънболнична помощ не е създадена организация за изпълнение на задълженията, вменени по договор на общопрактикуващия лекар, за безотказно 24-часово обслужване на пациентите. 95 % от регистрираните практики в тази система са индивидуални. Проблем е тяхното неравномерно териториално разположение в рамките на областите и страната, както и резки аномалии в броя на обслужваното от един общопрактикуващ лекар население. Изтъкнатите причини, както и недостигът на финансов ресурс създават затруднения по комплексното обслужване на пациентите от изпълнителите на извънболнична медицинска помощ. Поради това се увеличава броят на пациентите, насочвани към специалистите и към болничната система. С тази практика се увеличават вторичните прегледи и хоспитализациите. Това е причината да се увеличават значително разходите за лечение.

Една от основните цели във всяка здравна система е постигането на баланс между финансовата устойчивост и достъпа и качеството на населението до здравни грижи. Много фактори оказват натиск за нарастващо разходване на средства. Най-важните от тях са голямата болнична инфраструктура, задължителността за НЗОК да сключва договори с всички лечебни заведения за болнична помощ при отсъствието на Национална здравна карта, слабостите на механизма за заплащане на болничната медицинска помощ, неефективният контрол над разходваните средства и липсата на качествена информация. Допълнителен натиск върху разходите за здравеопазване в бъдеще ще породят демографските и епидемиологичните тенденции в България.

Увеличаването на разходите за лекарства е важен фактор за нарастващ натиск върху общите разходи, което е общо явление за повечето европейски страни.

Човешки ресурси

До 1990 г. в здравната система осигуреността с медицински персонал на 100 000 население у нас беше сравнително добра: 329 лекари, 70 лекари по дентална медицина, 621 медицински сестри и 87 акушерки. През 2007 г. осигуреността с лекари в България е 36,5 %, а с лекари по дентална медицина – с 8,4 %. Съществуват обаче значителни междурегионални различия в осигуреността с лекари – от 471 o/oooo в София до 238 o/oooo в Разград.

Броят на медицинските сестри е намалял почти наполовина.

Броят на общопрактикуващи лекари (ОПЛ) нарасна с около 2 % – от 5146 през 2000 г. на 4980 през 2007 г.  Относителният им дял в общия брой на всички лекари е 17,8 % (съответният относителен дял средно за страните – членки на ЕС, е 29 %). Осигуреността на населението у нас с ОПЛ през 2007 г. възлиза на 65 o/oooo, като е по-ниска в сравнение с ЕС (99 o/oooo).

Неравномерно е разпределението на специалисти по региони и специалности. През последните няколко години приемът на студенти по медицина остава постоянен, но поради процесите на емиграция може да настъпи недостиг на лекари в страната. Този проблем е още по-сериозен при медицинските сестри. Придобиването на специалност е бавен процес поради редица финансови и организационни трудности. Тенденцията сочи намаляване на специалистите по нефрология, пневмология и фтизиатрия, анестезиология, акушерство и гинекология, УНГ, психиатрия, рентгенология, клинична лаборатория, спешна медицина, епидемиология и инфекциозни болести, патологоанатомия. Обезпокоителен остава въпросът за квалификацията на общопрактикуващите лекари. Установеният законов срок, в който те трябва да придобият специалност по обща медицина, изтича до 2008 г.

Опазване на общественото здраве

Националните програми в областта на опазването на общественото здраве са промотивни и профилактични. Те са ориентирани към ограничаване заболеваемостта и смъртността от най-честите социалнозначими заразни и незаразни заболявания, като засягат различни възрастови и социалноуязвими групи.  Необходими са усилия в посока на дейности по оценка на риска и контрола на факторите на околната среда, промоцията на здраве и профилактиката на болестите, повишаване подготовката на кадрите. Създадоха се служби по трудова медицина с превантивни функции за опазване на здравето на работното място, които все още не са постигнали оптималния ефект от дейността си.

Извънболнична помощ

Системата на извънболничната помощ включва първична и специализирана лечебна, медико-диагностична дейност, високоспециализирана медицинска дейност.

