Здравна култура и здравно възпитание на населението

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012


Обща характеристика

Възпитанието е сложен целенасочен процес на формиране на субективна култура, основана на определени знания, убеждения, мотивация, придобити навици и поведенчески модели. То е съвкупност от целенасочени педагогически въздействия, чрез които хората първо се информират за ползите и рисковете от определени поведенчески модел и отделно действие (знания), изграждат нови убеждения и навици, и на базата на повишената мотивация променят поведенческия си статус.

Навикът е затвърдено с времето умение, убеждение или поведенчески модел, повтарящ се автоматично при ежедневни дейности или решаването на сходни проблеми.

Възпитанието преминава през четири основни фази:

  1. образователна – фаза на придобиване на знания;
  2. промяна в отношението, убежденията и мотивация;
  3. създаване на автоматично повтаряне на определени действия (създаване на нов навик);
  4. промяна в поведение.

Възпитание има следните четири основни цели:

  • да информира хората за влиянието на социалните, икономическите и други условия на средата върху определен процес, феномен, явление (напр. здравето), за индивидуалните рискови фактори и поведение, за наличието на подходи и възможности за решаването му;
  • да мотивира и насърчава хората в избора на поведение и начин на живот и да стимулира личното им развитие;
  • да предотвратява рисковете и неблагоприятните състояния чрез убеждаване на хората да придобият доказани правилни модели на поведение и навици, които ще им помогнат за справяне с тях;
  • да повишава чувствителността на обществото за необходимостта от съответната политика насочена срещу рисковете и да увеличава обществения контрол върху факторите на средата.

Основни принципи за ефективното възпитание:

  • актуалност на темата, която съответства на възпитателните потребности и интереси на аудиторията;
  • научна прецизност – поднасят е само научно проверени факти и препоръки;
  • достъпност и популярност – съобщението се предава на достъпен, разбираем език, с лесно възприемащи се материали;
  • оптимизъм – съобщението трябва да е мотивиращо, оптимистично, приобщаващо аудиторията към решаването на проблема;
  • участие на аудиторията в процеса на обучение – по-дълготрайни възпитателни ефекти се постигат при въвличане на аудиторията в дискусия, извършване на дадена дейност при споделяне на собствен опит;
  • системност на възпитателното въздействие – възпитанието е системна, последователна дейност за формиране на позитивни навици и поведение, а не епизодично провеждане на мероприятия;
  • съобразяване с изходното ниво на знания, преминаване от познатото към непознатото, с постепенно усложняване на информацията – ефектът от възпитанието нараства, когато интелектуалното натоварване на обучаваните лица постепенно се повишава и се опира на налични знания;
  • поддържане на мотивация за участие във възпитателните дейности и подкрепа на личния и групов напредък на обучаваните – чрез разнообразни форми се поддържа интересът и желанието за дейности, като се поощрява и отбелязва напредъкът и успехът при усвояване на знания или постигане на промяна в поведението;
  • социален контекст – ясно да се посочва влиянието на отделните индивидуални или групови модели на поведение върху обществото и върху различни социални групи.

Модели на възпитателно въздействие

Традиционен
  • Еднопосочно предаване на информация, знания и съвети от обучаващия към обучаваните;
  • Доминираща роля във взаимодействието има обучаващият, който дава инструкции и указания на обучавания;
  • Очаква се обучаваният да ги приеме като доказан и единствено правилен начина на поведение, който му е посочено да следва, дори ако не е съгласен
  • Не се взема в предвид мнението и конкретната ситуация на обучаваните лица
  • Не се отчитат социално-икономическите фактори и общественото мнение и очаквания.
Съпричастно (споделено) възпитаниe
  • Насочен е към рисковите фактори или рисково поведение;
  • Процесът подпомага хората в изясняване на техните ценности, придобиване на различни умения и укрепва тяхната самооценка
  • В процеса на общуване обучаваните изразяват своите знания и мнения, които са уважавани и ценени от обучаващия
  • Разбиране за индивидуалната перспектива на всеки обучаван и се постига не само информираност, а съвместно се генерират подходящи поведенчески решения за всеки конкретен случай
  • Реализира се чрез индивидуални срещи, но трябва да бъде подкрепен и чрез организирани форми на възпитание в по-късен етап.
Промотивен
  • Насочен към позитивното
  • Основава се на двупосочна размяна на информация и мнения между обучаващия и обучаваните;
  • Активно въвличане на обучаваните чрез симетрична размяна на знания, опит, идеи и изграждане на партньорство;
  • Прилага се холистичен подход чрез се отчита влиянието на факторите на средата на обучаваните
  • Същността на модела е в активната комуникация между обучаваните, които са с различно ниво на знания и убеждения, но еднакво заинтересовани от решаването на общи проблеми


