Здравна култура и здравно възпитание на населението

Tags: No Tags
Published on: 12.03.2012


Обща характеристика

Възпитанието е сложен целенасочен процес на формиране на субективна култура, основана на определени знания, убеждения, мотивация, придобити навици и поведенчески модели. То е съвкупност от целенасочени педагогически въздействия, чрез които хората първо се информират за ползите и рисковете от определени поведенчески модел и отделно действие (знания), изграждат нови убеждения и навици, и на базата на повишената мотивация променят поведенческия си статус.

Навикът е затвърдено с времето умение, убеждение или поведенчески модел, повтарящ се автоматично при ежедневни дейности или решаването на сходни проблеми.

Възпитанието преминава през четири основни фази:

  1. образователна – фаза на придобиване на знания;
  2. промяна в отношението, убежденията и мотивация;
  3. създаване на автоматично повтаряне на определени действия (създаване на нов навик);
  4. промяна в поведение.

Възпитание има следните четири основни цели:

  • да информира хората за влиянието на социалните, икономическите и други условия на средата върху определен процес, феномен, явление (напр. здравето), за индивидуалните рискови фактори и поведение, за наличието на подходи и възможности за решаването му;
  • да мотивира и насърчава хората в избора на поведение и начин на живот и да стимулира личното им развитие;
  • да предотвратява рисковете и неблагоприятните състояния чрез убеждаване на хората да придобият доказани правилни модели на поведение и навици, които ще им помогнат за справяне с тях;
  • да повишава чувствителността на обществото за необходимостта от съответната политика насочена срещу рисковете и да увеличава обществения контрол върху факторите на средата.

Основни принципи за ефективното възпитание:

  • актуалност на темата, която съответства на възпитателните потребности и интереси на аудиторията;
  • научна прецизност – поднасят е само научно проверени факти и препоръки;
  • достъпност и популярност – съобщението се предава на достъпен, разбираем език, с лесно възприемащи се материали;
  • оптимизъм – съобщението трябва да е мотивиращо, оптимистично, приобщаващо аудиторията към решаването на проблема;
  • участие на аудиторията в процеса на обучение – по-дълготрайни възпитателни ефекти се постигат при въвличане на аудиторията в дискусия, извършване на дадена дейност при споделяне на собствен опит;
  • системност на възпитателното въздействие – възпитанието е системна, последователна дейност за формиране на позитивни навици и поведение, а не епизодично провеждане на мероприятия;
  • съобразяване с изходното ниво на знания, преминаване от познатото към непознатото, с постепенно усложняване на информацията – ефектът от възпитанието нараства, когато интелектуалното натоварване на обучаваните лица постепенно се повишава и се опира на налични знания;
  • поддържане на мотивация за участие във възпитателните дейности и подкрепа на личния и групов напредък на обучаваните – чрез разнообразни форми се поддържа интересът и желанието за дейности, като се поощрява и отбелязва напредъкът и успехът при усвояване на знания или постигане на промяна в поведението;
  • социален контекст – ясно да се посочва влиянието на отделните индивидуални или групови модели на поведение върху обществото и върху различни социални групи.

Модели на възпитателно въздействие

Традиционен
  • Еднопосочно предаване на информация, знания и съвети от обучаващия към обучаваните;
  • Доминираща роля във взаимодействието има обучаващият, който дава инструкции и указания на обучавания;
  • Очаква се обучаваният да ги приеме като доказан и единствено правилен начина на поведение, който му е посочено да следва, дори ако не е съгласен
  • Не се взема в предвид мнението и конкретната ситуация на обучаваните лица
  • Не се отчитат социално-икономическите фактори и общественото мнение и очаквания.
Съпричастно (споделено) възпитаниe
  • Насочен е към рисковите фактори или рисково поведение;
  • Процесът подпомага хората в изясняване на техните ценности, придобиване на различни умения и укрепва тяхната самооценка
  • В процеса на общуване обучаваните изразяват своите знания и мнения, които са уважавани и ценени от обучаващия
  • Разбиране за индивидуалната перспектива на всеки обучаван и се постига не само информираност, а съвместно се генерират подходящи поведенчески решения за всеки конкретен случай
  • Реализира се чрез индивидуални срещи, но трябва да бъде подкрепен и чрез организирани форми на възпитание в по-късен етап.
Промотивен
  • Насочен към позитивното
  • Основава се на двупосочна размяна на информация и мнения между обучаващия и обучаваните;
  • Активно въвличане на обучаваните чрез симетрична размяна на знания, опит, идеи и изграждане на партньорство;
  • Прилага се холистичен подход чрез се отчита влиянието на факторите на средата на обучаваните
  • Същността на модела е в активната комуникация между обучаваните, които са с различно ниво на знания и убеждения, но еднакво заинтересовани от решаването на общи проблеми