Налице са трудности при избор на общопрактикуващ лекар (ОПЛ) в отдалечени и слабо населени места. В лекарските практики с голям брой записани пациенти има нарушаване на качеството на оказваната медицинска помощ. Заедно с това несъвършената система за обмяна на информация и липсата на помощен персонал създават предпоставки за влошаване качеството на предоставяните медицински услуги. Пациентите срещат затруднение при необходимост от получаване на медицински услуги през нощта и в почивните дни.

Продължава да преобладава индивидуалната практика като форма на организация на работа. По този начин работят над 90 % от ОПЛ. Груповите практики все още остават единични случаи, докато в европейските страни съотношението е в полза на груповите практики. Това поражда трудности за пациентите от организационен и финансов характер. В списъците и отчетената дейност на ОПЛ се увеличават пациентите с хронични заболявания, които не са своевременно диспансеризирани. Профилактиката продължава да стои на втори план. Наблюдава се трайна тенденция на спад на диспансеризираните лица и диспансерните прегледи както при ОПЛ, така и при лекарите-специалисти. Ефективността на извършваните от тях дейности по промоция на здраве и профилактика на болестите не може да бъде оценена. Причина за това е липсата на инструментариум за отчитане на резултатите в Националния рамков договор.

Населението, живеещо в отдалечени и труднодостъпни райони, както и хората от уязвими групи продължават да изпитват сериозни трудности при получаването на достатъчни по обем и качество услуги от лекарите специалисти.

Нараства потреблението на медико-диагностични изследвания. Налице е неритмичност при тяхното назначаване, резултат от допълнителни регулаторни механизми.

Нарушени са връзките между първичната и специализираната извънболнична помощ и болничната помощ. Така се затруднява приемствеността и качеството на оказваните здравни услуги на пациента. Поради отсъствието на интегрирана информационна система липсва достоверна и достатъчна здравно-статистическа информация за заболеваемостта по тип болести и брой заболели лица. Това от своя страна затруднява мониторинга, прогнозирането и управлението на системата.

Като цяло организацията и дейността на системата не допринасят за реализация на поставената цел за достъпна, своевременна и ефективна извънболнична помощ.

Спешна медицинска помощ (СМП)

Системата на спешна медицинска помощ се състои от 28 самостоятелни центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в областните градове, 192 филиала с общо 7113 души персонал.

В областните градове функционират и 27 спешни отделения, включени в структурата на съответните многопрофилни болници за активно лечение. Анализът на състоянието, организацията и дейността на системата за СМП показа редица съществени проблеми, които трябва да бъдат решени.

Не е изпълнена целта за ясно дефиниране на функциите и задълженията на системата за спешна медицинска помощ. Поради затруднения в достъпа на пациентите до ОПЛ нараства търсенето на медицинска помощ в ЦСМП и Спешните отделения на болниците. Това се наблюдава особено в по-малките и отдалечените населени места.    Съществуват проблеми във взаимодействието с другите структури на здравната система. Фактор за това е и отсъствието на единни диагностично-терапевтични алгоритми на поведение на екипите на центровете за спешна медицинска помощ и спешните отделения на многопрофилните болници при спешни състояния, както и недостатъчната информираност на населението.

Квалификацията на висшия и среден медицински персонал е недостатъчна, има голямо текучество, особено сред лекарите. Основната тежест, особено във филиалите, се поема от средния медицински персонал. Основните негативи в спешната помощ са забавяне на времето за оказване на помощта, ниско качество и проблеми в точната диагностика.

Дентална медицинска помощ

Недостатъчният размер на средствата за дентална помощ води до задълбочаване на негативните тенденции в денталното здраве на всички възрастови групи от населението, обективна невъзможност за влагане на висококачествени дентални материали и съвременни методики в денталното лечение и пълен отказ от дентално обслужване на населението с обеззъбени челюсти и ортодонтски аномалии. Не трябва да се отминава фактът, че денталната медицина е изцяло на свободния пазар.

Броят на лекарите по дентална медицина нараства от 1990 до 2006 г. – от 4839 на 6432, което е ръст от 5,4 на 10,2 на 10 000 население. За сравнение в страните от ЕС средният брой лекари по дентална медицина е 6,3. Намалява броят население на един лекар по дентална медицина. През 1980 г. на един лекар по дентална медицина се падат 1834 пациента, докато през 2007 г. те са 1188.

