Асептика и антисептика

Categories: Хирургия
Tags: No Tags
Published on: 13.03.2012


Исторически данни

Във Виенската акушерска болница, открита през 1784 г., имало две отделения за акушерство. В едното жените са били обслужвани от лекари, а в другото от акушерки. И още тогава е правело впечатление, че  родилната треска е много по-честа в отделението на лекарите, в съотношение 1:5!

През 1846 г. младият лекар д-р Филип Игнац Земелвайс постъпва като асистент по акушерство и е силно впечатлен от фактическото положение на нещата. Анализирайки фактите, той стига до заключението, че между треската и работата на лекарите има причинна връзка. Най-силно доказателство за това е била смъртта на собствения му учител по акушерство, проф. Якоб Колечка. Той асистирал на една аутопсия, когато един студент неволно го порязал по пръста. Само няколко дни по-късно професорът умира от остра инфекция. При аутопсирането му било установено, че измененията са приблизително еднакви с тези при родилната треска.

"Размишлявайки усилено и емоционално върху този случай, казва самият Земелвайс, една мисъл прониза ума ми, а именно, че родилната треска и заболяването на проф. Колечка са едно и също заболяване – генерализиран сепсис, дължащ се на инокулацията на трупни частици! И точно при родилките лекарите, които идваха от аутопсионните зали, ги пренасят директно със своите ръце."

Земелвайс въвежда задължителното измиване на ръцете в леген с разтворен хлор, преди да се докоснат до раждащите жени. Въпреки блестящите резултати Земелвайс не среща разбиране и подкрепа. Робувайки на своите предубеждения, колегите му се отнасят с недоверие и саботаж. Умира в психиатрична болница на 47 г.в.

Едва 14 години след смъртта на Земелвайс, Луи Пастьор изолира и доказва, че стрептококите са причинителите на родилната треска, като с това опровергава противниците на Земелвайс и потвърждава неговите идеи и животоспасяващата  мярка – миенето на ръцете.

Йозеф Листер (1827-1912), британски хирург, въвежда дезинфекцирането в хирургията, с което рязко намалява смъртността от инфекции.

До средата на 19-ти век, следоперативният сепсис е отговорен за смъртта на почти половината от пациентите, претърпели сериозни оперативни интервенции. Обичайният запис на хирурзите бил “Операцията бе успешна, но пациента почина”. Тогава са мислели, че сепсисът е вид изгаряне, причинено от излагането на тъканта на влиянието на кислорода. Ето защо се смятало, че най-добрия начин за предотвратяване на инфекцията е раните да се пазят от въздуха, посредством пластири, колодиум или смола. Листер се усъмнил в това твърдение. В течение на много години той изследвал възпалението на раните. Достигнал до извода, че сепсисът не се получава в резултат само от мръсен въздух, а че при раните той е форма на разлагане (гниене).

През август 1861г е назначен за хирург в Кралската болница в Единбург и  Листер съобщава, че до 50% от случаите на ампутация са починали от сепсис. Той не приема полпулярната концепция, че инфекция се получава в следствие на въздуха и допуска, че сепсиса може да се дължи на прах подобен на полен. Когато през 1865г Луи Пастьор предполага, че гниенето се дължи на живи организми във въздуха, на които също се дължи и ферментирането, Листер направил съответните изводи за сепсиса. Той смята, че микробите във въздуха вероятно причиняват гниенето и трябва да бъдат унищожени преди да достигнат раната.

Листер научава, че карболовата киселина се използва за третиране на оборите и че в обработените терени няма от микроорганизмите, причинители на заболявания при говедата. Тогава Листер започва да почиства раните и да ги покрива, използвайки разтвор на карболова киселина.

През 1878г в Германия Роберт Кох използва пара за стерилизиране на хирургическите инструменти и облекла. Германските хирурзи започват да практикуват антисептична хирургия, което включва пазенето на раните чисти от микроорганизми чрез използването на стерилизирани инструменти и материали.

На 26 октомври 1877г Листер за първи път извършва операция при пълни антисептични условия. Новините за операцията са широко разпостранени и настройват опозицията срещу него. Успехът на операцията е от решаващо значение за приемането на тези методи от медицинския свят.

Определение

Комплексът от мерки за предотвратяване порпадането на инфекция в човешкото тяло или унищожаване на попаднала там инфекция се нарича Асептика и Антисептика.

Асептика се нарича  използването на физични и химични средства за унощожаване на микроорганизмите във всичките им форми извън човешкото тяло чрез различни стерилизационни апарати.

Антисептика се нарича употребата на химични вещества за унищожаване на микроорганизмите извън или в човешкото тяло.

На база асептиката и антисептиката са създадени строги правила при работа с болни в хирургичните отделения, спазването на които е задължително за целия персонал.