Здравно възпитание

Здравно възпитание -  е целенасочен процес на формиране на субективна здравна култура – здравни знания, убеждения и поведение, свързани с повишаването, поддържането и възстановяването на индивидуалното и общественото здраве. То е съвкупност от въздействията, формиращи здравословен начин на живот.

За осъществяване на правилно здравно възпитание могат да бъдат използвани няколко подхода, а именно:

  • Индивидуалният подход на възпитание обикновено преследва цели, които съвпадат с целите на вторичната и третичната профилактика при отделните индивиди. Той включва консултиране и съветване на обучавания или лицата с повишен риск, оценка на рисковия профил на индивида, обучение в различни условия, използването на аудио-визуални и печатни средства.
  • Груповия подход е насочен предимно към първичната профилактика. Той има за цел да подпомогне изграждането и поддържането на позитивно поведение, да осигури подкрепата на индивиди с общи проблеми, да подпомогне общността в идентифицирането и решаването на проблеми, да организира индивидите и групите за предприемане на промяна на макро-ниво.
  • Общественият подход има за цел да помени поведението на обществото. Използват се мас-медийни кампании и социален маркетинг. Общественият подход е подходящ когато:
    • е необходимо разпространение на въздействието върху цялата популация;
    • трябва да се уведоми обществото;
    • трябва да се предизвика широка обществена дискусия по определен проблем;
    • се преследва по-обикновена поведенческа промяна;

Методи на здравно възпитание, същност и форми на приложение

Класически
Метод с преобладаване на устното слово
  • най-популярен, достъпен и евтин;
  • постига се бърз отговор на новопоявили се потребности от информираност и възпитание на обществото
  • форми: беседи и лекции пред неголеми аудитории или индивиди, дискусии, курсове,
    радиопредавания,
    телефони с магнетофонен запис и др
Печатен метод
  • постига голям обхват в кратко време;
  • лицата могат да ползват печатния материал многократно;
  • въздействието е по-трайно;
  • недостатък – по-големи разходи и анонимността на посланието
  • форми: листовки, брошури, диплянки, табла, списания, вестници.
Нагледен метод
  • използва изобразителни средства за по-добро представяне и възприемане на информацията;
  • постига по-добро разбиране, по-продължително запаметяване на информацията, по-силен ефект върху емоционалната сфера и мотивация на личността
  • форми: плакати, фотоси,
    диапозитиви,
    витрини, изложби, макети, модели, и др.
Комбиниран метод
Модерни методи

Социално заучаване – постига желаната поведенческа промяна под влияние на социалната среда, като известна или ценена от обществото личност дава пример сп някакъв аспект от поведението си.

Дифузия на нововъведенията – използва за разпространение на новите модели на поведение лидерите на общността, които се ангажират да участват активно във възпитателната програма.

Социална имунизация – пред обучаваните лица се представят аргументите, с които хората защитават вредните си навици и те се учат да привеждат контрааргументи, опровергаващи „полезните” или приятните ефекти на вредния навик.

Мас-медийни стратегии
  • Ангажират участието на всички средства за масова информация във възпитателния процес;
  • Имат предимството на лесен достъп, дори до социални групи, които не могат да бъдат обхванати с други методи;
  • Ползват за информиране на населението за рисковите фактори, за повишаване на мотивацията за приемане на определено позитивно поведение, за осигуряване на обществено неодобрение за дадени вредни навици.

 

Share this


Close Print