Социалната медицина, като наука, изучаваща общественото здраве, е длъжна да осигури на общественото здравеопазване подходящи практически подходи и методи за въздействие върху тези неблагоприятни фактори с цел предотвратяването на развитието на заболяванията. Развитието на практическите подходи и методи се основават на концепцията за основание за предприемане на действия на базата на изследването на предотвратимите събития чрез проучване на риска и рисковия подход.
Предотвратими събития – са събития, които не биха се случили, ако няма силна експозиция към даден фактор или няма пропуски в стандартно предприеманите здравни интервенции или лечебни грижи.
Определянето на риска, неговото внимателно дефиниране, изучаване на влиянието му върху дадено здравно явление, е т.н. рисков подход, който е насочен към отдиференцирането на определена група от населението с общи рискови характеристики, сред която е необходимо да бъдат осъществени подходящи здравни интервенции за намаляване на болестността и смъртността или за повишаване на качеството на живот.
Теоретично обоснованите и разработени практически методи на поведение от социалната медицина, насочени към общественото здравеопазване са профилактиката – преморбидна, първична, вторична и третична; и промоцията на здравето.
Основните модели за целенасочени здравни интервенции се делят на две основни групи промоция и профилактика, които се различават по обекта на въздействие – здрави хора и хора в риск.
Основни етапи:
- Изграждането на популационна диагноза – основава се на данните от епидемиологичните проучвания.
- Определяне и оценка на рисковия фактор – основава се на задълбоченото изучаване на етиологията и влиянието на един или група рискови фактори върху определени здравни явления в популацията.
- Определяне на причинно-следствената връзка между изучаваното здравно явление и рисковия фактор
- Определяне на приоритетите – извършва се на базата на измерване нивото на риска и количественото определяне на ефекта от последователното елиминиране на различните рискови фактори, влияещи върху популацията.
- Избиране и определяне на подходящия метод на здравна интервенция
- Мониториране на провежданата интервенция – продължителен период на оценка прилагането на различните етапи и постигнатите резултати от разработения интервенционен план.
- Оценка на ефектите – основава се на оценка на резултатите от прилаганите мерки на съответната интервенция – ефективност, ефикасност и т.н.
- Формулиране на стабилна здравна политика
Основни методи (модели)
- Промоция
- Профилактика
- преморбидна – рисков фактор
- първична – възприемчив индивид
- вторична- предотвратяване на хронификацията
- третична – предотвратяване на трайнете увреждания
Профилактика
Определение
Профилактиката е съвкупност от медицински и немедицински мероприятия, които обществото предприема за постигане на по-добро здраве и качество на живот чрез изолиране на рисковите фактори, предотвратяване на заболяванията и намаляване на техните последици (хронификация или трайна неработоспособност-инвалидност) и преждевременните умирания.
Преморбидна профилактика
Преморбидната профилактика е насочена към предотвратяване на появата на рисковите фактори сред популацията и препятстване на установяването на социални, икономически и поведенчески модели на живот, водещи до повишаване на риска от заболявания. Пример за преморбидна профилактика е прилагането на безотпадни технологии на производство, които предпазват околната среда от химически вредности и рискови фактори.
Първична профилактика
Първичната профилактика включва всички действия, насочени към предотвратяване на взаимодействието между рисковия фактор и възприемчивия индивид. При първичната профилактика се цели да се предотврати възникването на заболяването или травмите чрез пълното отстраняване на рисковия фактор или намаляването на неговата екпозиция в количество или време сред популацията от хора с определени характеристики, показващи повишената им възприемчивост и ниво на риск от заболяване.
Тя може да бъде разглеждана като популационна (масова) или високорискова (индивидуална) стратегия на приложение. При популационната стратегия целта е снижаването на средния риск за популацията чрез преместване на цялото разпределение на рисковия фактор към по-ниските стойности на риска. Това са подходи свързани с „извеждане” на лицата с висок риск от опасната зона или намаляване на дела на лицата в популацията, които са с повишен риск. Високорисковата стратегия при първичната профилактика цели да се идентифицират и предпазят от заболяване лицата с висок риск.
Вторична профилактика
Вторичната профилактика е активен, метод насочен към ранно откриване на заболяването, преди пълното разгръщане на клиничната симптоматика и чрез ранно лечение за подобряване на прогнозата и намаляване на честотата на тежките симптоми и хронифициране на заболяването. Обект на вторичната профилактика са предимно видимо здрави лица, със заболяване в безсимптомен период или ранния клиничен стадий. Такъв надежден инструмент за ранно откриване на заболяването и стартиране на прилагането на мерките по вторична профилактика е провеждането на скрининг.
Третична профилактика
Третичната профилактика е насочена към гостоприемниците и факторите на околната среда при вече клинично изявеното заболяване с цел предотвратяване на развитие на усложнения, подобряване на рехабилитацията и възстановяване и поддържане на максималното функциониране след като заболяването и усложненията са стабилизирани.
Основната цел на третичната профилактика е свързана с предприемане на мерки за отстраняване на дълготрайните ефекти на заболяването и промяна в прогнозата за пациента. Третичната профилактика освен, че добавя години към живота на лицата с определено заболяване, оказва и ефект върху качеството им на живот.
—
