Типове патологични състояния на новороденото
- Интраутеринни – малформации, хипоксия, инфекции
- Интрапартални – родилна травма, хипоксия
- Постпартални
Родилна травма
2%
Предразполагащи ф-ри
- пелвио – краниална диспропорция
- недоносеност
- седлищно предлежание
- едър плод
Някои по-чести родилни травми
Caput succadaneum – Оток на мекете тъкани на главата.
Най-леката ст на родилна травма.
Преминава за 1-2 дни.
Дължи се на пръстеновидния натиск върху главата на плода в костния родилен канал.
По-чест е при I-para поради по-голямата продължителност на раждането и по-голямата съпротива от страна на мекия родилен канал.
- при лицево предлежание – отока е върху лицето
- при седалищно – седалище, полови органи
Cephalohaematoma
Предразполагащи фактори – форцепс ; вакуум екстракция ; по-продължително притискане на главата към костния родилен канал.
Кръвоизливът е субпериостален, главно в областта на теменните кости се формира подутина в рамките на костта. Резорбира се за 3-8с.
Torticolis congenita – Дължи се на руптура на m. sternocleidomastoideus. Започва се с консервативно Ле и при неуспех – хирургично.
Fractura claviculae
Една от честите родилни травми.
Настъпва при преминаване на раменния пояс и клинично се проявява с
ограничени движенията на крайника, отслабен рефлекс на Моро.
Лечение – фиксираща превръзка за 10 дни.
Fractura basis cranii – настъпва при форцепс / екстракция на плода при седалищно предлежание и клинично се проявява със Сд на ИКХ (хематом).
Fractura humeri / femoris – при седалищно предлежание / външна ротация при напречно предлежание
Paralisis nervi facialis – при Форцепс – асиметрия на лицето
Paralisis plexus brachialis – при мануална екстракция на плода при седалищно предлежание
- горен вид - рамото увисва, липсват движения в лакътната става
- долен вид – липсват движения в предмишницата и ръката
Интракраниален кръвоизлив
Причини
- пелвио – краниална дисплопорция наложила прилагането на форцепс, Вакуум екстрактор
- недоносен плод
- протрахирано или преципитирано раждане
Видове интракраниални кръвоизливи – субдурални ; субарахноидни и интравентрикуларни.
Клиника – зависи от тежестта
- неспокоини викове, пищене
- гърчове
- тремор
- Asphyxia
Диагноза
- кървав ликвор при пункция
- УЗД
Лечение
- лед на главата
- Phenobarbital – за купиране на възбудните прояви
- Vit K
- О2
Прогноза
- Трайни спастични парализи
- Exitus letalis
Asphixia neonatorum (Foetal distess syndrome)
Дефиниция
Състояние, при което при наличие на сърдечна дейност, дишането е повърхностно / неефективно / липсва, поради смутена газова обмяна межу майката и плода.
Етиология
- заболявания на бременната свързани с ДН, СН, тежка анемия
- плацентарна инсуфициенция поради– Abrubtio placentae, Placenta praevia, ЗД, БН
- Хемолитична болест на новороденото (ХБН)
- патология на пъпната връв – увиване на пъпната връв около врата на плода, къса пъпна връв….
Патогенеза
Кислородните резерви на плода са силно ограничени. Настъпва респираторна ацидоза и хипоксемия.
Новороденото има значителна толерантност към хипоксия. Във фаза на компенсация – се увеличават МОС, СЧ и АН, при декомпенсация – обратни промени.
Хипоксията води до:
- СН – венозен застой – повишен пермеабилитет и микрокръвоизливи в органите
- депресия на ЦНС – мускулна хипотония, хипорефлексия, гърчове и спиране на дишането
Според тежестта асфиксията бива:
- хронична – организма има време да се адаптира – КК е бедна и бавно прогресира
- подостра – развива се за дни /часове
- остра – развава се за – часове / минути обикновено около раждането. Тежка КК и лоша прогноза.
