Биологична адаптация в неонаталния период

Published on: 09.03.2012

Доносен плод

  • средно т.т. 3200 – 3400 g и дължина 50 см – зависят от фактори като конституционалните особености на родителите, хранене по време на бременността и др.
  • кожата е бледорозова, гладка, с добър тургор, кожата на главата е покрита с 2-3 см коса, която добре отграничена от челото
  • формите на тялото са заоблени, поради добре развита подкожна м.т.
  • ушните миди – добре развит хрущял, добра постановка на ушната висулка, последната е на нивото на устния ъгъл
  • ноктите са над края на пръстите
  • при момчетата десцензуса на тестисите е завършен, а при момичетата малките лабии са покрити от големите
  • здравото новородено има активни движения, силен вик

Новороденото дете не е умален вариант на възрастния индивид.

  • по-голяма глава – обиколка 34 -36 см
  • по-къси крака
  • не всички кости на черепа са вкостени – Fontanella bregmatica et lambdoidea
  • лицето е овално
  • носът – къс и сплеснат, ноздрите сочат напред
  • устата – по-голяма (връзка със сукането)
  • по- къс врат
  • гръдния кош е с кръгло напречно сечение (бочвовиден),дишането е абдоминално с ДЧ 30-40/мин
  • гръбначния стълб е без физиологичните си извивки
  • коремът е на нивото на гръдния кош
  • vernix caseosa – сиво-бял мазен филм по кожата
  • преходен родилен оток, обикновено по главата
  • новороденото уринира по 10 -20 х / 24ч
  • СЧ 140 /мин

Постнатално развитие – Адаптационен сд – около 4 седмици

Това е период на преход към екстраутеринен независим живот. Периода на адаптация към външната среда започва след първото вдишване

  • развива се белодробно дишане
  • променя се кръвообращението
  • започва да функционира ГИТ
  • възниква необходимостта от терморегулация


Адаптация на ДС

Нос

  • малък и къс с тесни ходове
  • лигавицата е богато кръвостабдена и при възпалителни процеси води до изразено набъбване и запушване на носните ходове, което затруднява дишането и сукането
  • околоносните синуси са недоразвити

Ларинкс, трахея и бронхи

  • също по-тесни
  • лигавицата е богато кръвоснабдена, с което се обяснява леснато развитие на обструкция при леки възпаления
  • хрущялни пръстени на трахеята и бронхите са недоразвити

Бели дробове

  • окончателното им съзряване е към 16 г.в.

През интраутеринния период газообмена се осъществява чрез плацентата и фето-плацентарния кръвоток. Повишаването на CO2 в кръвта на новороденото, след прерязване на пъпната връв дразни ДЦ и след физиологична апнея 20-30 сек, нововоденото прави първото вдишване и първото изплакване. Преди раждането дихателните пътища са изпълнени с фетална белодробна течност, съдържаща сърфактант. След раждането тя се евакуира, замества се от въздух и белия дроб се разгъва. Поради хоризонталния ход на ребрата и бъчвовидния гръден кош, последния е в постоянно инспираторно положение. Това обяснява физиологичната тахипнея при новороденото.

  • съотношението ДЧ : СЧ в кърмаческа възраст е 1:3, а след 1 г.в. – 1:4
  • ДЧ 40 – 60 /мин
  • дишането е неритмично в първите 24ч – подобно на Cheyne – Stokes
  • без диспнея и тираж
  • везикуларно дишане с дребни влажни хрипове в първите 24ч


Адаптация на ССС

Фетална циркулация – v. umbilicalis -> v. portae -> v. cava inferior -> ДП -> foramen ovale -> ЛП -> ЛК.

От плацентата кръвта се насочва през v. umbilicalis към фетуса. Част от кръвта преминава през черния дроб и оттам към v. cava inferior. Друга част заобикаля черния дроб и през ductus venosus се влива вав v. cava inferior. По-голяма част от кръвта от ДП минава през  foramen ovale и оттам в ЛП -> ЛК -> аорта.
Преди раждането белодробното съдово съпротивление е високо, поради което малко кръв отива в белия дроб. В същото време съпротивлението на кръвния ток през Ductrus arteriosus Botali  (свързва a. pulmonalis и  aorta) и Ductus venosus Arantii  (свързва v. umbilicalis и  v. cava inferior) е ниско и затова кръвта се шънтира.
След раждането колабират пъпните съдове, Ductus venosus и Ductus arteriosus, а след няколко часа се затваря и foramen ovale. Остатъкът от пъпната вена образува lig. teres hepatis. След прерязване на пъпната връв ПСС рязко се покачва, а БСС рязко се понижава и белия дроб се разгъва. Нарасналият кръвоток през vv. pulmonales увеличава налягането в ЛП и foramen ovale се затваря.
Покачването или персистирането на високо БСС след раждането обуславя появата на Д->Л шънт през foramen ovale и Ductrus arteriosus Botali.

  • СЧ – 100- 160/ мин
  • без шумови находки


Адаптация на ГИТ

По време на интраутеринното развитие се наблюдава спорадично поглъщане на околоплодна течност.
Функционирането на ГИТ започва с първото сукане. В първите 24ч се отделя мекониумът – гъста лепкава маса съм жълто-зелен цвят, той е стерилен и без миризма. Мекониумът съдържа чревен мукус, vernix caseosa, лануго, жлъчни и мастни киселини и холестерол.

