•  
  • Статиите
  • Социална Медицина
  • Първична медицинска помощ – задачи, организация, финансиране. Ролята на лекаря в предоставяне на първични здравни грижи

Първична медицинска помощ – задачи, организация, финансиране. Ролята на лекаря в предоставяне на първични здравни грижи

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012


Първична медицинска помощ

Понятия

Медицинската помощ е основно понятие, което включва всички дейности по диагностиката, лечението, рехабилитацията и профилактиката на появилите се медицински потребности на гражданите, свързани с определен проблем, произтичащ от нарушение на здравето и предизвикващ определено заболяване.

Здравната помощ е по-широко понятие, което освен медицинските мероприятия, насочени към конкретно заболяване, включва и определени мероприятия, които изискват допълнителни познания и действия, насочени към здравето – епидемиологични, здравно-възпитателни, социални, санитарно-хигиенни, управленски и т.н.

Здравните услуги са широк кръг услуги,  които освен медицинските (клинични) дейности, включват и дейности по осигуряване на благоприятна жизнена среда и качество на живот, както и такива, които биха спомогнали за бързото адаптиране и ресоциализиране на пациента след разрешаването на медицинския проблем.

Първична медико-санитарна помощ (ПМСП)„Основна здравна помощ, базираща се на практически, научно обосновани и социално приемливи методи и технологии, които са универсално достъпни за индивидите, техните семейства и обществото, като тази помощ се оказва при пълното участие на населението, в рамките на разходите, които обществото и страната могат да си позволят на всеки етап от своето развитие. Тази помощ се осъществява на нивото на първия контакт на индивида, семейството и обществото с националната система на здравеопазване, приближавайки в максимална степен здравната помощ до местоживеене и месторабота, като същевременно представлява първия по важност елемент от един непрекъснат здравеопазен процес.”

Елементи

  • Здравна и медицинска просвета и профилактика
  • Рационално хранене
  • Охрана на майчинството и детството, включително и семейното планиране
  • Имунизации срещу основните инфекциозни болести;
  • Профилактика и контрол върху ендемичните заболявания и травми;
  • Осигуряване на необходимите основни лекарствени средства.

Функции

  • Първична медицинска помощ – укрепване на здравето, профилактика, диогностика, лечение, рехабилитация, експертиза на работоспособността ….
  • Социални грижи
  • Промоция на здраве
  • Лекарствено снабдяване и др.

Форми на организация

Поликлиничен тип с различен мултидисциплинарен медицински персонал, където пациентите имат директен достъп не само до общопрактикуващия лекар, но също така до повечето, ако не всички специалисти, представени в заведението (организация, характерна за бившите страни от социалистическия блок);

Центрове с по един или повече общопрактикуващи лекари, работещи заедно с други членове на екипа на ПМП като сестри, социални работници, технически лица, а също и необходимия административен персонал (напр. Холандия);

Специализирани типове центрове с подобен персонал на този представен в основната първична мрежа, но насочен само към грижите за специално заболяване или специална група от хора (напр. диспансерите, здравните центрове в някои африкански страни за борба с дадено заболяване – СПИН, туберкулоза и т.н.);

Център, предоставящ само допълнителни сестрински и/или социални услуги на изпратените от общопрактикуващия лекар пациенти. Общопрактикуващите лекари са на свободна практика без да са физически или административно обвързани с тези центрове;


Ролята на лекаря в предоставяне на първични здравни грижи

Основни дейности общопрактикуващия лекар

  1. Профилактика: откриването и елиминирането на патогенните фактори на средата и човешкия организъм, диспансеризацията, предпазните и охранителните мероприятия.
  2. Диагностика: съставяне на общ план за изследване на болния, събиране, обработка и анализиране на анамнестичните данни, избор и осъществяване на щадящи методи за обследване на болния, техния анализ и оценка, поставяне на диагнозата, съобщаване на диагнозата на пациента или неговите близки.
  3. Лечение: оказване на първична медицинска помощ, особено при неотложни състояния, съставяне на общ план за лечение, провеждане на самото лечение и оценка в хода на лечението по отношение на неговата ефективност и проява на нежелани ефекти на използваните медикаменти, своевременно коригиране на лечението при необходимост, рехабилитация и предпазване от усложнения и рецидиви.

