Патофизиология на раневия процес
При зарастването на раните се развиват три групи процеси, които вървят едновременно:
- Дегенерация – при всяка рана има различно по степен увреждане на тъканите, които некротизират. Веднага след нараняването се включват процесите на тромбообразуване, което спомага за спиране на кръвотечението, но и за разширяване на некротичната зона. Некротичните тъкани се елиминират от тялото чрез тяхната резорбция или чрез заместване с гранулационна тъкан.
- Ескудация – това са процеси на възпаление по своята същност. В периода на локален ступор непосредствено след нараняването има вазоконстрикция, по-късно обаче тя се сменя с вазодилатация с повишаване на капирярния пермеабилитет, миграция на клетки от ММС и развитие на оток – calor, rubor, dolor, tumor. ММС фагоцитират некротичните тъкани и унищожават попадналите в раната микроорганизми. Отделените бактериални токсини лизират макрофагите, които от своя страна освобождават протеолитични ензими. Последните втечняват девитализираните тъкани. Така се формира раневия секрет.
- Регенерация – започва с миграция на фибробласти, които активно се размножават и за произвеждат съединителна тъкан, която да замести липсващата. Едновременно с формирането на младата с.т. върви и пролиферация на на нови кръвоносни съдове. Гранулационнта тъкан има зърнист строеж и лесно кърви при допир.
- По-късно гранулационната тъкан се завмества от с.т. – образува се cicatrix (ръбец). Цикатрикса минава през две фази на развитие – червена и бяла цикатризация. Отначало цикатриксът има розов цвят, който постепенно започва да избледнява и накрая става седефено бял. Това се дължи на облитерацията на новосформираните капиляри. В цикатрициалната тъкан липсват космени фоликули, потни и мастни жлези и подкожна мастна тъкан. Най-отгоре има покривен епител.
Типове зарастване на раните
Sanatio per primam intentionem
- само при рани с гладки ръбове, близо един до друг
- неинфектирани рани
- без ръбцови некрози
- при оперативните рани, хирургично обработени и зашити рани
- за 6-8 дни се оформя нежен линеален ръбец
Усложнения
- dehiscenctio
- кървене от раната
- супурация – зачервяване – инфилтрат – гнойна колекция
Sanatio per secundam intentionem
- формиране на големи гранулации
- при обширни рани
- инфектирани
- с некротични тъкани
Sanatio sub crustam
- при повърхностни рани
Декубитус (пролежка) – рани / язви от пръдължителна залежаване
- на места по тялото, където кожата продължително се притиска върху подлежаща кост.
- намален приток на кръв, нарушава се изхранването на тъканите. Кожата некротизира, разязвява се и се образува декубитус, който може да достигне до подлежащите кости.
- най-често – опашната кост, плешките, около тазобедрените стави, лактите, тила и петите.
- стадии – кожата се зачервява - почернява – разязвява – навлизане в дълбочина – инфекция.
Профилактика
Не трябва да се оставя болният да лежи много дълго време в едно и също положение. Леглото трябва да се поддържа винаги чисто и подредено, без гънки на долния чаршаф. Най-малко 2х дневно се прави тоалет на застрашените места. За тази цел се приготвя съд с хладка вода, леген, гумен кръг с калъф, сапун, изтривалка, хавлиена кърпа, спирт и талк. Стаята трябва да бъде добре затоплена. Разопакова се леглото и болният се отмества в едната му половина. Освободената половина на леглото се почиства и подрежда. С добре изцедена изтривалка се изтърква гърба, като най-интензивно се разтриват най-изпъкналите части. Изтривалката се изпира и гърбът се измива от сапуна. След това гърбът и кръстовата област се намазват със спирт и с енергични кръгообразни движения кожата се разтрива до почервеняване. За да се запази кожата чиста и гладка тя се напудря обилно с талк. След тоалета пижамата на болния се изпъва добре и той се премества на чистата и оправена половина на леглото. При всекидневния тоалет на тялото трябва да оглеждат внимателно местата, където най-често се образуват декубитуси.
—