Болнична помощ

През последните години се забелязва известна тенденция за увеличаване на броя на лечебните заведения за болнична помощ (предимно за сметка на откриване на частни болници), като през 2007 г. общият брой на болниците е 292. Осигуреността с болници на 100 000 души от населението е 3,8 (ЕС – 3,2). Ако прибавим и 46 диспансера с болнични легла, броят на лечебните заведения с болнични легла става 338, което повишава показателя осигуреност с болници на 100 000 души. Леглата намаляват във всички видове болници, като осигуреността с легла е 58,4 ‰ и е съпоставима със средната за страните от ЕС. Няма съществени промени в структурата на леглата по вид.

Годишният брой на хоспитализираните лица показва трайна тенденция за увеличаване, особено през последните няколко години, като за 2007 г. те са с около тридесет на сто повече, отколкото през 2000 г.

Използваемостта на леглата достига до 80 % за повечето лечебни заведения, с тенденция за увеличаване, макар и с различни темпове за отделните болници. Средният престой следва тенденция към снижаване до около 6 – 7 дни. По този показател България достига нивото в страните – членки на Европейския съюз. Това обаче не отразява разликите в показателите за дейността на отделните болнични заведения и в различните райони на страната.

Болниците извършват традиционните дейности за лечение на нуждаещи се от хоспитализация, но често те изпълняват и други функции, които изчерпват финансовите им ресурси. Някои лечебни заведения изпълняват социални функции, като грижи за терминални пациенти, дългосрочни медицински грижи и продължителна рехабилитация. В някои случаи има свръхизползване на болниците поради липса на алтернативни заведения, които да поемат пациентите, нуждаещи се от по-специфични услуги.

Съществуват диспропорции по отношение на лечебните заведения за болнична помощ по брой, географско разположение и характер на дейността. Има различия в ресурсното обезпечаване на лечебните заведения за болнична помощ в различните области.

Проблемите във финансирането и издръжката на болниците са едни от основните в системата. Постоянно високите разходи се генерират поради комбинация от няколко неблагоприятни момента: голям брой болници, ниска използваемост на легловия фонд, неефективен мениджмънт и финансов контрол. Някои от болниците не са ограничили разходите си в съответствие с получаваните приходи и изразходват повече, като очакват допълнителни средства от държавния бюджет. Редовна практика през последните 3 години е преразходите да бъдат погасявани със средства, предоставени от Министерството на финансите. Това създава възможност за нецелесъобразни действия и не стимулира управленските умения.

Лекарствоснабдяване

Лекарствоснабдяването е регламентирано чрез редица законови и подзаконови нормативни документи, хармонизирани с изискванията на европейското право. Анализът на аптеките и населението, обслужвано от една аптека, показва, че броят на аптеките у нас е много голям. В сравнение със стандартите на държавите – членки на ЕС, една аптека у нас обслужва от 1,5 до 5 пъти по-малко население. Съществен недостатък е, че те са разположени предимно в големите градове (41 %). Тази концентрация се дължи на обстоятелството, че издаването на разрешение за откриването им не е обвързано с демографските и географските особености, каквато е практиката в повечето страни на ЕС.

Едновременното и взаимно свързано предлагане на стоки (лекарствени продукти) и услуги (съвети, консултации, информации и др.) в аптеката е задължително във фармацията, но фаворизирането на стоката и изключването на услугата е грешка, която най-често се прави и най-сериозно се отразява на пациента. Недостатъчната информираност на пациентите, както и липсата на утвърдени правила за рационална лекарствена употреба, води до неконтролирано използване на лекарствените продукти.

Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса осигуряват лечението на особено значими и тежки заболявания (онкологични, наследствени, редки и др.).
Въведен е контрол върху цените на употребяваните в страната лекарства и са установени практики на лекарствена селекция и реимбурсация, съответстващи на нуждите на населението и съвременните терапевтични изисквания.

Психиатрична помощ

Дейностите по решаване на проблемите на доброто психично здраве у нас не отговорят на изискванията на европейските страни. Развитието на психиатричната помощ у нас изостава сериозно от потребностите на населението. Липсва достоверна информация за честотата на психичните заболявания. Стационарната психиатрична помощ не отговаря на изискванията към подобен вид лечебни заведения. Диспансерната система не може да оказва нужната навременна и дългосрочна помощ и лечение. Прехвърлянето на някои лечебни отговорности към общопрактикуващите лекари се оказа неудачно поради неподготвеността им за оказване на помощ и здравни услуги в това направление.

