Ембриология
Филогенетично се предполага, че МЖ е видоизменена потна жлеза. Растежът и диференцияцията на МЖ започва през 5-та г.с. от т.нар. „лактационнен гребен” – възвишение с ектодермален произход. Гл. мускулните елементи и мамилата са с мезенхимен произход и са резултат от инвагинация на мезенхима.
През ІІІ-ти триместър под влияние на половите хормони се индуцира образуването на каналчета в разклонените епителни повлекла. Около термина на раждане мамилата се пигментира, масата на жлезата се увеличава, диференциацията на паренхима е завършила. При новороденото стимулирана мамарна тъкан секретира коластра, която може да се отделя и при двата пола. След 3-4с поради изчерпване на хормоналния ефект секретирането спира.
Анатомия
Гърдата – mama е чифтен орган. На нея се различават тяло – corpus mammae и централно разположено питментирано кръгло поле – areolamammae. Кожата в областа на ареолата е неравна поради наличието на потни жлези и може да бъде окосмена. Съдържа голям брой специализирани мастни жлези –жлези на Mongomery. В Центъра на ареолата се издига – mamilla, върху която се отварят – porilactiferi, в които завършват изходните канали на жлезата – ductuslactiferus. Във вътрешноста на мамилата терминалните части на тези канали са заобиколени от с.т. и гл.м.т. Последните променят консистенцията и конфигурацията на мамилата, увеличават интрамамиларното налягане и спомагат за отделянето на кърмата.
МЖ – glandulamamaria , представлява съвкупност от 15 -20 сложни тубуло–алвеоларни жлези.
Гърдата се пазполага върху m. pectoralis major, на нивото от ІІро до Vто ребро от парастернална до предна аксиларна линия.
Формата и големината – зависят от хормонални и конституционални ф-ри.
Mamma masculina – чифтно рудиментарно образование. Мамилата е разположена по медиоклавикуларната линия. Представлява малко струпване на с.т., в к` се разполагат отделни жлезни каналчета без лобули.
Parenchimamammae – изградена от 15 -20 радиерно разположени дяла (лоба), изолирани един от друг от страмата на жлезата. Всеки дял имо собствен канал (ductuslactiferus), к` се насочва към мамилата. Непоследствено преди мамилата канала се разширява – sinus lactiferus, а терминалната стеснена част се отваря самостоятелно или заедно с друг канал в porilactiferi.
Stromamammae – дебел слой мастна тъкан се разполага м/у кожата и жлезния паренхим. Слой мастна тъкан изолира и от fascia pectoralis. М.т. се прекосява от плътни фиброзни повлекла, к` започват от дермата и се излъчват към паренхима (Куперови връзки). С.т. повлекла се насочват и към ключицата – ligg.girales.
Кръвоснабдяване
- A. thoracica interna – rami perforantes
- AA. intercostales – rami cutanei
- A. thoracica lateralis
Разклоненията на артериите образуват богата система от анастомози. Около жлезните алвеоли и каналчетата се образува капилярна мрежа, а кръвта от тях се отича по венозни съдове които следват пътя на артериите.
- Rami perforantes на V . thoracica interna осъществява венозния оток направо през към белия дроб, с което се обясняват мета белия дроб. Вторият венозен път за мета в белия дроб е v. axillaris.
- VV. intercostales се вливат в v. cava superior и също дават карциномни емболи в белия дроб.
Лимфен оток
Осъществава се чрез 2 сплетения (повърхностно и дълбоко), к` анастомозират помежду си. Лимфният оток на гърдата е в 3 направления.
- лимфата от повърхностното сплетение се отича към аксиларните ЛВ – 97% от лимфния оток
- лимфата от дълбокото сплетение – към субпекторалните ЛВ (възли на Rotter) и оттам към подключичните (възли на Grossman). Този път на лимфния оток се нарича път на Grossman. Други съдове от дълбокото сплетение се отичат към медиастинума.
- лимфата от долно-медиалната част – към чернодробни и субдиафрагмални ЛВ – път на Gerota.
Пътищата на лимфния оток имат голямо практическо значение като пътища за разпространение на Са на МЖ.
Аксиларна лимфна дисекция
- І-во ниво – долна аксиларна група
- ІІ-ро ниво – средна аксиларна група
- ІІІ-то ниво – горна аксиларна група
Физиология. Развитие на МЖ. Лактация
Нормалното развитие на МЖ изисква нормална ф-я на хипоталамо – хипофизарната ос. От хормоналните ф-ри най-важни са – естрогени, прогестерон и пролактин.
Пубертет
Развитието на каналчетата и олвеолите се извършва под действие на естрогените, но при задължително участие и на други хормони – пролактин, растежен хормон, КС, инсулин. Под влияние на прогестерона каналчетата и алвеолите се разрастват и се оформят лобовете.
Увеличаването на МЖ през пубертета е приди всичко в рузултат от образуване на с.т м/у каналчетата и отлагане на м.т. под влияние на естрогените (яяйчници, плацента, надбъбречна кора).
Бременнност
Настъпва хипертрофия на жлезната тъкан. Високите нива на естрогените и прогестерона по време на бременноста потискат секрецията на пролактина. При раждането на плацентата отпада ендокринната й ф-я, което стимулира отделянето на пролактин. Пролактина засилва ензимната активност на епителните клетки и следователно и образуването на мляко. Освобождаването на млякото се подпомага и от окситоцин. С
прекратяването на кърменето постепенно спира образуването на мляко, поради липсата на стимули за секреция на пролактин и окситоцин.
Менопауза
Обратно развитие – намалява главно жлезната компонента.
—