Клиника
- ССС – тахикардия (над 160/мин), която се сменя с брадикардия (под 120/мин), аритмия
- наличие на мекониум в околоплодните води ( повади повишен вагусов тонус от хипоксията)
- IUGR при хронична хипоксия
Диагноза
- КТГ – късни и променливи децелерации, СЧ на плода
- мекониялни оклоплодни води
- АКР
Лечение
при Остра асфиксия
- бързо родоразрешение
- обдишване с О2 / при Apnoe- апаратна вентилация
- корекция на метаболитната ацидоза
- КПР при ОДН +ОСН
Morbus haemolyticus neonatorum (Erytroblastosis foetus) – ХБН
Дефиниция – ХБН е резултат най-често на Rh- несъвместимост между майката и плода -
Rh – майка и Rh + плод
Хемолитична болест поради АВО- изоимунизация
- майката е от кръвна група О, а плода А (90%), В или АВ+
- по-честа при първородни деца
- развива се Иктер 1-2 дни след раждането
Патогенеза
Майчиното и фето-плацентарното кръвообращение са напълно отделени – смесване на кръв не става!!! Ролята на преграда играе трофобластния епител и стените на капилярите в хорионните въси. Целостта на тази преграда може да бъде нарушена при дегенеративни промени в остаряващата плацента. Така възникват условия за преминамане на фетални Ery в майчината кръв. Това най-често става повреме на раждането и то в плацентарния период.
Създава се изоимунен комфликт в 4 фази:
- преминамане на фетални Ery в майчината кръв
- формиране на анти Rh-антитела у майката
- трансплацентарно преминаване на анти Rh-антитела към плода
- хемолиза на Ery на плода.
Клинични форми
- Еритробластна анемия – най-лекия вариант – бледост;
ХСМегалия и слаб иктер - Icterus gravis– най-честия вариант
- плода се ражда с иктер, който се засилва в първите часове
- силно изразена ХСМегалия
- анемия
- Кernicter- високите нива на билирубина увреждат базалните ганглии – kernicter.
- Hydrops foetus et placentae universalis– най-тежката степен- плода загива вътреутробно или скоро след раждането
- силно изразена ХСМегалия
- жълтеница
- аназарка
Диагноза
- Спектрофотометрия – абсорбция на билирубина – в амниотична течност взета чрезз амниоцентеза
- тест на Coombs за доказване на Атела
- КТГ
Лечение – обменно кръвопреливане
Профилактика
Rh отриц. майки без наличие на Атела (т.е теста на Coombs е отр) до 72ч след раждането се имунизират с анти-D-глобулин,
за да се блокират Агените. Риска при следваща Бр е минимален.
Перинатални бактериални инфекции
Родилният канал не е стерилен, съдържа голямо количество аеробни и анаеробни бактерии, микоплазма, хламидия и др. По време на раждането става колонизиране на дихателните пътища и храносмилателния канал на бебето.
Основни патогенни щамове в неонаталния период са: бета хемолитични Streptococcus ; E. coli ; Listeria monocytogenes ;
Други- Staphylococcus aureus, Streptococcus epidernidis
Най-чести бактериални инфекции
Pyodermia – Staphylococcus aureus – малки пустули
Folliculitis
Soor
Conjunctivitis gonococcica – 1-2 дни след раждането клепачите се зачервяват и отичат. От очната цепка изтича гноевиден секрет
Sepsis neonatorum
Най-често като усложнетие на Omphalitis - възпаление на чукана на пъпната връв
Предразполагащи ф-ри
- преждевременно раждане
- преждевременно пукате на околоплодния мехур
- усложнено раждане – Форцепс
- ятрогенно- параентерално хранене, артериално /венозни канюли
Клиника
- отказ от сукане
- бледосива кожа с намален тургор
- повръщане
- хипертермия ; рядко хипотермия
- тахидиспнея, тираж, стенене, цианоза
Диагноза - Хемокултура + Клиника
ДД – Хипогликемия; Хемолитична анемия; Хипоксемия
Лечение
- Ampicillin + Gentamycin
- Параентерално хранене
- Активна реанимация – О2, корекция на ацидозата
- Витамини
Прогноза – Песимистична
RDS при новородените – ХМБ
14% при недоносените
Етиология и патогенеза
Дефицит или инактивация на белодробния сърфактант.
Поради липсата на сърфактант белия дроб не може да се разгъне и алвеолите са дифузно колабирали. Малките дихателни пътища са покрити с преципитати от белтъци (хиалинни мембрани). Развива се хопоксемия и хипоксия. Вследствие на повишаване пермеабилитета на капилярите настъпва белодробен оток, който води до повишаване преднатоварването на сърцето. Настъпва Ляво – Десен шънт с цианоза.
Клиника – Веднага след раждането
- тахидиспнея- над 70 /мин
- тахикардия
- сиво – цианотична кожа
Лечение
- апаратна вентилация
- екзогенен сърхактант
- температурен комфорт
Профилактика – ГКС
—