Подготовка на персонала

  • Влизането в операционни блок става само след преобличане с  операционно облекло и други обувки.
  • На устата и носа се поставя маска
  • Шапка на главата за прибиране на косата
  • Подготовка на ръцете
    • ноктите – изрязани късо
    • щателна дезинфекзия на ръцете
      • измиване 2х с вода и антисептичен сапун
      • изплакване – с лек наклон на ръцете, така че водата да се стича към лактите
      • дезинфекция с препарат на спиртна основа
  • Обличане на стерилно операционно облекно – помощния персонал помага на хирурга да се облече. Престилката се разгъва далеч от тялото и с едно движение се облича. Завръзват се връзките около  китките и тази на гърба. Предната повърхност на престилката и ръкавите се считат за стерилни и всяко докосване до нестерилен обект, налага повтавяне на целата процедура от измиването на ръцете.
  • Поставяне на стерилни ръкавици – помага операционната сетра. Правилото е да не се докосва външната повърхност на ръкавицата при поставянето им.


Подготовка на оперативното поле

  • широко избръсване на кожата  в областа на оперативното поле
  • почистване на оперативното поле
    • процедурата се извършва след дезинфекцията на ръцете, преди обличане на стерилна престилка и слагане на ръкавиците.
    • използват се стерилни марлени компреси, напоени с антисептичен р-р
    • посоката е винаги „от чисто към замърсено”
    • класическият способ включва 3х почистване с йод –бензин, последвано от 2х третиране с 70% спирт и накрая 10% йодна тинктура
    • съвремените средства – Хибитан, Браунол – 2х третиране
  • покриване на оперативното поле със стерилни чаршафи
  • в зоната на разреза се поставя стерилно лепливо фолио, което да ограничи контакта на вътрешните органи с повърхността на кожата.


Поддържане на хигиената в операционния блок

  • Текущо почистване
    • след всяка операция се сменят чаршафите върху операционните маси
    • събиране на отпадъците
    • влажно почистване
  • Почистване в края на работния ден
    • сортиране и извеждане на отпадъците
    • измиване на операционните зали с течаща вода и сапун
    • влажно почистване на всички повърхности
    • включване на Бцидна лампа до началато на новия работен ден
  • Генерално почистване – в края на работната седмица
    • пода и стените се измират с вода
    • измиване и влажно почистване на цялата апаратура


Работа в превързочна зала

Тук се извършна обработката на рани и на оперирани болни, свалят се катетри, сонди, дренират се гноящи рани, некректомии, малки хирургични интервенции и други. Добре е септичните и антисептичните рани да са обработват в отделни зали. Ако това не е възможно първи се обработнат асиптичните. В този случай трабва да има и две отделни превързочни колички. Работи се с ръкавици. Вземането на стерилните инструменти и материали става чрез инстумент за подаване, който седи потопен в антисептичен разтвор, който се подменя всеки ден. Двата инстумента не бива да се докосват. Напояването на тампоните с антисептичен р-р също става от разстояние. Желателно е превръзките да се правят в легнало положение на болния (може да колабира).

Превръзка на асептична рана

  • първата превръзка се прави в операционната зала
  • подмянаната на предвръзката се прави най-късно на 2ри ден след операцията
    • след сваляне на превръзката, раната се почиства с марлен тампон напоен с антисептичен разтвор
    • почистването – от заната на раната навън
    • след тава се поставят няколко слоя стерилни марли и се закрепват с бинт или леплива лента
  • сваляне на конците – зависи от вида, мястото и големината на раната
    • изтегленето на конеца се извършва в такава посока че външния край да не премине навътре

Превръзка на септични рани

  • в началото се взима раневи секрет за посявка и антибиограма
  • почиства се околната тъкан
  • раневата повърхност се обработва с H2O2, Браунол и др
  • некротичните участъци се отстраняват
  • поставят се дренажи и раната се покрива


Дезинфекция и стерилизация – методи и средства

Дезинфекция се нарича унищожаването на патогенните микроби в външната среда, а стерилизация – унищожаването на всички микроби в различните им форми. Санитизация е рязко намаляване на микробната флора върху определен обект от външната среда.

  1. Биологични – при обеззаразяване на вода чрез биофилтри
  2. Механични – измиване с топла вода, сапун и четка, изпиране, събиране и инунищожаване на отпадъците, вентилация и филтрация на въздуха.
  3. Физични
    • УВ лъчи – чрез бактерицидни лампи
    • Йонизиращи лъчения – чрез гама-лъчи
    • Топлина
      • суха – изгаряне, обгаряне, фламбиране, сух горещ въздух
      • влажна – изваряване и пара – само дезинфекция.
      • Стерилизация се постига при пара под налягане в автоклави при 121С.
  4. Химични – основава се на токсично действие на различни химични съединения върху
    микробите

    • Студена химична стерилизация – при термолабилни материали. Постига се чрез: глутаров алдехид, етиленов оксид
    • Халогенсъдържащи –  силно бактерициден ефект и бързо действие
    • Йодофори – съединения на йода с ПАВ, действат на всички микроби и спори
    • Феноли и производни на фенола – бактерицидни, фунгицидни и вирусоцидни
      • използват се в съчетание с ПАВ и алкохоли
      • токсични са
      • лизол, хексахлорофен и др
    • Окислители – бактерицидно и спороцидно действие
      • Н2О2 и пермравчена к-на
    • Алдехиди – широк спектър на действие, но слаба проникваща способност
      • формалин, глутаров алдехид, глуталин.
    • Алкохоли – бързо почистващо действие, но слаба проникваемост
    • Други – хибискръб, хлорхексидин, манускръб

 

Share this