Здравно възпитание

Здравно възпитание -  е целенасочен процес на формиране на субективна здравна култура – здравни знания, убеждения и поведение, свързани с повишаването, поддържането и възстановяването на индивидуалното и общественото здраве. То е съвкупност от въздействията, формиращи здравословен начин на живот.

За осъществяване на правилно здравно възпитание могат да бъдат използвани няколко подхода, а именно:

  • Индивидуалният подход на възпитание обикновено преследва цели, които съвпадат с целите на вторичната и третичната профилактика при отделните индивиди. Той включва консултиране и съветване на обучавания или лицата с повишен риск, оценка на рисковия профил на индивида, обучение в различни условия, използването на аудио-визуални и печатни средства.
  • Груповия подход е насочен предимно към първичната профилактика. Той има за цел да подпомогне изграждането и поддържането на позитивно поведение, да осигури подкрепата на индивиди с общи проблеми, да подпомогне общността в идентифицирането и решаването на проблеми, да организира индивидите и групите за предприемане на промяна на макро-ниво.
  • Общественият подход има за цел да помени поведението на обществото. Използват се мас-медийни кампании и социален маркетинг. Общественият подход е подходящ когато:
    • е необходимо разпространение на въздействието върху цялата популация;
    • трябва да се уведоми обществото;
    • трябва да се предизвика широка обществена дискусия по определен проблем;
    • се преследва по-обикновена поведенческа промяна;

Методи на здравно възпитание, същност и форми на приложение

Класически
Метод с преобладаване на устното слово
  • най-популярен, достъпен и евтин;
  • постига се бърз отговор на новопоявили се потребности от информираност и възпитание на обществото
  • форми: беседи и лекции пред неголеми аудитории или индивиди, дискусии, курсове,
    радиопредавания,
    телефони с магнетофонен запис и др
Печатен метод
  • постига голям обхват в кратко време;
  • лицата могат да ползват печатния материал многократно;
  • въздействието е по-трайно;
  • недостатък – по-големи разходи и анонимността на посланието
  • форми: листовки, брошури, диплянки, табла, списания, вестници.
Нагледен метод
  • използва изобразителни средства за по-добро представяне и възприемане на информацията;
  • постига по-добро разбиране, по-продължително запаметяване на информацията, по-силен ефект върху емоционалната сфера и мотивация на личността
  • форми: плакати, фотоси,
    диапозитиви,
    витрини, изложби, макети, модели, и др.
Комбиниран метод
Модерни методи

Социално заучаване – постига желаната поведенческа промяна под влияние на социалната среда, като известна или ценена от обществото личност дава пример сп някакъв аспект от поведението си.

Дифузия на нововъведенията – използва за разпространение на новите модели на поведение лидерите на общността, които се ангажират да участват активно във възпитателната програма.

Социална имунизация – пред обучаваните лица се представят аргументите, с които хората защитават вредните си навици и те се учат да привеждат контрааргументи, опровергаващи „полезните” или приятните ефекти на вредния навик.

Мас-медийни стратегии
  • Ангажират участието на всички средства за масова информация във възпитателния процес;
  • Имат предимството на лесен достъп, дори до социални групи, които не могат да бъдат обхванати с други методи;
  • Ползват за информиране на населението за рисковите фактори, за повишаване на мотивацията за приемане на определено позитивно поведение, за осигуряване на обществено неодобрение за дадени вредни навици.

 

Share this