  • първоначално рН в стомаха е алкално. По-късно става кисело, налице са и всички ензими необходими за разграждане на лактозата.
  • вместимостта на стомаха е 15- 20 ml през 1вия ден, в края на първата седмица се увеличава 3х и на 1м е около 100ml.
  • в кърмаческа възраст стомаха се изпразва за ~ 2ч (затова и храненето е през 2ч), пасажа е за 9-12ч
  • тънкото  и дебелото червоса сСлабо фиксирани, което обуславя склонността към механичен илеус.
  • лигавицата на ГИТе силно пропусклива.
  • в първите седмици настъпва бактериална инвазия (при деца които са на кърма – Lactobacillus)
  • изпражненията са жълненикави с млечно-кесела миризма.


Адаптация на отделителната система

Функционална и анатомична незрялост на бъбреците. Бъбрека достига зрялост към 1 г.в. Новороденото трудно екскретира NaCl (склонност към отоци).

Непосредствено след раждането се отделя бистра, безцветна урина, а след това настъпва физиологична анурия за 12-24ч. Следващата урина е тъмно жълна, богата на пикочна киселина (образува червеникава утайка).
В следващите дни броя на микциите се увеличава до 10- 20х /24ч като урината е светло жълта.


Адаптация на НС

  • лек хипертонус на флексорите до 3м.в.
  • оживени рефрекси с разширени рефлексогенни зони до 2г
  • рефлекс на Бабински- до 1г и 6м (2г)
  • некоординирани движения
  • най-добре са развити са осезанията за вкус, мирис и допир
  • движенията на очите са некоординирани, в първите дни само перцепция за светлина
  • на различни дразнители реагира предимно с двигателни р-и, активността се манифестира с плач
Рефлексна дейност
  • сукателен и гълтателен рефлекс -  формират се след 35 г.с.
  • рефлекс на търсене -  след 35 г.с. до 3м – търси гърдата – при допир до бузата лесно се ориентира
  • примитивни рефлекси (израз на незрялост на ЦНС)
    • рефлекс на Моро (на обхващане)
    • автоматично пълзене и ходене
    • хватателен рефлекс на Robinson
    • симптоми на Kernig  и Brudzinski


Адаптация на кръвотворната система

  • физиологична полиглобулия и ретикулоцитоза – преминава до 14 ден след раждането, след което се наблюдава физиологична анемия
  • физиологична левкоцитоза – Leu = 15 – 20 хил/ l, за сметка на Ly
  • ускорено СУЕ
  • Физиологична жълтеница – Icterus physiologicum neonatorum – явява се 3-7 ден след раждането и се дължи се на незрялост на ензимните системи в черния дроб, на физиологичната полиглобулия и усиления разпад на Ery. Нивото на билирубина достига пик към 3-ти ден, след което пада и се нормализира към 14 ден. Общото състояние е добро, изпражненията са жълти, а урината е с нормален цвят. ДД с патологична жълтеница – ABO, Rh, недоносени


Терморегулация

Склонност към хипо- и хипертермия в първите 3-4с, поради слабо развитата подкожна мастна тъкан и незрелост на терморегулаторния център.

След раждането се наблюдава физиологично спадане на т.т. с до 10%, дължи се на намаленото количество на коластреното мляко и наповишените водни загуби (бъбреците).

Febris transitoria – “жадна треска”
  • спадането на теглото е над 10%
  • явява се 3-5 ден след раждането, обикновено при топло време (преграване)
  • хлътване на фонтанелите
  • умерен фебрилитет
  • тахипнея


Хормонални полови прояви

Преминалите от майчината кръв естрогени независимо от пола водят до набъбване и уплътняване на млечните жлези  и галактореа (Mastopathia neonatorum). Състоянието е физиологично и преминава спонтанно.
При момичетата може да се наблюдава изтичане на оскъден кървенист секрет от влагалището, вулвата е сочна и набъбнала.


Промени по кожата

Vernix caseosa
  • започва да се образува към ML V
  • предпазва плода от мацерация
  • при доносени е главно по гънките, при недоносени – по цялото тяло, а при преносени – липсва
Erythema neonatorum
  • зачервяване на кожата в първите 2-3 дни след раждането, последвано от залющване.
  • дължи се на незрялост на ВНС, физиологичната полиглобулия и на хиперемия в отговор на физичнти и химични фактори от околната среда
Erythema toxicum neonatorum
  • явява се по-късно (към3 – 4 ден от раждането) и преминава за няколко дни
  • представлява уртикариален обрив, който се дължи на непълноценнана детоксична функция на черния дроб (алергична реакция към белтъците в майчиното мляко)
Miliaria cristalina
  • ретенционни кисти на потните жлези
  • дребно мехурчест обрив, главно по челото и скалпа
  • образува се при прегряване
Milia
  • свръхсекреция на мастните жлези
  • бели комедони (милиуми) – бели папулки по носа, бузите и челото

 

Share this