Работи се по изпълнение на национални и международни проекти като Политика за психично здраве на Република България 2004 – 2012 г. и съпътстващия го Национален план за действие за осъществяване на политиката за психично здраве на Република България за периода 2006 – 2012 г.; по проектите по Пакта за стабилност за Югоизточна Европа "Укрепване на социалното сближаване чрез подобряване на психиатричната помощ в общността в страните от Югоизточна Европа" и "Създаване на регионални мрежи и системи за събиране и обмен на социална и здравна информация".

Здравна система – насочена към гражданите

Слабости на здравната система в България са недостатъчната информираност на населението за правата и задълженията на участващите в системата, недостатъчно активна информационна политика, честа липса на обективна информация по основни проблеми в здравеопазването. Населението не познава системата на здравеопазването, поради което пациентите не знаят възможностите, които тя им предоставя. Липсва цялостно проучване за степента на удовлетвореност на гражданите от здравната система. Изследваните отделни параметри показват, че тя не отговаря на очакванията им. Недостатъчната информираност на хората за обема и качеството на предлаганите от системата здравни услуги, както и за правата и задълженията им води до неудовлетвореност поради разминаване на техните очаквания с реалните възможности на системата.

Равнопоставеност в здравеопазването

Всички осигурени граждани имат равни права в системата на здравеопазване. Поради различни причини някои групи в неравностойно положение – социалнослаби и безработни, хора със специфични проблеми и потребности (лица с увреждания, деца в риск и др.), изпитват трудности при получаването на здравни услуги. Това води до влошаване на здравния им статус.

Приети са няколко стратегически документа, между които Стратегия за борба с бедността и Здравна стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства и План за действие за периода 2005 – 2015 г. и Декада на ромското включване 2005 – 2015 г.

Затруднения при получаване на здравни услуги срещат лицата с увреждания. В България с медицински установена степен на увреждане са над 850 000 души, като само 13 % от тях получават доход от трудова дейност. Достъпът до здравни услуги за хората с увреждания е ограничен от непригодeната за техните възможности инфраструктура в лечебните заведения, влошеното качество на експертизата на работоспособността, както и значителното удължаване на сроковете за постановяване на решенията на Териториалната експертна лекарска комисия.

Децата в риск (живеещите в семейства в неравностойно социално положение, децата с увреждания, употребяващите наркотични вещества, децата на улицата и др.) също изпитват затруднен достъп до здравни услуги. На практика няма систематизирана информация за тези деца както на регионално, така и на национално ниво. Липсват специализирани здравни услуги в тези общности, недостатъчно са развити заместващи грижи за облекчаване на родителите, дневни центрове и др., което увеличава риска от социална изолация на семействата на тези деца.

Доброволно здравно осигуряване

През последните години доброволното здравно осигуряване (ДЗО) не успя да се развие като съвременен пазар на здравни услуги, въпреки че има 18 лицензирани дружества. Причините се коренят в липсата на традиции в областта на здравното осигуряване, ниските доходи на населението, дублирането на здравни услуги в задължителното и доброволното здравно осигуряване, за които осигуреното лице заплаща две осигурителни вноски, наличието на нерегламентирани плащания за здравни услуги в лечебните заведения. 


Стратегически цели

Световната здравна организация определя здравето като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само като липса на заболяване или увреждане. За да се подобри здравето на нацията, трябва да се подобри интегрираната здравна профилактика, дейността на здравната система, да се укрепи доверието на населението към нея и да се увеличи ангажираността на всички участващи в предоставянето и получаването на здравни грижи и услуги.

Стратегически цели

  1. Осигуряване условия за промоция на здравето и профилактика на болестите
  2. Предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях
  3. Подобряване на извънболничната медицинска помощ
  4. Преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ
  5. Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението
  6. Развитие на човешките ресурси в здравеопазването
  7. Създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването
  8. Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване


ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ

  1. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
  2. МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ
  3. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОСИГУРЕНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО СЪС ЗДРАВНИ РЕСУРСИ
  4. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ДОСТЪПНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО ДО ЗДРАВНА ПОМОЩ
  5. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ
  6. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ

 

Share this