Качества, които трябва да притежава общопрактикуващия лекар

  • да се грижи и разбира пациентите и техните семейства;
  • да бъде ангажиран в осигуряването на висококачествени здравни грижи;
  • да чувства нуждата и готовността да е винаги достъпен и на разположение на своите пациенти;
  • да усеща собствените си ограничения и с готовност да получава помощ от други специалисти
  • поддържане на развитието си в практиката;
  • подобряване на качеството на професионалната си дейност чрез активно участие в проверки и качествени гаранции;
  • да чувства етичните принципи, които управляват медицинската професия и да се обвърже с тяхното съобразяване и прилагане;
  • с готовност да обучава другите, включително колегите си и персонала в практиката и с готовност да придобива необходимите за това умения;
  • с готовност да сътрудничи, когато е възможно, за развитието на медицинското знание;
 Клинична компетентност
  • високо ниво на разбиране на физическите, поведенческите, епидемиологичните и клиничните области на медицината, етиологията и патогенезата на заболяванията, влиянието на  психологическите фактори върху болестите и на болестите върху пациентите и техните семейства, както и социалните, културните и факторите на външната среда, които влияят върху здравето и болестта;
  • имат умения при формулирането и вземането на подходящи решения, относно проблемите, представени от техните пациенти;
  • имат умения и знания за извършване на физикален преглед и преглед на психическото състояние на пациентите и да правят правилни прогнози;
  • имат възможности и умения за оценка на симптомите и медицинските показания, да установяват диагнозите, когато е възможно и да вземат клинично решение за по-нататъшно лечение;
  • имат добри умения в комуникациите и в процеса на консултацията. Това включва способността да слушат внимателно и да обясняват ефективно на пациента, семейството му, колегите и други, както и възможността да включват пациента във вземането на решение за собственото здраве;
  • имат умения да допринася за профилактиката на заболяванията и на промоция на здраве и да разбира ролята на лекаря и ролята на другите специалисти в това;
  • имат възможности и желание за правилно справяне с обикновените спешни медицински състояния;
  • имат възможности за ефективни предписания и със задължение към икономическата ефективност;
  • да са в състояние да поддържат чисти, непрекъснати и ежедневни данните за всеки пациент, използвайки форми, които да позволяват лесно идентифициране на информацията за клинични и оценъчни цели.
Организационни способности
  1. с възможност да оценяват здравния статус, нуждите и очакванията на обслужваното в практиката население;
  2. с възможности да планират, организират и ръководят практиката си за да предоставят широк спектър от достъпни здравни услуги, включително острите и хронични заболявания, спешната медицинска помощ, здравната промоция и превантивни дейности;
  3. с възможности да работи като член на многопрофилна, базирана в практиката група и когато е нужно, да поема отговорностите на ръководител на трупата. Това включва разбирането и оценката на ролите, отговорностите и уменията на другите здравни кадри – сестри, социални работници, акушерки и други;
  4. с възможности за ефективно използване на ресурсите, например пари, време, умения, едновременно вътре и извън пряката му работа;
  5. с възможности да организират и да се грижат ефективно за клиничната оценка и да имат умения, необходими за въвеждане на промяна в практиката, където оценката показва, че това е необходимо;
  6. сведущи и с желание за участие в работата на организацията, която планира, съветва и подпомага развитието и ръководството на здравните услуги ( медицинските учебни заведения, професионалните организации, общините и др.)

Основи дейности на ОПЛ

  • Здравно-информационно осигуряване – свързано предимно с организационната функция на общопрактикуващия лекар и управлението на практиката;
  • Промоция на здравето – свързан предимно с работа по специални програми и рискови групи за промоция на здравето им;
  • Превенция на здравето – работа с рискови групи и рискови фактори;
  • Профилактика – диспансеризация и работа с определени групи (специални програми);
  • Диагностично лечебна функция – дейности, свързани с клиничната практика и компетентност на ОПЛ;
  • Рехабилитационни дейности;
  • Други дейности, свързани с диагностиката, лечението и профилактиката на болния;
  • Експертна дейност – изпълнение на експертни функции относно работоспособността и други.

Извънболнична специализирана медицинска помощ

  • извършват:

    диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни;
    консултации;
    профилактика;
    диспансеризация;

  • предписват:
    лабораторни и други видове изследвания;
    извършването на медицински дейности и манипулации под техен контрол и отговорност;
    обема, вида домашни грижи и помощ за болни;
    лекарства, превързочни материали и медицински пособия;
  • извършват експертиза на временна нетрудоспособност;
  • извършват наблюдение и оказват медицинска помощ при бременност и майчинство
  • наблюдават, контролират и полагат грижи за физическото и психическото развитие на лица до 18 години;
  • извършват дейности по здравна промоция и профилактика, включително профилактични прегледи и имунизации;
  • издават документи, свързани с тяхната дейност;
  • насочват пациенти за консултативна и болнична помощ.
Организационни форми на извънболничната специализирана медицинска помощ
  • Индивидуална практика;
  • Медицински център
  • Дентарен център
  • Медико- дентален център 

Закононови рамки

Общи изисквания – всеки лекар, който желае да извършва първична медицинска помощ може да създаде амбулатория “индивидуална практика за първична медицинска помощ” или да се обедини с други лекари в “групова практика за първична медицинска помощ”. Едно от императивните изисквания на ЗЛЗ  е задължителното правило лекаря да упражнява професията си в България, само ако са налице изискванията на  ЗЗ за непрекъснатост на професионалния стаж не по-малък от 5 години. Второ императивно изискване е задължително членство в съсловната организация – Български лекарски съюз;

Административно-правни изисквания – регистрация по търговския закон; завършено висше образование по медицина и призната специалност по обща медицина (наличие на дипломи); свидетелство за съдимост – изискване за чисто съдебно минало и удостоверение за вписване в регистъра на районната съсловна организация; заключение от държавния санитарен контрол относно хигиенната годност на кабинета.

 

Share this